Решение № 3770 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2018 г.

Решение № 3770 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. "Скорпио - 05" ООД оспорва Решение № 98/15.03.2018 г. на Административен съд – В. по адм. дело № 415/2017 г., с което са отменени 1) Заповед № 401/05.06.2017 г. на кмета на община К., одобряваща, на основание чл. 150, ал. 3 ЗУТ, Комплексен проект за инвестиционна инициатива, включващ проект за подробен устройствен план за поземлен имот с идентификатор 37798.507.537- УПИ II, кв. 375 по плана на гр. К., като се променя отреждането му от "За нискоетажно жилищно строителство" в "За автотранспортна дейност и услуги по МПС" с посочени параметри и инвестиционен проект за строеж "Гараж и ведомствен автосервиз на "Скорпио - 05" ООД; 2) Разрешение за строеж № 40/05.06.2017 г. на главния архитект на община К., с което на "Скорпио - 05" ООД се разрешава извършването на строеж "Гараж и ведомствен автосервиз" в УПИ II-537, кв. 375, поземлен имот с идентификатор 37798.507.537. Ответникът- кметът на община К., поддържа касационната жалба. Ответниците Д. Ч., В. Ч. и Г. Киков са на становище за неоснователност на жалбата. Останалите ответници не вземат участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Административният съд правилно е определил предмета на оспорване и правната природа на КПИИ като съвкупност от три самостоятелни индивидуални административни акта – проект за ПУП, вкл. работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и строително разрешение. Независимо дали е оспорен само един от тези актове, съдът следва да извърши проверка за законосъобразност на всеки от тях поради обективната им свързаност (в този смисъл Определение № 12231/13.10.2017 г. по адм. дело № 11343/2017 г. и Определение № 4297/05.04.2017 г. по адм. дело № 2889/2017 г. на ВАС). Правилен е решаващият извод на съда за допуснато нарушение на формата на заповедта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а резултатът от съдебния контрол е съответен на тежестта на процесуалния порок на акта. Измежду двете изисквания, обуславящи надлежното мотивиране на административния акт – излагането на фактически и на правни основания за издаването му, определящо за преценката относно спазването на неговата форма, респ. отменяемостта му, е първото от тях. Фактическите основания са всъщност юридическите факти, пораждащи упражненото с административния акт правомощие. Наличието им индивидуализира самото правомощие и като последица – предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. Отсъствието на фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена като правно основание, независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните за случая юридически факти. Докато правната квалификация на оспореното правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори ако правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Заповедта, освен позоваването на чл. 150, ал. 3 ЗУТ, уреждаща правилото за едновременно одобряване на частите на КПИИ, не съдържа нито правни, нито фактически основания, съответстващи на предпоставките по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, за одобреното изменение на подробния устройствен план, в частност – промяната на предназначението на имота, предмет на плана. Порокът във формата на заповедта не се санира и от съпътстващите я актове, които също не удовлетворяват изискването за мотивираност с указаното съдържание. Само на това основание заповедта е подлежала на отмяна, а процесуалното естество на нарушението изключва необходимостта от обсъждането на правилността на изводите на първоинстанционния съд относно материалната незаконосъобразност на заповедта. Постановената от съда отмяна и на Разрешение за строеж № 40/05.06.2017 г. на главния архитект на община К. е обусловена от обективната връзка между отделните актове в КПИИ последица, конкретно – от незаконосъобразността на акта за одобряване на ПУП, в който намира основанието си и строителното разрешително. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на спора, в полза на ответника Д. Ч. следва да бъдат присъдени своевременно заявените и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение