Решение № 4167 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2019 г.

Решение № 4167 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП гр. София, чрез юрк. П. Ласков, против Решение № 4453 от 28.06.2019 г. на Административен съд София – град /АССГ/, постановено по адм. дело № 3595/2019 г., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0397218/14.03.2019 г. г. на Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП гр. София. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Установено е извършването на нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и са налице предпоставките на материалния закон за налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/. Заповедта е мотивирана. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против заповедта за налагане на ПАМ бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба – "Алис-84" ЕООД, гр. София, ЕИК 203040614, чрез адв. Л. Димитров, оспорва жалбата по съображения в представен писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество – неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е била цитираната заповед, издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП гр. София, с която на дружеството-ответник по касационната жалба е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС – запечатване на търговски обект "магазин за градински стоки и цветя", находящ се в гр. София, бул. "Д. Петков" № 39, стопанисван от дружеството, за срок от 5 дни и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпът до обекта, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че нарушението на реда за съхраняване на свидетелството за регистрация на ФУ не води до неправилно определяне на реализираните доходи и публичните задължения и наложената принудителна мярка не гарантира законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в търговския обект, нито неизвършване на нарушения от същия вид. Още повече, че при проверката на обекта е установено отчитане на извършените продажби в брой с регистрирано фискално устройство и съответствие на касовата наличност и стойността на отчетените продажби. В този смисъл, наложената ПАМ не съответства на нарушението и не е мотивирана, при което е нарушено императивното изискване за форма на акта като част от преценката за законосъобразност. Решението е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел за несъответни на наложената ПАМ мотивите на заповедта, с която се определя 5-дневен срок за запечатване на обекта, поради неизпълнението на конкретното задължение – за съхранение на паспорта на регистрирано ФУ в обекта. Липсва установена логическа връзка между това нарушение и твърдяните негативни последици за фиска, изразяващи се в липса на отчетност на реализираните от лицето приходи, в резултат на което се стига до отклонение от данъчно облагане. Така изложените мотиви не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 42, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – да съхранява свидетелство за регистрация на ФУ в търговския обект, и за това, че при поискване, същото не е представено на органите по приходите до приключване на проверката. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат с второ регистрирано фискално устройство, тъй като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, а установената касова наличност съответства на отчетената стойност на продажбите по фискалното устройство. Като е приел, че в случая се касае за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби, правилно съдът е направил извод за липса на конкретни фактически основания в заповедта, включително за определяне срока за запечатване на обекта, което представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за отмяна. Като е достигнал до тези правни изводи и е отменил заповедта за налагане на принудителната административна мярка, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение