Решение № 8591 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2017 г.

Решение № 8591 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2017 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ П. против решение № 50 от 16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1970/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-140/26.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-5956-6/5.04.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. П., с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица на С. А. Д., считано от 1.12.2015 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. А. Д. от П., в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил по жалба на С. А. Д. решение № 2153-15-140/26.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-5956-6/5.04.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. П., с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото й парично обезщетение за безработица, считано от 1.12.2015 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, доколкото Директорът на ТП на НОИ - П. е издал своя акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива е приел, че основният спорен между страните въпрос се концентрира върху това налице ли е започване на трудова дейност от С. Д. в периода 1.12.2015 г. - 9.12.2015 г., за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО. Именно в тази връзка е приел, че Донева като лице, полагащо труд без трудово правоотношение /по граждански договор с "А. И." ООД от 1.12.2015 г./ и която е била осигурена на друго основание през м. 12.2015 г. /по трудовия договор с "КРТЦ" ЕООД от 12.12.2015 г./, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, е подлежала на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, считано от 12.12.2015 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 от КСО. До обратния извод административния орган е стигнал само и единствено след извършена справка в Регистъра на осигурените лица, без да извърши необходимите проверки /например да изиска от Донева и от осигурителя й "А. И." ООД обяснения и доказателства за реалното осъществяване на трудова дейност, както и за причините, довели до подаване на информация за осигуряването й от 1.12.2015 г., вместо от 12.12.2015 г./ Изложеното е обосновало съдът да отмени оспореният пред административен акт. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд - П. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ако административният орган беше извършил проверка дали наличието на граждански договор от 1.12.2015 г. и впоследствие сключения трудов такъв на 12.12.2015 г. е факт, който представлява от обективна страна "започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4", както и от коя дата следва да се приеме, че е започнала тази трудова дейност, не би се стигнало до постановяване на процесното разпореждане, съответно до неговото потвърждаване от Директора на ТП на НОИ - гр. П. В случая правилно с оглед събраните доказателства съдът е преценил, че са нарушени разпоредбите на чл. 54д, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО. В чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО е предвидено, че изплащането на парично обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. А с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО законодателят е определил, че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. С оглед правилото на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 от КСО Донева е подлежала на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт от 12.12.2015 г., противно на твърдението на административния орган. Правилно административният съд е приел, че административният орган е следвало да изпълни процесуалните си задължения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Като не е сторил това е издал заповед в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение такова не се дължи. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение