Решение № 15099 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2013 г.

Решение № 15099 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Радомир Иванов Димов срещу решение № 5899 от 25.04.2013, постановено по адм. д. № 8706/2012 г. на Върховния административен съд -тричленен състав, в частта с която е отхвърлена жалбата му против заповед № ЛС-И-800 от 02.11.2012 г. на министъра на правосъдието. С касационната жалба обстоятелствено са релевирани множество доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - министъра на правосъдието, представляван от юрк. Николова, релевира доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Георги Ценов Тарльовски релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Петя Любомирова Иванова релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Мария Ганчева Николова-Ангелова, представлявана от адв. Тачев, релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Георги Николов Самарджиев, представляван от адв. Станков, релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Добромир Иванов Даскалов, представляван от адв. Димов, релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Деница Йорданова Станчева, представлявана от адв. Шопов релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Васил Костадинов Бараков, представляван от адв. Георгиева, релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Георги Стоянов Захариев, релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния състав на Върховния административен съд по оспорване от касатора е била заповед № ЛС-И-800 от 02.11.2012 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и протокол № 10 от 05.10.2012 г., изготвен от комисията за провеждане на конкурса за частни съдебни изпълнители, с която са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд Пазарджик, Окръжен съд Смолян и Окръжен съд Ловеч, в частта за район на действие Окръжен съд Пазарджик. В съответствие с правомощията си по чл. 168 АПК, в протеклото производство съдът е проверил законосъобразността на издадения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в резултат на което е достигнал до извод, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и в съответствие с целта му. Посочено е че е спазена предписаната с цитираните и приложими нормативни актове процедура по насрочване и провеждане на конкурса. Въз основа на изготвения протокол по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за резултата от класирането, министърът на правосъдието, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЧСИ, е издал заповед за възлагане на правомощия по изпълнението, при което с оглед получения незадоволителен резултат на писмения изпит, жалбоподателят законосъобразно не е включен в списъка на класираните лица. При осъществяване на властническите си правомощия по чл. 11 от ЗЧСИ, вр. с чл. 13, ал. 2 от Наредбата, министърът е действал в условията на оперативна самостоятелност и преценявайки наличието на материалноправните условия и предпоставки за издаване на административния акт и назначил класираните кандидати. Прието е, че след като жалбоподателят не е издържал успешно писмения изпит с оценка добър 4,00 и не е класиран от конкурсната комисия, правилно не са му възложени правомощия на частен съдебен изпълнител. В резултат от това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на за нарушен материален закон, в случая чл. 10 и чл. 11 от ЗЧСИ и чл. 9, чл. 10 и др. от Наредба № 1/6.02.2006 г., изм. ДВ, бр. 90/15.11.2011 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители (Наредбата). В частност неоснователно е възражението е за необоснованост на решението при тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 9 от Наредбата. До обнародването на изменението на Наредба № 1 от 2006 г. на 15.11.2011 г., разпоредбата е давала право на участниците на изпита да ползват нормативни актове и съдебна практика. Това право е отнето с изменение на разпоредбата на 15.11.2011 г., влязло в сила на същата дата. Забраната е започнала действието си на 15.11.2011 г. и е продължила до постановяването на решение № 10775 от 16.07.2013 г. по адм. дело № 5574/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. С него е оставено в сила решение по адм. дело № 1882/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение за отмяна на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. Развитието и приключването на спора за законосъобразността на процесната правна разпоредба показва, че към момента на провеждане на писмения изпит, забраната е била действащо право и като такова е била задължителна за прилагане от всички. Още повече, че конкурсната комисия в свое решение № 1 от 21.10.2011 г., с което е приела техническите правила за провеждане на писмената част на изпита, с нарочна забележка е обявила, че ако до провеждане на писмения изпит, настъпят промени в Наредба № 1/2006 г., промените ще бъдат съобразени със съответно изменение на техническите правила. Налице е такова съобразяване, видно от Техническите правила - приложение № 1 към решение № 1 на конкурсната комисия. В т. 13 от правилата изрично е вписано, че кандидатите не могат да ползват нормативни актове и съдебна практика, а кандидат, който използва такива помагала се отстранява от участие. Последвалата отмяна на забраната като незаконосъобразна няма обратно действие и не води до незаконосъобразност на проведения изпит. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК категорично определя действието на съдебното решение за отмяна на подзаконовия нормативен акт, като действие за в бъдеще. В този смисъл е правилото на разпоредбата, че той се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Отделен и извън настоящия спор е въпросът, че правните последици, които са възникнали от такъв акт, се уреждат от компетентния орган в посочения срок. По отношение оплакванията за съществено процесуално нарушени, поради неправилно тълкуване и прилагане на чл. 10, ал. 1 от ЗЧСИ: Нормата урежда условията и редът за провеждане на конкурса да се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на камарата. Други норми, регламентиращи начина на оценяване на кандидатите при провеждането на конкурса, законът не предвижда. Пред вид това административният орган не е обвързан от конкретни предпоставки при начина на оценяване работите на кандидатите за частни съдебни изпълнители. При липсата на нормативно предписан начин на действие административният орган действа не в условията на обвързана компетентност, а в условията на оперативна самостоятелност. Поради това административният орган, издател на нормативния административен акт, има право на собствена преценка по целесъобразност. При тази преценка административният орган по свой избор определя с какви оценки ще бъдат оценявани кандидати за частни съдебни изпълнители, дали с цяла единица или с определени стотни от единицата. След като този въпрос не е издигнат от законодателя в конкретно формулирано изискване, изборът на органа, какъвто и да е той, включително и във варианта, посочен в обжалваните разпоредби, е законосъобразен. В този смисъл атакуваните нормативни разрешения за начина на оценяване на кандидатите за частни съдебни изпълнители и за начина на подреждане съобразно общия бал на кандидатите, получили оценки най-малко добър (4.00) на писмения изпит и най-малко среден (3.00) на устния изпит, е в съответствие с целта на закона. Същата не се изчерпва само с провеждането на безпристрастен и обективен подбор между кандидатите за частни съдебни изпълнители. В случая комисията за провеждане на конкурса не класира само кандидатите по общия им бал с оглед обявените свободни места, а в класирането участват всички с оценки съответно добър от писмения и среден от устния изпит, подредени по общия им бал. Според чл. 11, ал. 1 от ЗЧСИ резултатите от конкурса се изпращат на министъра на правосъдието, който преценява кои от класираните кандидати се ползват от необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени правомощия по изпълнението. Пред вид това административният орган, издател на акт, и при назначенията на частни съдебни изпълнители действа в условията на оперативна самостоятелност. Административният орган в лицето на министъра на правосъдието не може да назначи за частен съдебен изпълнител лице, което не е класирано от конкурсната комисия. Едновременно с това министърът на правосъдието преценява кои кандидати се ползват с обществено доверие, поради което не е обвързан от подреждането на конкурсната комисия. Ето защо спечелването на конкурса не е предвидено по ЗЧСИ като юридически факт, който да има за пряка последица назначаването на класирал се в конкурса за частен съдебен изпълнител. Право на административния орган е да прецени дали класиралият се кандидат е облечен с обществено доверие, за да му бъдат възложени правомощията по изпълнението. Пред вид изложеното целта на закона не е единствено безпристрастен подбор между кандидатите с оглед реализираните в конкурса резултати, а и избор на лица, класирали се при определен, посочен в Наредбата минимален резултат от конкурса, но същевременно ползващи се с обществено доверие. При това органът, с оглед задължителната преценка за необходимото доверие, която следва да направи, действа не при обвързана компетентност, а при оперативна самостоятелност. С оглед изложеното обжалваните разпоредби са съответни на целта на ЗЧСИ. Неоснователно е и възражението, че е допуснато нарушение от съда заради това, че не е упражнил по искане на касатора инцидентен контрол за законосъобразност (в т. ч. и валидност) на Наредбата, тъй като липсва законово основание за такава процедура в протеклото производство по контрол на ИАА. Като неоснователно и понастоящем се преценява възражението за допуснатото нарушение от конкурсната комисия при преценяване верността на отговорите. При извършване на цялостната оценителна дейност, конкурсната комисия не е допуснала съществени нарушения на въведените правила за оценка на писмените работи на кандидатите. Извън обхвата на анализа следва да се поставя становището и личното виждане на касатора за верността на отговорите на фиксираните от него въпроси. Нормативно определеният състав на конкурсната комисия, която е съставена от специалистите по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, предполага максималната им компетентност при съставяне на въпросите към трите варианта на тест и верния отговор на всеки един от тях. Тази компетентност е приета от съда като гаранция за максималната степен на обективност и обоснованост на резултатите. По тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на оспорения административен акт. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на провеждания конкурс и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЧСИ и Наредба № 1/2006 г. на МП, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред тричленния състав, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си петчленен състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното, подадената касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК при този изход на делото касационния жалбоподател следва да заплати разноски по делото, сторени в това производство от ответника и заинтересованите страни. Съгласно направените своевременно искания и представените писмени доказателства дължимите разноски за тази инстанция са както следва: за заинтересованата страна Деница Йорданова Станчева в размер на 450 лв. платен хонорар за процесуално представителство от адвокат, за заинтересованата страна Добромир Иванов Даскалов в размер на 450 лв. платен хонорар за процесуално представителство от адвокат, за заинтересованата страна Мария Ганчева Николова в размер на 450 лв. платен хонорар за процесуално представителство от адвокат, за заинтересованата страна Георги Николов Самарджиев в размер на 450 лв. платен хонорар за процесуално представителство от адвокат, за заинтересованата страна Васил Костадинов Бараков в размер на 100 лв. платен хонорар за процесуално представителство от адвокат и за Министерство на правосъдието - 150 лева за процесуално представителство от юрисконсулт. Касационният жалбоподател на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК с писмена молба е направил, възражение за прекомерност на платените хонорари. Настоящият състав счете за неоснователно направеното възражение, тъй като уговорения и платен адвокатски хонорар е съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, приложим на основание чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., както и действителната фактическа и правна сложност на делото и не са налице действителни основания за намаляването му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия