Решение № 3673 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-министъра на културата, чрез юрк. С. Лазарова, против решение 7396/29.11.2023 г., постановено по адм. дело 5625/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна - Т. Попов, чрез адв. П. Колев, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Т. Попов против Заповед РД09-373/05.05.2023 г. на заместник-министъра на културата, с която е отказано вписването му в Регистъра на експертите по чл. 96, ал. 4 от Закона за културното наследство. От фактическа страна съдът установил, че Т. Попов подал заявление за вписване в области 1 Археологически предмети, датиращи от поне 100 години, които са открити при: разкопки и находки на суша или под водата археологически обекти, археологически колекции и 13, буква б Колекции от исторически, палеонтологически, етнографски или нумизматичен интерес, от Приложение 1 на Наредба Н-4. Към заявлението приложил и съответните документи: копие от Диплома СУ 2022 - 5 от 10.02.2022 г. от Софийски университет Св. Климент Охридски, Исторически факултет, за присъдена образователна и научна степен доктор по 2.2. История и археология (История на България); Декларация за стаж по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Наредба Н-4 от 11.12.2009 г. за реда за водене на Регистъра на експерти по чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство за извършена научно-изследователска дейност в областта на средновековното монетосечене, обективирана в научни публикации в България и чужбина от 2013 г. до момента на подаване на заявлението; Професионална автобиография; Списък на научни разработки и публикации. С оспорената Заповед РД09-373/05.05.2023 г. на заместник-министъра на културата е отказано вписването на Т. Попов в Регистъра на експертите по чл. 96, ал. 4 ЗКН поради това, е той не е успял да докаже, че има изискуемите 5 години стаж в опазването и изучаването на движимото културно наследство, каквото е условието по чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-4 от 11.12.2009 г. за реда за водене на Регистъра на експерти по чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство. Въз основа на горното, от правна страна административният съд приел, че оспореният пред него отказ е издаден от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, при липса на правни мотиви за издаване. Приел е, Т. Попов е представил съответен документ - декларация, с която удостоверява наличието на най-малко 5 години стаж в съответната професионална област. Посочено е, че административния орган няма задължението за преценка на приложените документи като доказателства за удостоверяване на наличието на такъв стаж, а следва да се съобрази с тях и да впише лицето в регистъра. Посочено е още и че Попов притежава научна степен доктор, което също обосновава наличието на необходимия стаж. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав счита, че оспорената заповед РД09-373/05.05.2023 г. на заместник-министъра на културата е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма като не са нарушени административнопроизводствените правила или материалния закон при издаването ѝ. Съгласно чл. 96, ал. 4 ЗКН в Министерството на културата се създава и поддържа регистър, в който се вписват лицата по ал. 3, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 5 години стаж в съответната професионална област. Редът за водене на регистъра се определя с наредба на министъра на културата. В чл. 5, ал. 3 на Наредба Н-4 от 11.12.2009 г. за реда за водене на Регистъра на експерти по чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство е посочено, че стажът в опазването и изучаването на движимото културно наследство се установява с официални документи за трудов, служебен или осигурителен стаж или с писмена декларация, когато лицето прилага други доказателства за извършване на дейност в съответната професионална област. В процесния случай Т. Попов е представил Декларация за стаж по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Наредбата, в която е посочил, че е извършвал научно-изследователска дейност в областта на средновековното монетосечене, обективирана в научни публикации в Република България и чужбина. Настоящата инстанция споделя становището на административния орган, че от така представената информация не може да се установи изискуемият съгласно наредбата стаж. За това обстоятелство Попов е бил уведомен от органа, като му е даден 14-дневен срок за представяне на още доказателства, удостоверяващи нужния 5 годишен стаж, но той не е изпълнил указанията на органа. Не се споделя изложеното от АССГ, че административният орган няма право на преценка на представените доказателства дали доказват стаж, а следва да се съобрази с тях. Напротив, именно органът е този, който следва да прецени дали при изпълнението на втората хипотеза от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 на Наредбата лицето, което иска да бъде вписано в регистъра, е представило нужните доказателства за стаж. Съгласно чл. 351 от Кодекса на труда трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. В § 1, т. 12 от Кодекса за социално осигуряване е посочено, че действителен стаж е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Следователно, и въз основа на горепосочените норми, от така представените доказателства към декларацията на Попов не може да се направи категоричен извод, че той има 5 годишен стаж в съответната професионална област. Не се доказва наличието на трудов, осигурителен или служебен стаж, придобит от Попов при упражняването на професионална дейност, която да е трайна, а не периодична и непостоянна, каквато е писането на научни статии. Също така, с представянето на научните публикации не може да се установи нито конкретен период на професионалната дейност, нито те са официален документ за доказване на стаж. В заключение следва да се посочи, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че Т. Попов е придобил образователна и научна степен доктор по 2.2. История и археология (История на България) - Диплома СУ 2022 5, издадена на 10.02.2022 г. от Софийски университет Св. Климент Охридски, Исторически факултет. Съгласно чл. 354, т. 8 от Кодекса на труда, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаи, установени от Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 10 от Разпореждане 224 на Бюрото на Министерския съвет от 23 октомври 1973 г. за материални стимули за българските аспиранти (обн. ДВ бр. 89 от 1973 г.) предвижда, че времето, прекарано в редовна аспирантура (докторантура) се признава за трудов стаж по Кодекса на труда. В процесния случай обаче Попов нито се е позовал на стаж, придобит по време на придобиване на научната степен доктор, нито е представил доказателства за продължителността или формата на обучението, въз основа на което да се направи извод за наличие на нужния професионален стаж за вписването му в регистъра на експертите по чл. 96, ал. 4 ЗКН. По изложените съображения, решението на административния съд, като неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Т. Попов против Заповед РД09-373/05.05.2023 г. на заместник-министъра на културата, с която е отказано вписването му в Регистъра на експертите по чл. 96, ал. 4 ЗКН. При този изход на спора, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Следва да му бъде присъдена сума в общ размер на 370 лева - внесена държавна такса за касационното производство в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 300 лева, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение