Решение № 11838 от 20.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Славев, чрез процесуален представител адвокат Н. Николова, срещу Решение 1453/07.03.2022г., постановено по адм. дело 1036/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 2153-21-6 от 12.01.2021 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/26.10.2020 г. от 26.10.2020 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване (ПО). Наведените в жалбата доводи относно неправилно приложение на материалния закон при определяне на категорията труд по отношение спорния стаж и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт от пенсионния орган. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Ответникът Директорът на ТП на НОИ София-град, чрез гл. юрисконсулт Н. Медарова, в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-6 от 12.01.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на К. Славев срещу разпореждане [номер]/26.10.2020 г. от 26.10.2020 г. на длъжностно лице по ПО като неоснователна. Със заявление от 02.09.2020 г. К. Славев е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на чл. 68 от КСО. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е имал навършени [възраст]. Приложени са удостоверения обр. УП 3 01/16.11.2020 г. и обр. УП-30 с изх. 26 от 20.02.2001 г., издадени от СМА - Метални конструкции - София АД, като от последното е било установено, че претендираният стаж за периода от 20.05.1977 г. до 11.01.1999 г. е положен на длъжността шофьор , началник и механик автотранспорт . В него е отбелязано, че положеният труд е втора категория на основание т. 66е от ПКТП (отм.). С обжалваното по административен ред разпореждане е отказано отпускането на пенсия за ОСВ на К. Славев по съображения, че местонахождението на СМА - Метални конструкции - София АД не е на територията на площадки Ботунец и Кремиковци на фирма Кремиковци АД, поради което и стажът се зачита от трета категория труд. Спорен от правна страна е въпроса относно категорията труд на зачетения осигурителен стаж на лицето за периода 20.05.1977 г. 28.03.1988 г. на длъжност шофьор и за периода 28.03.1988 г. - 11.01.1999 г. на длъжност началник , механик автотранспорт в СМА - Метални конструкции - София АД. С оглед изясняване на спорните обстоятелства, по делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, която като неоспорена от страните съдът кредитира в цялост. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че по делото не се установява процесното предприятие да е част от фирма Кремиковци АД /в несъст./, както и обстоятелството да е било разположено на територията на площадка Ботунец. Изводите на съда са обосновани въз основа на писмо на оперативен директор на Кремиковци АД / в несъст./ изх. 3300 8/26.03.2020 г., с приложен към него генерален план, в което се установява, че СМА - Метални конструкции - София АД не е попадало в организационната структура на фирма Кремиковци , като не е и сред изброените заводи, цехове, дирекции или други структурни единици, които в периода 03.09.1984 г. 19.05.1993 г. са се намирали на площадка кв. Ботунец. В контекста на изложеното е прието, че посоченото в заповед РД-ТД-37 от 07.10.1996 г. седалище и адрес на предприятието в кв. Ботунец, район Кремиковци, не води до извод, че СМА - Метални конструкции - София АД се е намирало на площадка Ботунец по см. на т. 66е от ПКТП. Развити са мотиви досежно адреса на дружеството, което обстоятелство се потвърждава и от проведеното в съдебно заседание от 14.02.2022 г. изслушване на вещото лице, което разяснява, че е било лично в предприятието, което се намира на гара Яна, Софийска област. По подробно изложени съображения, първоинстанционният съд приема оспорените актове (решение и разпореждане) за правилни и законосъобразни, издадени в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради което жалбата срещу тях е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София - град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения с чл. 1 от Постановление 75 на Министерски съвет от 1998 г.Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн. ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на нормата на т.66е от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отменен 01.01.2000 г.). Съгласно посочената разпоредба, от втора категория е трудът на работещите във фирма "Кремиковци" (площадки Ботунец и Кремиковци), Фирма "Нефтохим" (на площадката в град Бургас), Фирма "Стомана" (площадка Перник), Фирма "ОЦК" - Кърджали (площадка ОЦК - Кърджали), КЦМ "Д. Благоев" (площадка КЦМ - Пловдив), Фирма "Олово и цинк" (площадка КЦМ - Пловдив), Института по цветна металургия (площадка КЦМ - Пловдив), ТМК "Г. Дамянов" - Средногорие (площадка ТМК Г. Дамянов" - Средногорие), ММП "Г. Димитров" (площадка ММП "Г. Димитров" - Елисейна), Института по медта (площадка ТМК "Г. Дамянов" - Средногорие (площадка ТМК "Г. Дамянов" - Средногорие), Фирма "Металургремонт" (на посочените площадки) до генерален директор включително без включените в раздели I и II. От същите права на основание т. 66е от ПКТП (отм.) се ползват и работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на посочените площадки. Анализът на съдържанието на разпоредбата налага извода, че законодателят обвързва категоризирането на труда по т. 66е от ПКТП (отм.) с условието същият да е полаган на площадките на едно от изброените предприятия. Разпоредбата на т. 66е от ПКТП не следва да бъде прилагана разширително, в частност като се приеме, че територията на площадки Ботунец и Кремиковци обхваща цялата община Кремиковци, респ. целия квартал Ботунец, доколкото ако законодателят бе имал такова намерение, то същото би залегнало изрично в текста на нормата чрез индивидуализиране на самите населени места с техните наименования. Конкретизирането на площадки на Кремиковци има за цел да обвърже категорията труд именно с характера на трудовата дейност (условията, средата, вредните въздействия върху здравето). Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалноправната разпоредба на т. 66е от ПКТП (отм.) в частта, относно кръга на лицата с право на пенсиониране при същите условия и работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на посочените площадки. От приетите като доказателства по делото писма от Кремиковци АД, безспорно се установява, че СМА Метални конструкции не е попадало в организационната структура и не е осъществявало дейност на площадките на фирма Кремиковци . Обстоятелството, че СМА - Метални конструкции - София АД не се е намирало на площадка Кремиковци или Ботунец на фирма Кремиковци се установява и от посочения адрес на работодателя в представените от жалбоподателя документи /София, ж.к Ботунец - промишлена зона, гара Яна; промишлена зона Ботунец/, както и от отговора на вещото лице в съдебно заседание, че е посетило и извършило справка в СМА - Метални конструкции - София АД, което се намира на гара Яна, Софийска област. В същия смисъл е практиката на ВАС, установена в решение по адм.дело 15449/2014 г., с което е потвърдено решение по адм. дело 3093/2014 г. на АССГ. Неоснователни са изложените от жалбоподателя твърдения, че в конкретната хипотеза приложение намира т.67 от ПКТП (отм.), регламентираща, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори от правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Разпоредбата на т.67, ал.1 от ПКТП е приложима само във връзка с конкретна друга точка от раздел I и II от ПКТП (отм.), след извършено сравнение на базата на конкретни писмени доказателства за условията, вредността и тежестта на труда. В конкретния случай, претенциите на жалбоподателя са за категоризиране на труда от втора категория труд по т.66е от ПКТП (отм.), която е в раздел четвърти от правилника, поради което разпоредбата на т.67 от ПКТП (отм.) е неприложима. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване по чл. 104 КСО, във връзка с т.66е ПКТП (отм.), обуславящи разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационният жалбоподател К. Славев следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ София-град, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,