Решение № 4055 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2018 г.

Решение № 4055 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югоизточен район (ЮИР), чрез юрк. Алексиева като процесуален представител, против решение № 1118 от 06.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2611/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена негова заповед № ДК-10-ЮИР-50/17.07.2017 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответниците - главният архитект на община Несебър, К. М., Я. М., И. М. и М. М., всички физически лица чрез пълномощника си адв. Солинков, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № ДК-10-ЮИР-50/17.07.2017 г. на началника на РДНСК - ЮИР, с която по подаден протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Б. и на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК е обявено за нищожно разрешение за строеж (РС) № 5/14.01.2009 г. на главния архитект на община Несебър за "Жилищна сграда" в УПИ III - общ., кв. 31, жк "Черно море", гр. Н., представляващ имот с идентификатор 51500.503.44 по КК за землището на гр. Н., ведно с одобрените на 11.12.2008 г. инвестиционни проекти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, но в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че РС и одобрените инвестиционни проекти не страдат от порока нищожност, а евентуално дори да се приеме нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ и неспазване на изискванията на ЗООС по отношение необходимостта от преценка за въздействието върху околната среда и ЗБР относно извършване на оценка за съвместимост на инвестиционното предложение, то тези пороци обуславят унищожаемост и съответно отмяната им, която възможност е преклудирана. По тези съображения съдът е достигнал до заключение за липса на основания да се приеме, че строителните книжа са издадени при такова грубо нарушение на материалния закон, което да води до тяхната нищожност, поради което оспорената пред него заповед е отменена. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на началника на РДНСК - ЮИР поради липса на толкова тежки пороци в РС и одобрените инвестиционни проекти, обуславящи нищожността им, е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Настоящият състав не споделя заключението за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на заповедта, обосновано с липсата на възможност за контролния орган по чл. 216, ал. 6 ЗУТ да обявява нищожност на строителните книжа, но това не се отразява на правилността на крайния правен извод за нейната материална незаконосъобразност. Съдът подробно е изследвал статута на имота, за който е издадено РС. О. приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че той попада в жк "Черно море", гр. Н.. Със заповед № 04/07.01.2004 г. на кмета на община Несебър за този квартал е одобрен и действа ЧИ на ПУП - ПРЗ, с който се обособява самостоятелен кв. 31, с отреждане на изброени УПИ, между които и УПИ III, всички "за жилищно строителство" с конкретни градоустройствени показатели. В процедурата по одобряване на ПУП - ПРЗ е изготвен доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), приет с решение на директора на РИОСВ от 01.07.1997 г., потвърдено с решение от 18.09.2001 г., с поставени в него условия. В одобрената КККР на гр. Н. от 2006 г. ПИ 51500.503.44 е нанесен като урбанизирана територия с начин на ползване - за жилищно строителство. В изготвената съгласно ЗУЧК и приета през 2014 г., след издаване на РС, специализирана карта в имота са отразени 6 кв. м неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни). От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата, предмет на строителното разрешение, която е изпълнена и въведена в експлоатация с удостоверение № 219/25.06.2012 г., не засяга природни образувания дюни според границите им по специализираната карта. Имотът не попада в обхвата на Европейската екологична мрежа Натура 2000, в защитена зона или защитена територия. Граничи със защитена зона BG0000574 А. - Р. - Несебър. В обжалваното решение е направено разграничение между пороците в административния акт, които в зависимост от тяхната тежест водят до неговата нищожност или унищожаемост. Законосъобразно е прието, че РС е издадено от компетентен орган и въз основа на правна норма - чл. 148 ЗУТ. Правилни са изводите на съда, че описаните в заповедта нарушения на чл. 12, ал. 2, чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, чл. 82, ал. 5 във вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС и чл. 31, ал. 1 ЗБР, не обуславят нищожност на РС и одобрените инвестиционни проекти, а евентуално - тяхната унищожаемост. Възможността за отмяната им е преклудирана поради изтичане на предвидените срокове в чл. 149, ал. 3, ал. 5 и чл. 156 ЗУТ. За да обуслови нищожност, противоречието на акта с материалния закон следва да е толкова съществено, че да е приравнено на пълна липса на предпоставките за издаването му, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Обосновано съдът е приел, че за имота с действащия ПУП - ПРЗ е обособен УПИ, отреден за жилищно строителство. Той е отразен като урбанизирана територия в одобрената към датата на издаване на РС кадастрална карта. Промяната на предназначението на територията, каквато в случая не е приключена, е пряко свързана с акта по одобряване на ПУП - ПРЗ и не се отразява до степен на невалидност на издадените въз основа на плана строителни книжа. Изводът на съда, че неспазването на чл. 12, ал. 2 ЗУТ не обуславя нищожност на РС, е законосъобразен. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ (редакция, ДВ бр. 77/2005 г.) инвестиционните проекти се одобряват след представяне на административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС или специален закон. Данните по делото сочат, че УПИ III е в урбанизирана територия, част от територията на населеното място и не попада в защитена зона или защитена територия. Единствено специализираната карта, изработена през 2014 г., след издаване на РС и одобрените проекти, съдържа данни за това, че в имота има 6 кв. м сиви дюни. За да е доказано наличието на такива дюни, е следвало те да са нанесени в действащата кадастрална карта съгласно изискванията на чл. 6, ал. 6 ЗУЧК, каквото нанасяне към момента на издаване на строителните книжа не е установено. Освен това съгласно чл. 32, ал. 2 ЗКИР, когато специализираната карта съдържа кадастрални данни задължително се ползват съответните данни от кадастъра. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКИР основни кадастрални данни са трайното предназначение на имотите и начина на трайно ползване. Тези данни по кадастралната карта за ПИ 51500.503.44 са урбанизирана територия, за жилищно строителство. Поради това и с оглед обстоятелството, че към 2009 г. специализираната карта не е създадена, въз основа на нея не се дължи съгласувателен акт по ЗООС и ЗБР като предпоставка за издаване на РС. Р. на чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС предвижда изискване за екологична оценка и оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционни предложения, изчерпателно изброени в Приложение № 1 и Приложение № 2 към нормата. Инвестиционното предложение не попада в нито едно от изброените в приложенията. По тези съображения не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ЗБР, която се отнася за инвестиционни предложения, които попадат в обхвата на ЗООС. Л. на уведомяване от страна на възложителя и извършена преценка от компетентния орган по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, с оглед обстоятелството, че имотът граничи с такава зона, би обусловило незаконосъобразност на строителните книжа, но не и тяхната нищожност. Предвид изложеното не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответниците К. М., Я. М., И. М. и М. М. се дължат направените за касационната инстанция разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.07.2018 г. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение