Решение № 239 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 754/2010 г.
ВКСI гражданско отделение05.08.2011 г.докладчик Бранислава Павлова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 162 от 10.02.2010 г. по гр. д. № 2261/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) по отношение на С. Н. С., че е налице преобразуване на лично имущество на Невян П. Р. в придобиването на апартамент № 8 и магазин № 2 в сградата, построена в УПИ 66 по плана на 7 микрорайон на [населено място], [улица] размер на левовата равностойност на 1500 щатски долари за всеки обект като отхвърля претенцията за разликата, до която е обжалвано въззивното решение - левовата равностойност на 9350 щ. д. за магазина и 8750 щ. д за апартамента. ОПРЕДЕЛЯ следните дялове, при които да се извърши делбата: За магазин № 2 за промишлени стоки на първия етаж в жилищната сграда на № 15 [населено място], построена в УПИ пл. № 66 по плана на 7-ми микрорайон на града, с площ от 31.10 кв. м., състоящ се от едно помещение, склад и тоалет при граници: [улица], коридор, стълбище и офис, ведно с принадлежащите му 3,5604% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж при части: 8000/17500 ид. ч. за С. Н. С. и 9500/17500 ид. ч. за Невян П. Р. За апартамент № 8 на петия етаж в жилищната сграда "Кавала" № 5 [населено място], построена в УПИ пл. № 66 по плана на 7-ми микрорайон на града със застроена площ 45.90 кв. м., състоящ се от спалня, кухня-дневна и трапезария и сервизни помещения при граници - двор, стълбище, коридор, апартамент № 1, [улица] и двор, заедно с принадлежащото му избено помещение № 1 и 5.5536% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж при части: 6500/14500 ид. ч. за С. Н. С. и 8000/14500 ид. ч. за Невян П. Р.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 239 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 754/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Невян П. Р. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 162 от 20.02.2010 г. по гр. д. № 2261/2009 г. по допускане на делбата в частта по възражението по чл. 21, ал. 2 СК Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и е процесуално допустима. Ответницата С. Н. С. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за възможността да се признае преобразуване на лично имущество по чл. 21 СК когато е сключен предварителен договор или групов строеж със строителен предприемач и цената е платена от единия съпруг отчасти преди брака, а собствеността е придобита по договор за продажба и доброволна делба, сключени по време на брака. По подадената касационна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството е за делба във фазата по допускането. Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод с влязло в сила решение на 21.02.2008 г., следователно приложим за имуществените отношения между съпрузите е СК от 1985 г. . Предмет на делбата са апартамент и магазин в жилищната сграда, построена в УПИ 66 по плана на 7 микрорайон на [населено място] с административен адрес [улица], придобити по време на брака въз основа на договор за доброволна делба от 5.06.2002 г. В отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът е възразил, че имотите не се включват в съпружеската имуществена общност по чл. 19, ал. 1 СК , защото собствеността е придобита въз основа на договор за групов строеж, стойността за изграждането на двата обекта е платена изцяло с негови средства по сключен договор за поръчка преди брака, с който е възложил на трето лице да построи обектите и е извършено плащане. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че собствеността е придобита въз основа на договор за продажба и последващ договор за доброволна делба, сключени по време на брака и именно към този момент, а не към сключването на предходния договор за групов строеж следва да се преценява както приносът на съпрузите по чл. 19, ал. 1 СК , така и преобразуването на лично имущество по чл. 20, ал. 1 СК , даващо право на личен дял по чл. 21 СК. Съдът е изложил съображения, че в тежест на ответника Невян Р. е при условията на главно и пълно доказване да установи произхода на средствата за придобиване на имуществото по време на брака и влагането на извънсемейни средства, изключващо приносът на другия съпруг, от друга страна преценката следва да бъде направена към момента на придобиване на собствеността. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: