Решение № 1531 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11445/2018 г.

Решение № 1531 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11445/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Фари Турс" ЕООД, с. Брезница представлявано от управителя Ф. И., чрез адв. Н. Г. обжалва решение № 4768/12.07.2018 г. на Административен съд, София - град, постановено по адм. дело № 12648/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22000116008651-091-001/06.06.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1605/13.10.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", гр. София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробни съображения, че е получател по реални доставки и изводите на съда за отказ на правото на данъчен кредит са в противоречие с практиката на Съда на ЕС по конкретно изброени преюдициални заключения. Поддържа, че съдът е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест. Счита, че не е установено участие и знание у ревизираното дружество, че сделките на които основава правото на данъчен кредит са част от данъчна измама. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. А. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 246 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Фари Турс" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 03. 2014 г. до м. 07. 2016 г. и м. 10. 2016 г. в общ размер на 48 230 лева главница и лихви за забава в размер на 8 974. 31 лева, резултат от отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както следва: 1. от "Мега Лан 2014" ЕООД - в размер на 7 200 лева по 6 фактури за данъчни периоди от м. 08 до м. 12. 2014 г. и м. 01. 2015 г. 2. от "Ви Джи Ем Енерджи" ЕООД – в размер на 1 700 лева по една фактура за м. 02. 2015 г. 3. от "Рос Трейд 63" ЕООД - в размер на 1 900 лева по една фактура за м. 03. 2015 г. 4. от "АСС Проджект Старт" ЕООД - в размер на 9 600 лева по шест фактури за данъчни периоди от м. 04 до м. 07. 2015 г., м. 12. 2015 г. и м. 01. 2016 г. 5. от "Дилас 1" ЕООД - в размер на 4 700 лева по четири фактури за данъчни периоди от м. 08 до м. 11. 2015 г. 6. от "Аероспециал 91" ЕООД - в размер на 2 200 лева по две фактури за м. 03. 2016 г.; 7. от "Ник - 23" ЕООД - в размер на 4 636 лева по три фактури за м. 04, м. 05 и м. 07. 2016 г. 8. от "Милчев Къмпани Груп" ЕООД - в размер на 3 446. 67 лева по три фактури за м. 04, м. 06 и м. 07. 2016 г. 9. от "МД Метали 2015" ЕООД - в размер на 934 лева по една фактура за м. 05. 2016 г. 10. от "Ипо - Груп" ЕООД - в размер на 883. ЗЗ лева по една фактура за м. 06. 2016 г. 11. от "Данис 2010" ЕООД –в размер на 2 820 лева по две фактури за данъчни периоди м. 03 и м. 04. 2014 г. 12. от "Фейшън Енд Бюти" ЕООД - в размер на 5 010 лева по три фактури за данъчни периоди от м. 05 до м. 07. 2014 г. 13. от "Комерсиал-ДХ" ЕООД - в размер на 1 600 лева по една фактура за м. 02. 2016 г. и 14. от "Инфраконструкции Груп" ЕООД - в размер на 1 600 лева по една фактура за м. 10. 2016 г. Предмет на доставките са "ушити дрехи на ишлеме". За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите. Не са констатирани нарушения на изискванията за форма и процесуалните правила за провеждане на ревизия. По материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит, съдът е обсъдил фактическите констатации в ревизионния акт относно отчитането на доставките в СД и дневниците за продажби на доставчиците и представените по делото писмени доказателства, като е изложил мотиви по конкретните доставчици. Обосновал е краен извод, че от съдържанието на представените документи не се установява извършването на услуги и изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Решението е правилно постановено. Основна предпоставка за възникване и признаване на правото на данъчен кредит е осъществяването на доставките - чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В този смисъл е и тълкуването на Директива 2006/112 дадено от Съда на ЕС в решение по делото С-285/11 ("Боник"), според което, за да е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени (т. 31). Аналогично е тълкуването на чл. 167 от Директива 2006/112 в решението по съединени дела С-80/11 и С 142/11, относимо към доставките на услуги и което е дадено при безспорни фактически констатации в главното производство, че сделката, на която се основана правото на приспадане е извършена (т. 44). С оглед предмета на процесните фактури и по силата на чл. 68 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС при спор относно възникването на правото на данъчен кредит по доставки на услуги, следва да се установи преди всичко извършването на услугите и използването им за последващи облагаеми доставки от получателя. Поради това правилно съдът е обсъждал доказателствата по делото с оглед доказване на фактите, които установяват изпълнението на услуги по ушиване на дрехи на ишлеме. Тези факти пораждат данъчно събитие, изискуемост на ДДС и възникване на правото на данъчен кредит - чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушения на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Принципно вярно е становището на касатора, че фактическите констатации в ревизионния акт, извън случаите по чл. 124, ал. 2 ДОПК, не се ползват в доказателствена сила. В случая става въпрос за доказване на фактите по извършване на услугите и по-конкретно ушиването на конкретни по вид и количество дрехи на ишлеме. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК – доказателствената тежест е на ревизираното лице, което ги твърди и което претендира признаване на правото на данъчен кредит. Съдът е обсъдил представените в съдебното производство стокови разписки във връзка с останалите доказателства по делото, като е съобразил и констатациите на органите по приходите за неотразяване на процесните фактури в отчетните регистри по ЗДДС на част от доставчиците. Правилно съдът е определил вида на писмените доказателства като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК и е обсъждал съдържанието им във връзка останалите доказателства по делото. Представените стокови разписки са изцяло бланкетни, не съдържат конкретни данни за вида ушити дрехи, които да се обвържат с изработка на определен размер и количество. При липсата на конкретни данни относно естеството на услугата както в издадените фактури от доставчиците, така и в представените в съдебното производство стокови разписки, законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано осъществяването на доставките. С оглед на установените по делото факти законосъобразно съдът е приел, че по спорните фактури не са изпълнени материалноправните предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Принципно вярно е становището на касатора, основано на решението на Съда на ЕС по С-324/11, че липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците не е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. В случая съдът не е потвърдил оспорения ревизионен акт на това основание. Предвид изложеното по-горе, основанието за отказ на правото на данъчен кредит по процесните доставки е липсата на доказателства за конкретния предмет на доставките на шивашки услуги на ишлеме и такива за изпълнението им, чрез престирането на конкретен резултат от изработеното - основна предпоставка за признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За пълнота на изложеното следва да се посочи и че представените с жалбата по административен ред договори за наем на помещения и шивашки машини, както и граждански договори с физически лица с предмет извършването на шивашки услуги, сключени от доставчиците, без доказателства за изпълнение на услугите, не са достатъчни да установят реалност на доставките. По тези съображения настоящият състав преценява, че обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Фари Турс" ЕООД е отхвърлена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация в размер на 2 246 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,