Решение № 2853 от 20.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Борисов, чрез пълномощник адв. Н. Стоянов, против решение 1339 от 08.07.2022 г. (погрешно вписана 2021 г.), постановено по адм. дело 991/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение 16/121/06432/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/9307 от 01.03.2022 г., на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд - Земеделие, с което му е определена финансова корекция в размер на 51 847,41 лв. Осъден е и да заплати на Държавен фонд - Земеделие направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Основното възражение в касационната жалба се свежда до недопустимо образуване на производство за налагане на финансова корекция, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение, установяващо липсата на задължения към Държавен фонд - Земеделие, а именно решение по адм. дело 4249/2021 г. по описа на Върховен административен съд. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд - Земеделие, в представен писмен отговор, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Момчилов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на К. Борисов против решение за налагане на финансова корекция, с уникален 16/121/06432/3/01/04/03, издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд - Земеделие, с което му е определена финансова корекция в размер на 51 847,41 лв. За да постанови решението, съдът се е мотивирал, че от събраните при провеждане на административното производство доказателства, както и събраните в хода на съдебното производство такива, не се установяват обстоятелства, които да опровергават фактите, установени при извършената през месец декември 2018 г. проверка, а именно, че реализираните от жалбоподателя приходи от продажби на череши, кайсии и бадеми през 2017 г. и 2018 г. са съответно в размер на 8 300 лв. и 7 790 лв. Предвид констатираното при проверката през 2018 г. процентно съотношение между заложените в бизнес плана годишни приходи от продажба на череши, кайсии и бадеми и действително реализираните за 2017 г. и 2018 г., което не се опровергава с доказателства от жалбоподателя, съдът е приел, че е налице неизпълнение на договор 16/121/06432 от 11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Производствената програма от бизнес плана, която не е изпълнена, е част от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП), и в този смисъл по безспорен начин е доказано неизпълнение на договорното задължение на жалбоподателя по т. 4. 18 и т. 4. 23 от договор 16/121/06432 от 11.08.2014 г. Според съда е налице и нарушение по чл. 16, ал. 5 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредбата; Наредба 8 от 03.04.2008 г.). Заложеното в бизнес плана, включително и паричните потоци, съставлява поето задължение за изпълнение защото е станало предпоставка да се приеме от органа жизнеспособност на инвестицията, а от тук и за одобряване на проекта за финансиране. Административен съд Пловдив е приел, че на база на представения от ползвателя бизнес план, административният орган правилно е извършил оценка на ефективността на инвестицията и финансовите показатели. Констатирано е неизпълнение на задължения, а именно: на т. 4. 18. от договора, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора и приложенията към него. По отношение на размера на определената за възстановяване БФП, съдът е приел, че съответства на т. 30 от приложение към раздел І Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., като е съобразено, че нарушението засяга изцяло подпомаганата дейност, времетраенето на нарушението е за две пълни финансови години, реализираните приходи от дейността са в размер на 10, 6 % средноаритметично за двете проверени години, т. е., много под предвидените в правилата 20 %. Мотивирал се е и защо оплакването за издаване на процесния акт след изтичане на давностния срок е неоснователно. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Основното оплакване в касационната жалба, а именно за недопустимо образуване на производство за налагане на финансова корекция, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение, установяващо липсата на задължения към Държавен фонд - Земеделие е релевирано и пред първоинстанционния съд, като правилно е прието от съда за неоснователно. Налице е основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) за налагане на финансова корекция, като в случая не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, предвиждащ за една и съща нередност да може да бъде наложена само веднъж финансова корекция. Издаденият преди това АУПДВ, макар и за същата сума, не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил отменен по съдебен ред. Целта на посочената забрана е да се избегне повторно санкциониране на бенефициента във връзка с едни и същи обстоятелства, какъвто не е настоящият случай. Напълно съответни на приложените по преписката доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че в случая по безспорен начин се установява наличието на бездействие от страна на бенефициера, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2017 г. и 2018 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. От събраните по делото доказателства е видно, че между Държавен фонд Земеделие и жалбоподателя е сключен договор 16/121/06432 от 11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, с който договор на жалбоподателя е предоставена БФП, представляваща 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект 16/121/06432 от 02.07.2013 г. : Създаване на 13, 60 дка череши, 9, 70 дка кайсии и 10,50 дка бадеми, изграждане на ограда против животни, закупуване на специализирана земеделска техника, в землището на град Куклен, община Куклен, област Пловдив, като първоначално одобрената БФП е в размер на 66 574, 27 лева, а в последствие с анекси 1 от 16.10.2014 г. и 2 от 27.11.2014 г. размерът е коригиран на 51 847, 41 лева. Към договора е приложен бизнес план по проекта. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба 8/2008 г. проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по Програмата за развитие на селските райони. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 10 и прилагат документите, указани в приложение 11. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвен към него от кандидатите, бизнес план с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 години, а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период (чл. 16, ал. 2), който трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството (чл. 16, ал. 5). В Допълнителните разпоредби към Наредбата, § 1, т. 17 е посочено значението на понятието икономическа жизнеспособност, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. В случая е установено, а и не се оспорва от касатора, че за 2017 г. от заложените в бизнес плана приходи в размер на 54 955 лева са реализирани 8 300 лева, което представлява 15.1 % от заложените приходи. За 2018 г. от заложените в бизнес плана приход в размер на 126 324.20 лева (преизчислени на 97 942 лева) са реализирани 7 790 лева или 6.2 % от приходите, предвидени в бизнес плана. От анализа на цитираните норми, договора, бизнес плана и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на К. Борисов, налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства. В допълнение следва да се посочи, че в чл. 55, ал. 2 от Наредба 8/2008 г. ясно е посочено, че ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжно писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Същото задължение, дори в още по-рестриктивен вариант е залегнало в т. 4. 22 от договора, където е вменено в задължение на ползвателя незабавно да уведоми фонда за настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора. От приложените по делото доказателства, данни за подобни уведомявания от страна на жалбоподателя не се констатират, поради което последния не може да се ползва от възникването на форсмажорни обстоятелства за неизпълнение на договора от негова страна. Настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния орган и на съда, че е извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, в който случай е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател и при липсата на данни за допуснати нарушения по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено на 100 лв. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,