Решение № 8792 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2009 г.

Решение № 8792 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Илиян Георгиев Петров от гр. Видин срещу Решение № 17 от 18.05.2009 г. по адм. д. № 85/2009 г. на Русенския административен съд, 7-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 7581/Е/23.12.2005 г., издадено от Началника на Митница Видин, потвърдено с Решение № У-4405/0242/30.01.2009 г. на Директора на РМД - гр. Русе, с което жалбоподателя е задължен да заплати възникнали и несъбрани публични държавни вземания в размер общо на 689 лв., от които мито в размер на 574 лв. и ДДС в размер на 115 лв., ведно със законната лихва в размер на 390 лв. за периода от 04.09.2001 г. до 23.12.2005 г. и до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалните и процесуалните норми на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Прилагат се писмени бележки. Ответника по касационната жалба - Началника на Митница Лом, чрез процесуалният си представител я оспорва в приложено по делото писмено становище. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответника по касационната жалба - Директора на Агенция "Митници", чрез процесуалният си представител я оспорва в приложено по делото писмено становище. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, РОС е приел фактическа обстановка, свързана с обстоятелството, че Илиян Георгиев Петров от гр. Видин е осъществил внос на употребяван лек автомобил Опел "Вектра" като е бил оформен ЕАД № 4100/4-1310 на 03.09.2001 г. Представил е договор за покупко-продажба от 27.08.2001 г. с декларация на износителя от същата дата, като доказателство за преференциален произход на стоката по смисъла на чл. 24 от Протокол № 4 към ЕСА. Автомобилът е бил обмитен с декларираната тарифна преференция. Било е отправено запитване относно редовността на представената декларация до немската митническа администрация. С писмо № 44-05-0155/01 от 29.08.2002 г. на ЦМУ гр. София и писмо на германските митници, българските митнически власти са били уведомени, че при извършената допълнителна проверка на преференциални доказателства е било установено, че внесената стока не е стока с произход по смисъла на споразумението на ЕИО с България, тъй като договорът за покупко-продажба бил подправен. Митница Видин била уведомила Петров за резултата от проверката и го приканила да заплати доброволно дължимите мито, ДДС и лихви. Тъй като същият не се е издължил, било издаденото ППСПДВ № 7581/Е/23.12.2005 г. С жалбата пред по горестоящият митнически орган е бил представен от германските митници сертификат EUR1 № L963126/04122002. С Решение № У-4405/0242/30.01.2009 г. горестоящият административен орган е потвърдил ППСПДВ. За да постанови атакуваното решение РОС е приел, че жалбоподателят не е представил доказателство за произход, което да се ползува с необходимата доказателствена сила, а именно сертификата за движение като официален документ. Приел е, че постановлението и решението на по-горестоящия орган са издадени на съответното правно основание. Настоящата инстанция намира изводите на РОС за правилни. Въз основа на представения документ, вносителят, е ползвал право за преференциален внос по Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и РБългария, на основание чл. 16 от Протокол № 4 на Европейското споразумение. В последствие, на основание чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране, относно дефиницията на понятието "стоки с произход" чрез компетентния орган Агенция "Митници" София по линия на международното сътрудничество е била извършена последваща проверка на представения договор за покупко - продажба. Резултатът от проверката е изложен в писмо, видно от което "цитираният автомобил не се счита за стока с произход". До длъжника било изпратено писмо по реда на чл. 206 от ЗМ, с което същият е уведомен за вида, основанието и размера на дължимите публични държавни вземания. Предоставена е и възможност в седем дневен срок да заплати дължимите суми. Писмото-покана било получено и поради неизпълнение в указания срок, Началника на Митница Видин е издал Постановление за ППСПДВ. Предмет на съдебното обжалване относно неговата законосъобразност е постановлението на Началника на Митница - Видин, съобразно чл. 211е от ЗМ. Спорно между страните е обстоятелството дали стоката - предмет на вноса може да се счита за "стока с произход" и съответно вносителят му да се ползва от преференциите предвидени от Европейското споразумение. Жалбоподателят не е установил по безспорен начин, че представената от него декларация за стока с произход е действителна и може да се ползва като доказателствено средство с цел получаване на предвидените в Споразумението тарифни, преференции. Съгласно разпоредбите на Протокол 4 сертификат за произход в последствие" може да бъде издаден единствено при строго определени предпоставки, визирани в чл. 18 от същият. От представените доказателства е видно, че тези предпоставки не са налице. Съдът законосъобразно е приел, че изложеното няма значение и че в случая е бил приложим чл. 17 от Протокол 4. Цитираното международно споразумение разграничава процедурите за издаване на сертификат по смисъла на чл. 16 и по смисъла на чл. 18. Във втория случай се касае за една извънредна процедура само при наличието на визираните в международното споразумение предпоставки. По смисъла на Протокол 4 е допустимо издаване на сертификат в последствие да се извърши само веднъж, а не неограничено. Сертификата за произход се издава единствено по писмена молба на износителя на стоката, а това е лицето, което продава стоката в страната на износа и което е задължено да съхранява цялата документация. Извършените проверки са установили, че посоченият като износител не е продавал въпросният автомобил и следователно същото лице няма как да подаде молба за издаване на EUR в последствие. Предвид горното, настоящата инстанция намира, че обжалваното постановление и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни, а жалбата против тях се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Изводите на административния съд са правилни. Те са в съответствие с разпоредбите на материалния закон и данните по делото и при постановяване на решението, Съдът не е допуснал нарушаване на материалния закон. По тези съображения, настоящият състав на ВАС - Първо "А" отделение, намира, че не е налице, твърдяното от касатора касационно основание за отмяна на посоченото решение на Административен съд - Русе. Предвид изхода от делото и претенцията на ответниците за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция намира, че разноски за ответниците се дължат, но предвид на обстоятелството, че същите не са представлявани в настоящата инстанция от процесуален представител, не присъжда разноски. Воден от горното, Върховният административен съд - Първо "А" отделение