Решение № 5639 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7953/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Гъбиланд ЕООД, чрез адв. И. Палев срещу Решение 1597 от 24.04.2024 г. по адм. дело 594/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001322004346-091-001 от 09.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 182 от 25.05.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесния ревизионен акт (РА) с оглед на съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Счита, че приетото от съда и от приходната администрация за липса на реални доставки по фактурите от "Старт 57" ЕООД са аргументирани с неотносими обстоятелства към правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Позовава се на практиката на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз (СЕС) по конкретни дела и твърди, че в случая са установени всички предпоставки за признаване на спорното право. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друго с отмяна на РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик е РА Р-16001322004346-091-001 от 09.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 182 от 25.05.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Гъбиланд" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 07.2022 г. в общ размер на 197 663,80 лв. по 122 бр. фактури, издадени от "Старт 57" ЕООД. Първоинстанционният съд е развил съображения, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в установената от закона писмена форма, съгласно чл. 120 от ДОПК. Достигнал е до извода за материална законосъобразност на РА. От правна страна в решението са взети предвид изискванията на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета и тълкуването на СЕС по дела С-320/88, С-435/03, С-324/11, С-152/02, С-154/20 и С-78/12, според които преценката по спорния въпрос зависи от реалността на доставката и правоотношенията между доставчика и получателя. АС - Пазарджик е обосновал, че е налице първата предпоставка за приспадане на данъчен кредит, тъй като процесните 122 бр. фактури, издадени от "Старт 57" ЕООД, съдържат реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и са осчетоводени надлежно от РЛ. Последващите аргументи са свързани с данните за механизма на осъществяване на доставките и констатираните несъответствия от органите по приходите. Според изложените съдебни мотиви, оценката на фактите и представените доказателства в тази връзка води до невъзможност да бъдат индивидуализирани предметът и изпълнението на поетите задължения. Приел е, че пропуските в съдържанието на представените пътни листове и други придружаващи документи не обосновават твърденията на ревизираното лице за доказаност на извършването на доставките от сочения във фактурите доставчик. Обсъдил е извършената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), като е посочил, че от нея се установява, че извършените последващи ВОД към италианско дружество не могат да бъдат обвързани счетоводно с предмета по фактурите. Аргументирал е, че изводите на ревизиращите за фиктивност на сделките не се опровергават от данните за разплащане и документалното отразяване на операциите в счетоводството на "Гъбиланд" ЕООД, които обстоятелства не са спорни по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебния акт, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Установените факти от първоинстанционния съд са в съответствие със събраните доказателства. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е успял да докаже защитната си позиция и да опровергае изводите на органите по приходите в процесния РА. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава правилния извод, до който е достигнал първостепенният съд, за материална законосъобразност на процесния РА досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на Гъбиланд ЕООД по спорните 122 бр. фактури, издадени от Старт 57 ЕООД. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗДДС, доставчик е данъчно задълженото лице, което извършва доставката на стока или услуга. Както правилно е посочил АС Пазарджик, понятието доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО не се отнася до прехвърлянето на правото на собственост в предвидените от приложимите в националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик. Съобразно така посочените материалноправни разпоредби, обосновано решаващият съд приема, че "Гъбиланд" ЕООД не е успяло да проведе главно и пълно доказване на отречените факти от органите по приходите наличие на действително осъществени доставки по фактурите с издател Старт 57 ЕООД. Преценката в тази насока, според практиката на Съда на ЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване - т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, както и т. 31 и т. 32 от решение на СЕС от 6.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник. Данъчно задълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчно задължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчно задълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. Оценка, направена вследствие на експертиза, назначена от национална юрисдикция, при необходимост може да допълни посочените доказателства или да подсили тяхната надеждност, но не и да ги замени т. 44 и т. 45 от решение на СЕС от 21.11.2018 г. по дело C 664/16, Lucreiu Hadrian V гdan. АС - Пазарджик е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, отчел е констатираните от приходните органи пропуски и несъответствия в представените писмени документи, включително и заключението на ССчЕ при спазване на разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. В тази насока по-голямата част от поставените задачи към вещото лице са насочени към изясняването на факти и обстоятелства, които са признати с РА. Наличието на фактури с необходимото съдържание съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС, извършените плащания по касов път предвид стойността по фактурите, осчетоводяванията при Гъбиланд ЕООД и липсата на транспортни разходи по процесните доставки за сметка на получателя, не са спорни между страните. Релевантните констатации в останалата част на експертизата, свързани с последващите продажби ВОД към италианското и белгийското дружество и отговорите на вещото лице при приемането на заключението, не разкриват допълнителна информация, която да опровергае изяснената фактическа обстановка при ревизията. Обосновано както приходните органи, така и съдът са приели липсата на писмени документи, от които да се определи индивидуализация на предмета на доставките в насока установяване по категоричен начин приемо-предаване на стоките от доставчика на получателя, както и липсата на доказателства за транспортирането на процесните стоки / гъби/. В тази връзка недоказани са доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. В представените кантарни бележки не е посочено място на претегляне на гъбите, като е посочено само нето тегло от съответен вид гъби, без да е посочено тегло на амбалаж и бруто тегло при претеглянето, респ. отделянето на процесните стоки. По отношение на твърдението на ревизираното лице, че транспортът на стоките е осъществен от доставчика Старт 57 ЕООД с бусове с рег. [рег. номер], [рег. номер] и [рег. номер], не са ангажирани пътни книжки, а представените пътни листове са с липсващи реквизити, като са посочени само водач, МПС, дата и обходени места. От друга страна от получената официална информация от Агенция Пътна инфраструктура относно процесните превози средства за процесния период / 01.06. 31.07.2022 г./ се установяват само данни за превозно средство с рег. [рег. номер], за дата 01.06.2022 г., като контролните точки са извън посочения маршрут в пътните листове. За другите две превозни средства липсва информация в регистъра. Доказването на факта на приемо-предаването на стоките не се установява и посредством показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Е. К. и И. Г., доколкото този факт се установява чрез съответни писмени документи. Следователно, като е достигнал до извод за материална законосъобразност на процесния РА, Административен съд Пазарджик е постановил правилно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1900 лева, определено съгласно разрешенията, дадени с Решение по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, като се отчете фактическата и правна сложност на делото и конкретните процесуални действия от страната, осъществени в рамките на касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,