Решение № 11938 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9201/2015 г.

Решение № 11938 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9201/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез процесуалния му представител юрк. Ц., срещу решение № 182 от 8.07.2015 г. постановено по адм. дело № 201/2015 г. от Административен съд - Х., с което е отменена негова заповед рег. № УРИ 3282з-811/2.04.2015 г., с която на И. М. С. - старши полицай в ГКПП - "К. П. войвода" при ГПУ - Ново село е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - И. М. С., чрез процесуалният си представител адв. Г. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед рег. УРИ 3282з-811/2.04.2015 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, издадена на основание чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, с която на И. М. С.- старши полицай в ГКПП - "К. П. войвода" при ГПУ - Ново село, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени оспорвания административен акт съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се на първо място в ограничаване правото на защита на С., както и в това, че е нарушена изискуемата от закона форма: в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание - са посочени - извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото и времето на извършването му, нарушените разпоредби от нормативните актове и длъжностната характеристика, правното основание за налагане на наказанието; но от друга страна - не са описани обстоятелствата, при които е извършено посоченото в акта нарушение, както и доказателствата, въз основа на които то е било установено. В тази връзка съдът е посочил, че процесната заповед е мотивирана с фактическите твърдения, че на 17.10.2014 г., около 23,07 часа по време на работа на ГКПП "К. П. войвода" - на АРМ-3 /проверка вход/ старши полицай С., при "влизане в страната не е извършил проверка на управлявания от турския гражданин D. L. лек автомобил Шкода, в нарушение разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Инструкция № Iз-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничните проверки на ГКПП". Въз основа на анализ на събраните в административната преписка доказателства, най- вече на данните съдържащи се в събраната от комисията Справка /лист 46-48/ - съдът прави извод, че на сочените дата и час И. С. е изпълнил предписаното му чл. 7, ал. 1, т. 4 от Инструкцията - задължение, въвеждайки в АИС "Граничен контрол" данните за чужденеца, за визитата и за автомобила, с който пътува. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да се произнесе с мотивиран акт, което води до неговата незаконосъобразност. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. В касационната си жалба касаторът прави същите възражения, каквито е направил и пред първоинстанционния съд и които са обсъдени в мотивите му. Проследявайки хронологията в действията на административно наказващия орган, изясняват спорни според наказващия орган въпроси и се прави предложение за обосновано съда достига до извода, че дисциплинарното производство срещу С. е приключило с допълнително становище на комисията от 20.03.2015 г., в което се вида дисциплинарна отговорност, която следва да бъде търсена от С. Липсват данни това становище да е станало достояние на санкционирания служител и от същия да са търсени допълнителни обяснения, което правилно е зачетено от първоинстанционния съд като нарушаване правото му на защита. Също така съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта, а и в съпровождащите я документи - становище, обобщена справка и допълнително становище на които касаторът се е позовал, не са описани действия на Стоилов, с които същият е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Посочено е само, че С. "не е извършил проверка на управлявания от турския гражданин D. L. лек автомобил Шкода", с което е нарушил изискванията на Инструкция № I-з1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничните проверки на ГКПП. В случая е установено, че турският гражданин многократно е влизал в страната, но нито в заповедта, нито в изготвените в дисциплинарното производство справки е установено, че на посочената в заповедта дата са налице каквито и да било данни или предположения, обосноваващи наличие на съмнение относно изпълнението на условията за преминаване на граждани на трети страни и водещи до задължение за претърсване на МПС. П. делото не са ангажирани доказателства, че при преминаване през трасе "вход" на ГКПП - "К. П. войвода" на 17.10.2014 г., около 23,07 часа автомобилът на турския гражданин е подлежал задължително на физическа проверка от старши полицай И. С. Ето защо законосъобразно и обосновано съдът приема, че жалбоподателят не извършва дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР - небрежност в служебната дейност. Затова изводите на съда, че в оспорвания административен акт не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено соченото нарушение и на доказателствата, въз основа на които то е установено, т.е. нарушен е текста на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, са обосновани и законосъобразни. Нарушението на предписаната от закона форма е съществено, тъй като нарушава правото на държавния служител на защита и е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Видно от приложените доказателства за настоящата инстанция тези разноски възлизат на 600 лева, които следва да бъдат възстановени от бюджета на административния орган. Водим от изложеното Върховният административен съд, пето отделение