Решение № 14 от 30.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1180/2016 г.

Решение № 14 от 30.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1180/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Тонева Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимата С. К. Ц. чрез защитника й - адв. Г. Г. срещу присъда № 69 от 27.09.2016 г. по в. н. о. х. д. № 223/2016 г. по описа на Видинския окръжен съд, наказателно отделение, първи състав. В касационната жалба на подсъдимата Ц. и допълнителни мотиви към нея са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като към ВКС са отправени искания в условията на алтернативност за отмяна на въззивната присъда и оправдаването й или за връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на съществени процесуални нарушения. В мотивите към жалбата адв. Г. е предложил анализ на доказателствените материали, на базата на който фактически е изведена тезата за необоснованост и недоказаност на постановената от ВдОС нова присъда, с която подсъдимата е призната за виновна и е осъдена за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Наред с тези оплаквания, които не са касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, защитникът е изложил доводи и за допуснато процесуално нарушение в доказателствената дейност на въззивния съд, изразило се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях, което е довело до неправилни фактически изводи и в съответствие с това - до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се още, че в резултат на този подход, съдът не е могъл да изложи убедителни мотиви досежно авторството на деянието, което също е съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимата Ц., редовно призована, не се явява. Явява се защитникът й - адв. Г., редовно призован, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отправя същите искания. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимата за неоснователна, а присъдата на Видинския окръжен съд за правилна, законосъобразна и справедлива, поради което предлага да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 328 от 13.07.2016 г., постановена по н. о. х. д. № 671/2016 г. Видинският районен съд е признал подсъдимата С. К. Ц. за невинна в това, на 18.12.2015 г. в условията на повторност, в къща, находяща се в [населено място], [улица] да е държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 99, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, а именно 15,52399 кг. нарязан тютюн за пушене без български акцизен бандерол на стойност 3 390,44 лв. /три хиляди триста и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 304 от НК я оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Веществените доказателства по делото - 15,52399 кг. нарязан тютюн за пушене без български акцизен бандерол съдът разпоредил да остане на съхранение в РУ - Видин. По протест на районния прокурор на РП - Видин срещу първоинстанционната присъда било образувано в. н. о. х. д. № 223/2016 г. по описа на ОС - гр. Видин, НО, 1 състав, като с присъда № 69 от 27.09.2016 г. въззивният съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 от НПК отменил изцяло присъдата на Видинския районен съд и постановил нова, с която осъдил подсъдимата С. К. Ц. за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК й наложил наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 /две/ години, което на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските, които възложил в тежест на подсъдимата. Касационната жалба от защитника на подсъдимата Ц. - адв. Г. е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимата С. Ц. е основателна. Водещото касационно основание в жалбата, което се извежда от съдържанието й е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в осъществената от окръжия съд доказателствена дейност. Настоящият касационен състав намира критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, за основателна. В атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че на 18.02.2015 г. в жилище, обитавано от подсъдимата Ц. и семейството й на адрес [населено място], [улица] при условията на неотложност било извършено претърсване и изземване поради получена оперативна информация за наличие на акцизни стоки без бандерол - тютюн за пушене. В хода на процесуално - следственото действие на различни места в жилището бил открит и иззет нарязан натурален тютюн за пушене без бандерол, общото количество на който било 15,52399 кг., на обща стойност 3 390,44 лв. За намереното количество тютюн в протокола за претърсване и изземване било записано изявление на подсъдимата, че същият е за лично ползване и за всички нейни деца и роднини, както и че го е купила от пазара в [населено място]. При така установената фактология на събитията въззивният съд е приел, че подсъдимата С. Ц. е извършила престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК - в условията на повторност държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по силата на чл. 99, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия в немаловажен случай, а именно 15,52399 кг. нарязан тютюн за пушене без български акцизен бандерол на стойност 3 390,44 лв. Анализът на атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, обосновава извода, че същият не покрива стандарта на разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК, съгласно която при постановяване на нова присъда въззивната инстанция следва да спазва изискванията на чл. 305 от НПК, включително и на ал. 3 от цитираната процесуална норма. В мотивите към присъдата на ВдОС, независимо от наличното обсъждане на гласните източници на доказателства, липсват съображения по основни фактически положения, правилното установяване на които е в основата на законосъобразността на правните изводи на съда. Внимателното запознаване с материалите по делото дава основание да се приеме, че единствените обективно установени факти, отразени в мотивите към въззивната присъда са наличието на значително количество нарязан натурален тютюн за пушене в жилището на адрес [населено място], [улица] обстоятелството, че това жилище е обитавано от подсъдимата Ц. заедно с многолюдното й семейство. Всички останали фактически обстоятелства, значими за установяване на обективната истина са възприети при избирателно кредитиране на доказателствените източници, надценяване значимостта на някои от тях, игнориране или превратно тълкуване на други, а неяснотата за някои от обстоятелствата е запълвана с предположения и констатации на съда, лишени от доказателствена основа без да бъдат предприети необходимите мерки за разкриване на обективната истина, както повелява разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК. В мотивите към обсъжданата присъда е прието за категорично установено, че на инкриминираната дата именно подсъдимата Ц. е държала в дома си значително количество тютюн без изискуемия се по закон бандерол, независимо от напълно еднопосочните и непротиворечиви показания на свидетелите Б. Ц., О. Ц. и И. О. - съответно съпруг, син и дъщеря на подсъдимата, обитаващи същото жилище, които от първия момент на разследването заявяват, че тютюнът е придобит от св. Б. Ц. и е притежание на всички тях за лична употреба. В този смисъл са и дадените в хода на първоинстанционното съдебно производство обяснения от подсъдимата. Единственият източник на информация за това, че подсъдимата Ц. е закупила тютюна от пазара в [населено място] се съдържа в отразеното в протокола за претърсване и изземване нейно изявление в този смисъл, което според обясненията й е дала, за да предпази съпруга си и децата си, независимо че още от този момент същите твърдяли, че именно св. Б. О. го е купил. Противоречията в цитираните доказателствени източници сочат, че е възможна друга хипотеза за авторството на деянието - например инкриминираното количество тютюн да е било в държане на друго лице, което би могло да бъде всеки един от останалите свидетели, обитаващи адреса, на който е намерено. Наличието на втора възможна хипотеза сочи на неизясненост на фактологията по делото, която не е преодоляна по предписания в чл. 13 и чл. 14 от НПК ред, а в нарушение на изискванията на чл. 107, ал. 5 и ал. 7 от НПК доказателствата са избирателно кредитирани, някои от тях са напълно игнорирани или превратно тълкувани, а на други е придадена по-голяма тежест от действителната. В основата на тезата за това, че подсъдимата Ц. е автор на деянието - предмет на делото са поставени показанията на свидетелите В. И., В. И. и Е. Г. - полицейски служители в РУ УП "Нов път" гр. Видин, за които окръжният съд е посочил, че са участвали в процесуално-следственото действие претърсване и изземване, при което е намерено и иззето инкриминираното количество тютюн. Тези гласни доказателствени средства са кредитирани безрезервно, независимо че съдът не е направил преценка за допустимостта им с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК предвид процесуалното качество на свидетелите, в което са участвали в посоченото процесуално-следствено действие. Извън това съображение, внимателното запознаване със съдържанието на тези показания сочи, че те единствено възпроизвеждат записаното в протокола за претърсване и изземване изявление на подсъдимата Ц. (което в необходимата степен е установено чрез самия протокол като напълно годно доказателствено средство), но не възпроизвеждат други факти, опровергаващи показанията на останалите свидетели по делото както и обясненията на подсъдимата. Независимо от близките родствени отношения на свидетелите Б. Ц., О. О. и И. О. с подсъдимата, техните показания е следвало да бъдат внимателно обсъдени в контекста на всички доказателствени източници и само при категоричното им опровергаване да не бъдат кредитирани. Вместо това въззивният съд се е задоволил да не им даде вяра, декларативно обявявайки пристрастност на свидетелите и наличие на вътрешни противоречия в показанията им. Наред с останалото следва да се отбележи, че твърдението за несъответствие на депозираните от дъщерята на подсъдимата И. О. показания с тези на останалите й роднини в смисъл, че не баща й, а тя е закупила тютюна от пазара, не съответства на истината. Видно от депозираните в хода на досъдебното производство показания от тази свидетелка, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от НПК същата е заявила, че баща й е закупил намерения в дома им тютюн, който е притежание на всички. Анализът на мотивите на проверяваната присъда сочи, че констатираната неяснота във фактологията на събитията не може да бъде преодоляна чрез наличните по делото доказателствени източници. Във връзка с това следва да се отбележи, че въззивният съд не е направил опит за събиране на допълнителни доказателства за преодоляването й, а се е задоволил декларативно да лиши от кредит на доверие обясненията на подсъдимата и тези показания на свидетелите, които противоречат на обвинителната теза. Вместо това той е разполагал с процесуалната възможност да разпита в качеството на свидетели помените лица, присъствали при извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване, като по този начин би могъл да установи нови доказателства, посредством които да провери достоверността на твърденията и на подсъдимата и свидетелите - нейни близки роднини. Изхождайки от казаното до тук, настоящият състав на ВКС намира, че поради констатираните нарушения на правилата по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, Видинският окръжен съд не е изяснил в необходимата степен фактическите обстоятелства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивната инстанция не е проявила необходимата процесуална активност за изясняване обективната истина по делото, с което е допуснала нарушение на основните принципи в наказателния процес по чл. 13 и чл. 14 от НПК, изискващи обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за нейното установяване. Като последица от това неговото вътрешно убеждение, формирано при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е незаконосъобразно. Отстраняването на така констатираното касационно основание налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. Предвид установеното основание за отмяна на присъдата на ВдОС, липсва необходимост от обсъждане на другото релевирано основание в касационната жалба - за нарушение на материалния закон. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,