Решение № 2390 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2015 г.

Решение № 2390 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град София против решение № 8199/29.12.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2709/2012 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 141104862/05.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 67/11.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София относно установения на Зинаида Руменова Трифонова данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1707.96 лева и лихви от 416.35 лева и за 2009 г. за сумата над 577.82 лева и съответните лихви над 140.90 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон. Според касационния жалбоподател отмяната на данъчните задължения се дължи на признаването на получен заем от Евтим Дойчинов в размер на 60 000 лева. В тази връзка се твърди, че съдът не е анализирал представените по делото доказателства, които не доказват предаване на заетата сума от една страна и от друга - наличност на парични средства у заемодателя в посочения размер. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Зинаида Руменова Трифонова не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от първоинстанционното решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на касационното производство е решението в частта, в която е отменен оспореният ревизионен акт. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на Зинаида Трифонова, решението е влязло в сила като необжалваното от страната, за която е неблагоприятно. Пред Административен съд, София град е бил оспорен ревизионен акт, в частта, в която на Зинаида Руменова Трифонова са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 3 887.98 лева и съответните лихви от 701.27 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за процесните периоди. От органите по приходите е изготвен общ паричен поток на семейството на ревизираното лице и за 2008 г. е установено, че направените разходи превишават приходите със сумата 34 159.19 лева. Половината от така установения недостиг на парични средства е определен като данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК на ревизираното лице в размер на 17 079.60 лева и за 2008 г. е начислен данък върху доходите в размер на 1 707.96 лева и съответните лихви. За 2009 г. е установено превишение на разходите над приходите на семейството със сумата от 43 600.56 лева, половината от която е определена като данъчна основа на Зинаида Трифонова и е начислен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за този период в размер на 2 180.02 лева и съответните лихви. С решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт по отношение на установените задължения за 2008 г. изцяло и частично относно установеното задължение за 2009 г. - за сумата над 577.82 лева и съответните лихви над 140.90 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за доказано твърдението на ревизираното лице за получена в заем сума от 60 000 лева от Евтим Евтимов Дойчинов. Изложени са мотиви, че от съвкупната преценка на следните доказателства - декларация на заемополучателя, запис на заповед, свидетелски показания на заемателя и изпратена нотариална покана, се установява предоставянето на посочената сума на Коста Трифонов - съпруг на жалбоподателката и същата следва да бъде взета предвид при изчисленията на данъчните задължения по реда на чл. 122 от ДОПК. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в I-ви вариант, II-ри подвариант, таблица 14 и таблица 15 относно изчисления паричен поток на семейството за 2008 г. и 2009 г. Направен е извод за липса на недостиг на парични средства в ревизирания период на 2008 г. и липса на основания за облагане по особения ред, поради което в тази част ревизионният акт е отменен изцяло. За 2009 г. е изменена данъчната основа на ревизираното лице, съгласно изчисленията на вещото лице и съобразно подхода, използван при ревизията - половината от установения размер на недостига - 5778.23 лева, въз основа на която е прието, че актът е законосъобразен в частта на установения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата от 577.82 лева и съответните лихви. За разликата до пълния размер, ревизионният акт е отменен. Останалите възражения на ревизираното лице за разполагаеми парични средства съответно в размер на 40 000 лева, получени през 2005 г. от Васил Стаменов Трифонов, както и в размер на 80 000 лева, получени в заем от Ивайло Радославов Илиев и съпругата му Адриана Радославова Илиева, са отхвърлени като недоказани. Решението в обжалваната част е частично неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че изводите на съда за получена в заем сума в размер на 60 000 лева през 2008 г. от Евтим Дойчинов, не се подкрепят от доказателствата по делото. По делото не е представени доказателства, включително договор за заем, от които да е видно, че сума в размер на 60 000 лева е предадена в заем от Евтим Дойчинов на съпруга на ревизираното лице. Представената ГДД за 2010 г., подадена от съпруга Коста Трифонов, не е достатъчна да удостоверени сключването на договор за заем от 13.02.2008 г. Издадената от Трифонов запис на заповед от 13.02.2008 г. в полза на Евтим Дойчинов, като едностранна абстрактна правна сделка също не удостоверява съществуването на твърдяното каузално правоотношение между страните, включително релевантният за спора факт на получаване на сумата от 60 000 лева в заем към момента на издаването й 13.02.2008 г. Неправилно съдът е ценил свидетелските показания на св. Евтим Дойчинов за наличност на парични средства в размера на твърдяната сума. Свидетелят твърди, че е получил сумата по банкови сметки от роднини в чужбина за закупуване на имоти, но поради вдигане на цената, запазил средствата и ги предоставил на Коста Трифонов. Тези показания не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства за разполагаемите парични средства на свидетеля. От представените по делото банкови извлечения от банкови сметки на Дойчинов в Societe generale Експресбанк АД в швейцарски франкове /CHF/ и в евро, се установява, че е получавал периодични преводи от чужбина за периода 2003 - 2008 г., като наличностите преди 13.02.2008 г. са съответно 32.27 CHF /към 05.02.2008 г./ и - 7.96 евро към 07.02.2008 г. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че наличностите по тези сметки не са достатъчни за предоставяне в заем на сума от 60 000 лева. В този смисъл са и констатациите на вещото лице, на стр. 11 от заключението на ССЕ, според което историята (движението) по банковите сметки на Дойчинов не показват наличност в достатъчен размер, за да се установи причинна зависимост със заеманата сума. При тези доказателства неправилно съдът е приел за доказано получаването на приход от 60 000 лева и включил тази сума в разполагаемите парични средства на семейството на Зинаида Трифонова за 2008 г. Неправилно в тази връзка съдът е кредитирал заключението на в. л. Атанасов - таблица 14 и таблица 15 за 2008 г. и 2009 г. в частта, в която за 2008 г. е включен приход от 60 000 лева и на това основание отменил задълженията за 2008 г. изцяло, а за 2009 г. - частично. При извършване на служебната проверка за спазване на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че съдът правилно като краен резултат е отменил установения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата от 335.16 лева и съответните лихви. Незаконосъобразността на ревизионния акт в тази част се дължи на разликата в началното салдо към 01.01.2008 г., прието при ревизията - 12 262.77 лева и установеното от вещото лице по ССЕ начално салдо за същия период от 18 966.06 лева, което съответства на установените при ревизията факти. От изготвените от вещото лице таблици № 4, № 5, № 6 и № 7 относно паричния поток съответно за 2004 г., за 2005 г., за 2006 г. и за 2007 г., по I - ви вариант на експертизата е видно, че всички приходи и разходи на семейството на Зинаида Трифонова съвпадат с тези, установени при ревизията. Налице е разлика единствено в крайното салдо за 2004 г., която е повлияла на началното салдо на следващите ревизирани периоди, в това число и процесния период на 2008 г. От мотивите на ревизионния акт - стр. 12 е видно, че като крайно салдо за 2004 г. е посочена сумата 14 571.82 лева, която не съответства на разликата между приходите и разходите на семейството, установени според справката на паричния поток за 2004 г. на стр. 11 от ревизионния акт. При изчисляване на крайното салдо за 2004 г. на практика не е включена сумата от 6 771 лева, призната като начално салдо към 01.01.2004 г. Това се вижда ясно от таблица № 4 от заключението на вещото лице, което при идентични стойности на приходите и разходите за 2004 г. изчислява положително крайно салдо от 21 455.11 лева за този период. Допуснатото при ревизията нарушение на чл. 122 от ДОПК за 2004 г. има за последица неправилно изчисляване на началното салдо за 2008 г., тъй като за периода 2004 - 2007 г. органите по приходите са установили, че приходите на семейството надвишават разходите му. Съгласно заключението на вещото лице, крайното салдо за 2007 г. е 18966 лева, което е и начално салдо за 2008 г., а не посоченото в ревизионния акт 12 262.77 лева. При същите стойности на останалите приходи и разходи, за 2008 г. се установява недостиг от 27 455.90 лева, а не 34 544.10 лева. Следователно данъчната основа за доходите на ревизираното лице по чл. 122, ал. 2 ДОПК съгласно подхода използван от органите по приходите е 13 727.95 лева. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. е 1372.80 лева. За разликата над тази сума до пълния определен в ревизионния акт данък от 1707.96 лева и съответните лихви, първоинстанционното решение се явява правилно като краен резултат. От изложеното следва, че съдът правилно като краен резултат е отменил установените задължения за 2008 г. за сумата от 335.16 лева и съответните лихви от 81.72 лева, изчислени с помощта на достъпен по интернет калкулатор на лихви върху данъци. За 2009 г. отмяната на ревизионния акт от първоинстанционния съд се дължи единствено на включването на сумата от 60 000 лева в приходите на ревизираното лице и семейството му. Предвид изложеното по-горе и с оглед обстоятелството, че началното салдо за този период е 0.00 лева, частичната отмяна на ревизионния акт в тази част се явява постановена в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното първоинстанционното решение, следва да се отмени в частта, в която е отменен ревизионния акт относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 335.16 лева и съответните лихви над 81.72 лева и за 2009 г. за сумата над 577.82 лева и съответните лихви над 140.90 лева. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се реши по същество като се отхвърли жалбата на Зинаида Трифонова против ревизионния акт в тази част. В останалата част, в която съдът е отменил ревизионния акт относно установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 335.16 лева и съответните лихви от 81.72 лева, решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта, в която директорът на дирекция ОДОП София е осъден за разноски за сумата над 32.70 лева. Предвид своевременно направеното искане и осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в хода на съдебното производство, на касационния жалбоподател се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 943.70 лева за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес за който се уважава жалбата и след приспадане на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,