Решение № 12475 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2016 г.

Решение № 12475 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. С., против решение № 62/7.07.2016 г. постановено по адм. дело № 52/2016 г. на Административен съд - Т., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3569/13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което по заявлението на Б. М. С. е отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП в размер на 2178,02 лв. и по НР1 - 1787,41 лв., а по СНДП при поискано подпомагане в размер на 10,28 лв. са оторизирани 1,04 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът Б. М. С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 3913/5.04.2016 г. по адм. дело № 3651/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 7/5.02.2015 г. по адм. дело № 145/2014 г. на Административен съд - Т. за отмяна на уведомителното писмо. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, приложени към административната преписка и заключил, че административният акт не е мотивиран, тъй като липсват фактически и правни основания за частичния или цялостен отказ за финансово подпомагане по заявените мерки. Срещу това решение е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 3651/2015 г. на ВАС, трето отделение. С решение № 3913/5.04.2016 г., тази касационна инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Т., поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели да неизясняване на спорните въпроси относно застъпванията. Така в изпълнение на дадените от ВАС указания по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение дали има неотстранени двойно застъпени площи и какво е установено след прилагането на чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция), но в открито съдебно заседание на 17.06.2016 г. АС - Т. е отменил определението си за назначаване на експертизата, позовавайки се на чл. 161 ГПК, тъй като жалбоподателят не е внесъл определения за вещото лице депозит. За да отмени уведомителното писмо, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа данните от приобщените по делото доказателства е прието, че Б. М. С. е подал общо заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер № 25/090413/77655, с което е кандидатствал за финансово подпомагане по СЕПП; НР1 и СНДП за кампания 2013 г. При извършени административни проверки по подаденото заявление са установени застъпвания с други кандидати, за което на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5661/14.09.2013 г. от вр. и. д. изпълнителен директор на ДФЗ. Видно от представените по делото документи С. се е явил в указания срок и е представил договор за отдаване под наем на общинска земеделска земя, сключен на 6.10.2008 г. с община А. и анекс към него за БЗС № 61251-109-3 и БЗС № 61251-7-1. За застъпванията на два от парцелите, включени в посочените БЗС, кандидатът не е представил документи и не е потвърдил ползването на застъпената площ. По делото са представени и уведомителни писма до "Стилтекс" ООД и "Тузлушка земя" ЕООД, също представили сключени договори за тези парцели. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая, при извършените кръстосани проверки на заявлението е констатирано застъпване, за чието отстраняване има създаден нарочен правен ред. Според него от земеделските стопани се изискват доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и въз основа представените от тях документи се прилага включително правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 (в приложимата редакция по ДВ, бр. 22/2014 г.), че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато никой от тях не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Процедурата във връзка с констатираните застъпвания при административните проверки е отделен етап от развиващото се административно производство. Следва да се отбележи, че при наличието на спор относно правото на ползване на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а и от данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, с оглед представените договори, в т.ч. като са извършени проверките, визирани в чл. 17 и чл. 18 от същата. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. При наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама или повече земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи. Предвид изложеното следва да се приеме, че след изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 7 (в приложимата редакция) от Наредба № 5/27.02.2009 г. и извършени повторни проверки, административният орган правилно е отказал изплащане на субсидии за застъпените площи, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Неправилни са изводите на АС - Т. и по отношение на частичното плащане относно БЗС № 40258-169-2-3 по Схемата за национално доплащане на площ и за заявения по СЕПП и НР1 БЗС № 69146-29-1-1. Съдът е посочил, че в административната преписка не се съдържат данни кандидатът да е бил уведомен за несъответствие между заявените от него площи и фактическото им състояние. Но видно от приложения по делото лист от извършени автоматични проверки на въведени данни при последното стартиране на 3.04.2013 г., от БЗС № 40258-169-2 е установена излизаща площ в размер на 0.02162 ха, както и че блокът на земеделското стопанство е без физически блок. Заявителят се е запознал с протокола, видно от положения от него подпис. В този смисъл, доказателствата по административната преписка сочат, че още при подаване на заявлението са били констатирани съществени части от парцела, излизащи извън допустимия слой, изготвен за 2012 г. и послужил при подаване на заявленията за подпомагане през 2013 г. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", като министърът одобрява със заповед окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2013 г. По делото няма данни С. да е оспорил тази заповед, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. (в приложимата редакция) именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата, РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредбата. Така, при липсата на доказателства по делото, че заповедта на министъра на земеделието и храните е обжалвана от Б. С. в законоустановения срок и влизането й в сила в частта отнасяща се до заявените от него имоти, РА е обвързана от постановеното в този акт. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г., поради което като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схеми и мерки за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на поисканото финансово подпомагане, по подаденото от С. заявление за кампания 2013 г., и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на Б. М. С. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане изх. № 02-250-6500/3569/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, в определен от съда размер общо от 400 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение