Решение № 11667 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2009 г.

ВАСIV отделение08.10.2009 г.докладчик т Цветана Сурлекова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 587 от 12.11.2008 г. на Пернишкия районен съд, постановено по адм. д. № 3271/08 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Спасун Ангелков Йорданов срещу решение № 1890 от 15.05.2008 г. на ОСЗГ гр. Перник, с което на наследниците на Ангел Йорданов Банев е определено за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи 2.349 дка, пета кат., обезщетение в размер на 1179 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11667 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на ОСЗГ - гр. Перник против решение № 587 от 12.11.2008 г. на Пернишкия районен съд, постановено по адм. д. № 3271 / 08 г., с което е изменено решение № 1890 от 15.05.2008 г. на ОСЗГ гр. Перник, като е увеличен размера на обезщетението, за признато, но невъзстановено право на собственост на наследниците на Ангел Йорданов Банев върху земеделски земи 2.349 дка, пета кат., от 1179 лв. на 218 457 лв. Поддържа се недопустимост и неправилност на обжалваното решение - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 2 - 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди административния акт. Ответникът - Спасун Ангелков Йорданов - не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. При преценката й по същество, по наведените касационни доводи се установи от правна и фактическа страна следното: Пред Районен съд гр. Перник настоящият ответник Спасун Ангелков Йорданов е обжалвал решение № 1890 от 15.05.2008 г. на ОСЗГ гр. Перник, с което е определен размер на евентуално бъдещо обезщетяване с компенсационни бонове за признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи 2.349 дка, пета кат., в размер на 1179 лв. Съдът е постановил решение, с което е увеличил размера от 1179 лв. на 218 457 лв. Направил е този извод, като е взел предвид заключението на съдебно техническа експертиза, изготвено съгласно чл. 7 от Наредбата за реда за определянето на цени на земеделските земи . Жалбоподателят оспорва изводите на съда като счита, че не е спазен приложимия ред за изчисляване на обезщетенията за земи по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Върховният административен съд не споделя изводите на районния и намира възраженията на касатора основателни. Оспореното решение е постановено в процедура по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗ. Същото е второ по ред в обезщетителната процедура, след влизане в сила на решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № 1661 от 7.05.2007 г., с което правото на собственост върху 2.349 дка земеделски земи е признато, но не е възстановено реално, защото имотите попадат в строителните граници в с. Кладница, местността "Тинята". От това следва, че за процесните земи е относима разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, според която собствениците или техните наследници се обезщетяват, когато земите им се намират в границите на урбанизирани територии или извън тях и са застроени, или са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им възстановяване. В случая безспорно е установено, че процесният имот не може да бъде възстановен, поради застрояването му. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ в тези случаи се прилага общия ред, предвиден в чл. 3 от Наредбата за реда за определянето на цени на земеделските земи , а не този по чл. 7 от същата Наредба. Последният предвижда друг ред за определяне на стойност на обезщетението само за незастроени земеделски земи, неподлежащи на връщане, разположени в обекти на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ . При извършването на съдебния контрол върху административния акт, какъвто по същността си представлява решението на ОСЗГ, съдът следва да прецени дали са спазени регламентираните в чл. 3 от Наредбата коефициенти и другите изисквания при определяне стойността на дължимото обезщетение. Същият неправилно се е позовал на заключението на вещото лице, в което размера на обезщетението е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, която препраща към чл. 97 и чл. 100 от ППЗДС, но по изложените по-горе съображения същият член не намира приложение. Правилникът е отменен и в ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г. е обнародван нов Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост. В същия брой на "Държавен вестник" е изменена и наредбата и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 вече препраща към чл. 90 от ППЗДС. И двете редакции обаче се отнасят за определяне цената на земите по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и на земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, разположени в обекти на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , намиращи се в границите на урбанизираните територии, поради което и не намират приложение при определяне размера на обезщетението по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Процесният имот попада в селищни образувания, но не е сред двете категории, описани в наредбата и е извън обхвата на специалните правила, въведени в чл. 7 от нея. Това е земя по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и оценяването й става по реда на чл. 3 и следващите от наредбата Имотът е бил земеделски - нива и сегашната му характеристика като земя, включена в границите на урбанизирана територия е без правно значение за определяне стойността на дължимото се за него обезщетение. Съдът не е бил длъжен да приеме експертното заключение, ако същото не е в съответствие с приложимата правна норма. И тъй като ОСЗГ при определяне на обезщетението е взела предвид разпоредбата на чл. 3 от Наредбата , която намира приложение в случая, решението й е законосъобразно. Като го е видоизменил, завишавайки размера според заключението, определен по неприложимата разпоредба на чл. 7 от Наредбата , съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който като такъв ще следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК. След отмяната му се създава висящност по първоначалната жалба, подадена от ответника в касацията. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд следва да се произнесе по същество. По изложените съображения за неправилност на съдебното решение жалбата срещу решението на ОСЗГ е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗ