Решение № 9105 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2014 г.

Решение № 9105 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Плевен чрез неговия процесуален представител срещу решение № 113/12.03.2014 г. по адм. д. № 1047/2013 г. на Административен съд Плевен. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Георги Илиев Димитров и Грациела Любенова Златева, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Илиев Димитров срещу заповед № РД-12-948/30.09.3013 г. на касатора, с която е наредено на собствениците на канализационно отклонение в избено помещение, собственост на Грациела Любенова Златева, да възстановят проектното положение на същото отклонение. С обжалваната заповед съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че описаното в заповедта- изместена около 10 см. м. част от хоризонтално окачена канализация и включването й във вертикалния щранг, не отговаря на действителното положение на строежа. Изложил е мотиви, че проекти не се съхраняват, поради което описаното в обжалваната заповед задължение е неизпълнимо. Решението е правилно като съответно на материалния закон: На първо място, заповедта е незаконосъобразна, тъй като не съдържа разпоредителна част, която да съответства на конкретна правна норма. В заповедта не е посочено защо строежът е незаконен, но от обстоятелствената й част може да се направи изводът, че се касае за приет за незаконен строеж поради липса на строителни книжа. Съгласно чл. 225а във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ кметът на общината издава заповеди за премахване на строежи, незаконни по смисъла чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В случая е разпоредено възстановяне проектното положение на канализационното отклонение. Такъв вид заповед с такава разпоредителна част не е предвидена в ЗУТ, тъй като незаконните строежи подлежат на спиране, забрана достъпа до тях и премахване. Поради това административен акт с разпоредителна част като оспорения е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и е материалнонезаконосъобразен. На второ място, дори разпореденото да е нормативно предвидено, то не са налице онези факти, при проявлението на които да възникне правната последица премахване. В този аспект настоящата инстанция споделя извода на първоинстанциония съд за несъотвествие в описанието на приетия за незаконен строеж и установеното на място от вещото лице. Поради това строежът не е адекватно индивидуализиран. В този аспект следва да се подчертае, че не се доказва категорично изместване на 10 см. от хоризонтално окачена канализация и включването й във вертикалния щранг. Безспорно се установява, че вертикалният щранг не е променян, а по отношение на хоризонталния щранг в съдебно заседание вещото лице заявява, че няма как да знае дали хоризонталният щранг е променян, какво е било преди, изобщо дали хоризонталния щранг е променян спрямо предишното положение преди извършения ремонт, наложен от течове и затлачване. На последно място, няма запазени проекти на ВиК инсталацията, за да се установи предишното положение и спрямо него да се приеме наличие на нов строеж, изграден без строителни книжа. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение