Решение № 8644 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2019 г.
ВАСVIII отделение10.06.2019 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2412/12.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2428/2018 г. на Административен съд - В. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Бивалвия-СД" ЕООД, ЕИК *********, разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8644 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" В., Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, приподписана от процесуален представител, срещу решение № 2412/12.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2428/2018 г. на Административен съд - В., с което е отменена негова заповед за налагане на "Бивалвия-СД" ЕООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № 124-ФК/08.08.2018 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 5 дни за бистро "Мидена къща", находящо се в гр. В., Крайбрежна алея до първа буна. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни мотиви за неправилност на извода на съда за неустановеност на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба "Бивалвия-СД" ЕООД, гр. С. – в представен писмен отговор, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "Бивалвия-СД" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неиздаване на фискална касова бележка в бистро "Мидена къща", находящо се в гр. В., Крайбрежна алея до първа буна, стопанисвано към датата на проверката – 03.08.2018 г. от "Бивалвия-СД" ЕООД. Изложени са подробни мотиви за липса на доказателства за извършено плащане, тъй като приложената сервитьорска сметка е индиция за наличие на продажба, но административният орган не е представил доказателства, въпреки указаната му доказателствена тежест, за извършването на плащане по сметката. Предвид липсата на данни по административната преписка за начина, по който проверяващите са се сдобили със сервитьорската сметка е мотивиран извод, че доказателството не е било събрано по установения в ДОПК ред, което представлява съществено процесуално нарушение. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от органите по приходите не са ангажирани убедителни доказателства, че от "Бивалвия-СД" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. При извършената контролна покупка по време на проверката е била издадена касова бележка, а касаторът, въпреки указаната му от първоинстанционния съд доказателствена тежест с определение в откритото съдебно заседание на 30.10.2018 г., не е ангажирал доказателства за извършена продажба и плащане по представената сервитьорска сметка. При това положение обоснован е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на извършеното нарушение. Само на това основание е дължима отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС по отношение на обекта, за който е наложена ПАМ. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,