Решение № 5341 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение 6966 от 27.02.2025 г. по адм. дело 8616/2024 г. по описа на Административен съд София - град/АССГ/, трето отделение, 55 състав, с което по жалба на Арт Строй М ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221723005854-091-001 от 19.04.2024 г., поправен с РА ПРА П-22221724106154-003-001 от 14.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1001 от 23.07.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател по делото не са събрани доказателства, опровергаващи извода на приходните органи за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки на услуги СМР от сочения във фактурите доставчик. Поддържа, че не е доказано участието на подизпълнител в извършването на спорните услуги с оглед възлагането им по реда на Закона за обществените поръчки на ревизираното лице /РЛ/. Изразява становище за непълнота на съдържанието на процесните фактури, като неотговарящи на изискването по чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС за точно описание на предмета на доставката. В обобщение иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на РЛ срещу РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Арт Строй М ООД, чрез адв. Н. Гьошев оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен РА Р-22221723005854-091-001 от 19.04.2024 г., поправен с РА ПРА П-22221724106154-003-001 от 14.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1001 от 23.07.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 16 218,84 лева по фактури, издадени от Кресвил ЕООД за д.п. м.12.2022 г. ведно с лихви за забава. В съдебния акт са изложени мотиви, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл.119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата се писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанието на органа по приходите за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит, направеното оспорване на РА по административен ред и аргументите на решаващия орган за потвърждаване на ревизионния акт, както и събраните по делото доказателства в хода на съдебното производство. Съдът е описал констатациите на приходните органи, обосноваващи отказания данъчен кредит по спорните фактури, като е посочил, че същите са свързани с неустановяване на материална и кадрова обезпеченост на посочения доставчик и липсата на преки доказателства за участие в извършването на СМР от сочения във фактурите доставчик с оглед възлагането им по реда на Закона за обществените поръчки на РЛ. Първоинстанционният съд е приел, че така издаденият ревизионен акт е материално незаконосъобразен със следните мотиви: 1. по делото са налични достатъчно писмени доказателства /договори, протоколи обр.19 за извършени СМР, двустранно подписани от страните/, установяващи реалността на извършените доставки на услуги по издадените от Кресвил ЕООД фактури; 2. от заключението по ССчЕ е установено по категоричен начин осчетоводяването на процесните фактури и че Арт Строй М ООД е получил процесните услуги от Кресвил ЕООД; 3. Липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е самостоятелно основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Направен е краен извод, че фактурите, издадени от Кресвил ЕООД отразяват реално извършени доставки, за които в нарушение на ЗДДС данъчните органи са отказали да признаят правото на приспадане данъчен кредит на РЛ в съответния размер за д.п. м.12.2022 г. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съдържащи се в решението съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато от АССГ нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебния акт. Правилно първостепенният съд е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства, с които данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ е доказало твърденията си за изпълнение на всички материалноправни и формални предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури 1 от 07.12.2022 г., 2 от 08.12.2022 г. и 4 от 20.12.2022 г., издадени от Кресвил ЕООД с предмет плащане по договор и протокол за обект Изграждане на спортни площадки със специализирана настилка за волейбол, бадмингтон и фитнес на открито в Професионална гимназия по текстил и моден дизайн гр. Варна, протокол за обект СМР на мини футболно игрище в ПТГ гр. Варна . По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги настъпва към момента на извършването им, като това е и релевантният факт, подлежащ на доказване от РЛ, носещо доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е действителното осъществяване на доставката - в случая според вписаното в процесните фактури и предмет на съдебен контрол - доставка на услуги - СМР. Не се спори, че СМР са реално осъществени, а спорът се отнася до това кой ги е извършил. Настоящата касационна инстанция счита, че във връзка с реалното извършване на доставки на услуги по издадените от посочения доставчик фактури са събрани писмени доказателства, обуславящи извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС за получателя. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, които са определящи за преценката дали услугите са действително извършени и предадени, следва всички събрани по делото доказателства да бъдат преценени в своята съвкупност. В процесния случай по фактурите са представени: договори за възлагане на СМР / договор от 21.11.2022 г. за извършване на СМР на обектИзграждане на спортни площадки със специализирана настилка за волейбол, бадмингтон и фитнес на открито в Професионална гимназия по текстил и моден дизайн гр. Варна и договор от 01.12.2022 г. за извършване на СМР на обект СМР на мини футболно игрище в ПТГ - гр. Варна/, придружени с двустранно подписани количествено стойностни сметки /КСС/ и приемо-предавателни протоколи обр. 19, които съдържат конкретизация по отношение на обектите, на който са извършват съответните ремонтни дейности и по отношение на конкретните СМР като вид, количество и стойност. Описаните СМР са възложени на Арт Строй М ООД от страна на Професионална гимназия по текстил и моден дизайн гр. Варна. На първо място, следва да бъде посочено, че посочените документи не са оспорени от ответника в първоинстанционното съдебно производство по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 ДР на ДОПК. На следващо място, представените от РЛ и доставчика му документи са частни, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. По тази причина доказателствената сила на частните документи не следва да бъде изключвана a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна на липсата на каквато и да е доказателствена сила. Съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация писмени доказателства обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Необосновано касаторът твърди, че фактурите не съдържат пълна информация относно предмета на доставките, доколкото в тях е упоменат обекта и вида на услугите - СМР и достатъчна конкретизация се съдържа в допълнителните писмени документи към фактурите / договори, КСС и протоколи обр.19/. Както правилно е приел първоинстанционният съд, обстоятелството дали доставчикът разполага с назначени по трудов договор лица или с необходимите материали за извършване на услугите СМР, не следва да се възлага в тежест на ДЗЛ , доколкото това не съставлява негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама от самото РЛ или за злоупотреба поради извършване на същите дейности, но от друго/и ДЗЛ. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения на приходните органи в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, фактът, че ДЗЛ не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по цитираните по-горе съединени дела С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този смисъл. Без значение за правото на приспадане на данъчен кредит е изследване на доставките, извършвани от предходни на прекия доставчик лица. Преценката дали са изпълнени предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит за получателя се прави само по конкретната пряка доставка. С оглед на изложеното, предвид събраните още в хода на ревизията писмени доказателства /договори заедно с КСС и приемо-предавателни протоколи обр. 19, неоспорени от данъчната администрация, както и доказателства за плащания по процесните фактури/ първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните фактури, издадени от Кресвил ЕООД установяват реално извършени услуги - СМР, за които на РЛ се следва право на приспадане на данъчен кредит. Този извод следва както от съвкупния анализ на писмените документи, така и от констатациите по ССчЕ. Без значение за спорния въпрос е дали в документацията за възлагане на обществената поръчка е записана възможността или не на ползване от изпълнителя на услугите на подизпълнител, респ. дали изпълнителят е предоставил на възложителя информация за ползвани услуги от конкретен подизпълнител. Следователно, достигайки до извода за материална незаконосъобразност на РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1900 лева съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение