Решение № 2118 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11107/2016 г.

Решение № 2118 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11107/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт и от М. С. Б., чрез адв. В. К. срещу Решение № 149 от 04.07.2016 г., постановено по адм. д. № 585 по описа на Административен съд - Х. (АС - Х.) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ГД "ИН" е осъдена да заплати на Б. обезщетение в размер общо на 3500,00 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Ареста - Х. в периода от 27.11.2009 г. до 22.11.2010 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.11.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът на Б. в останалата му част за размера над 3500,00 лв. до пълния предявен такъв от 40000,00 лв. е отхвърлен като неоснователен. Наред с това, ГД "ИН" е осъдена да му заплати разноски по делото в размер на 115,00 лв. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на контрол се обжалва в осъдителната ГД "ИН" част. Твърди се, че в тази част то е неправилно поради необосноваността му - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, поради което неправилно е приел, че са установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията и причинната връзка. Неправилно съдът е приел, че от събраните по делото гласни доказателства се установяват твърдените от Б. неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, малоценност и потиснатост. Не били налични доказателства, от които да се установи незаконосъобразност на бездействието на ответника, каквото искане, наред с това, не било изрично направено от Б.. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част и постановяване на друго в тази част, с което да бъде отхвърлена исковата претенция. Касационният жалбоподател ГД "ИН" не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. По делото е постъпило писмено становище с характер на писмена защита, изготвено от упълномощен процесуален представител. С него се поддържа касационната жалба на ГД "ИН" и се оспорва подадената от Б.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба на Б. съдебното решение, предмет на контрол се обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение в размер на 3500,00 лв. до претендирания размер от 40000,00 лв., ведно със законната лихва. Твърди се, че решението в обжалваната му част е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В него не се съдържат мотивите на съда, с които е обоснована направената преценка досежно размера на присъденото обезщетение. Този касационен жалбоподател поддържа становище, че при определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил, че в периода 22.04.2010 г. - 28.05.2010 г., тоест за 37 дни той престоял сам в килията, без каквато и да е възможност за комуникация. На следващо място не било отчетено от съда, че в помещенията, в които Б. бил настанен липсвал санитарен възел и течаща вода, както и периода на задържането. По изложените съображения твърди, че размерът на обезщетението е символичен. Иска отмяна на решението в обжалваната от него част и уважаване изцяло на предявения иск, ведно с лихвата, считано от 20.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира също така сторените в двете съдебни инстанции разноски. Касационният жалбоподател Б. не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Не представя писмен отговор на касационната жалба на ГД "ИН". Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че присъденият размер на обезщетението е завишен и не съответства на принципа на справедливост. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. По основателността на касационните жалби настоящият състав намира следното: Първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения от Б. иск срещу ГД "ИН" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000,00 лв. претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Ареста - Х. в периода от 27.11.2009 г. до 22.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 20.11.2015 г. до окончателното изплащане на исковата сума. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извод за частична основателност на предявения от Б. иск. Изложил е подробни съображения по всяко от твърденията, направени от лицето в исковата молба, като е взел предвид установеното с приобщените по делото доказателства, а правните си изводи е формирал при съобразяване на приложимите разпоредби от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и правилника за неговото прилагане, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та), стандартите, възприети от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) и практиката на Съда по правата на човека (ЕСПЧ). Съдът е приел, че през преобладаващата част от престоя на Б. в Ареста - Х. той бил поставен в условия, при които реално не разполагал с минимум от 4 кв. м. жилищна площ, дори и когато е бил настанен само с още един задържан. Предвид установеното наличие на мебели в килията съдът направил извод, че реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв. м. на човек, която се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на КЗПЧОС. Н. е извод, че тези условия на пребиваване през исковия период безспорно са причинили на Б. значителни затруднения и дискомфорт. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съставът на АС- Х. приел за безспорно доказано и твърдението на Б. за липса на възможност да ползва санитарен възел по всяко време на денонощието. Той бил принуден, като другите задържани, да удовлетворява физиологичните си нужди в бутилки и найлонови торбички и то в самото арестантско помещение в присъствието на друг задържани лица. Като се е позовал на практиката на ЕСПЧ, съдът изложил съображения, че дори и в периода, в който Б. бил настанен сам в килията, фактът, че е бил лишаван от достъп до санитарно помещение по всяко време на денонощието, също се възприема като недопустимо и водещо до нарушение на правилото на чл. 3 от Конвенцията. Като съобразил, че престоят "на открито" се извършва в оборудвано за целта помещение, с размери 14,5 кв. м. с два прозореца и приобщените по делото писмени доказателства, съдът направил извод, че в Ареста - Х. в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлявало помещение (стая) вътре в сградата, която макар да разполага с прозорци, не е подходяща за обслужване на търсения ефект. В заключение, като взел предвид практиката на ЕСПЧ и стандартите на КПИ съдът приел, че на Б. формално е било предоставяно правото на престой, който не може да се определи именно като такъв "на открито" и той не е имал условия за реално и пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на ден. По отношение на битовите условия в килиите, в които пребивавал по време на престоя в ареста Б. съдът приел, че килиите нямат прозорец, от който помещението директно да има достъп до слънчева светлина. Предвид това направил извод, че при престоя му там реално не е осигуряван адекватен достъп на слънчева светлина, съответно на свеж въздух. Приел, че така установените неблагоприятни условия на пребиваване в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Като отчел кумулативния ефект на условия, при които е поставян и е пребивавал Б. в ареста през исковия период, съдът направил извод, че те са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража", макар и без да има доказано конкретно увреждане на здравето. Приел, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията, предвид което направил извод, че на Б. са нанесени неимуществени вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста. Доколкото, според съда, били налице елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред, предявеният от Б. иск бил приет за доказан по основание. Като съобразил прекараното от Б. време в ареста и отчел спецификата на неговия случай, съдът приел, че за целия претендиран период му се следва обезщетение в размер на 3500,00 лв., като в останалата част до предявения размер от 40000,00 искът бил отхвърлен. Предвид изхода на спора ГД "ИН" била осъдена да заплати на Б. сума в размер на 115,00 лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените и приети за установени вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето на Б. в неблагоприятни условия по време на престоя му в Ареста - Х.. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на твърдените от Б. неимуществени вреди. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин се установява наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на помещенията на Ареста - Х. съобразно изискванията на Конвенцията. С оглед приетото и установено по делото, следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Б. във връзка с условията там надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Във връзка с конкретните оплакванията на касатора ГД "ИН" по отношение площта на килиите настоящият състав споделя възприетото от първоинстанционния съд по този въпрос, свързано с неподвижно прикрепените към земята мебели, което става причина за значително намаляване на разполагаемата свободна площ. Условията, свързани с това, както и неосигуряването на постоянен достъп до санитарен възел, вкл. течаща вода в помещенията, на пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветрение, санитарно - битовите условия, в които е пребивавал Б. и особено неосигуряването на действителен престой на открито, са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Б. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - Х. като унижаващи човешкото достойнство и изтезание по смисъла на КЗПЧОС. Е. защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Неоправдани са и оплакванията на ГД "ИН", че при предявяване на иска Б. не поискал постановяване незаконосъобразността на бездействието на ответника. Такова искане е било ненужно, доколкото в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК съдът установява незаконосъобразността на бездействието в мотивите, а с диспозитива се произнася по относно дължимото обезщетение. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател Б., че при определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид 37 дни от целия исков период, в които бил настанен сам в килията, с което бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в продължителна изолация без възможност за човешко общуване. Видно от исковата молба предявеният иск не се основава на такива твърдения, а тъкмо обратното - на пренаселеност на килиите и в този смисъл съдът не е следвало да обсъжда този установен в хода на първоинстанционното производство факт. Несподелими са и останалите възражения на Б., доколкото обратно на твърдяното в касационната жалба при определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид именно периода на задържането му, както и липсата на санитарен възел в килията (стр. 9 от решението). Съгласно "Български тълковен речник", издателство "Наука и изкуство", четвърто издание, 2008 г., значението на словосъчетанието "санитарен възел" е съвкупност от помещения и съоръжения за задоволяване на здравно - хигиенните потребности на хората (бани, клозети, умивални и др.) Отделно, фактически установявания досежно липсата на течаща вода в помещенията съдът е направил на страница втора от съдебното решение. Поставянето на лицето в неблагоприятни условия, при които е бил настанен по време на престоя му в Ареста - Х. надхвърлят неизбежния елемент на страдание и обосновават наличието на претърпени вреди, които както правилно е направил извод съставът на АС - Х., следва да бъдат обезщетени. Относно размера на обезщетението обаче, настоящият състав намира, че възражението на представителя на прокуратурата е основателно. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, на база критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането (една година) и при преценката на кумулативното въздействие на установените нарушения конкретно върху личността на Б. при съобразяване казаното от свидетелите и останалите доказателства, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените неимуществени вреди със сума в размер на 1500,00 лв. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и определя същите, като изхожда от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост. При тази преценка съдът съобразява всички относими обстоятелства, в това число вида на увреждането, личността на Б. и неговото състояние, така че присъденото обезщетение да е адекватно на необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Определянето на по- висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел и да го превръща в източник на обогатяване. Преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извод, че вреди в по-голям от посочения по - горе размер не са установени и доказани по делото. С оглед гореизложеното, обжалваното решение в частта му, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 27.11.2009 г. до 22.11.2010 г. в размер над 1500,00 лв. до присъдената сума от 3500,00 лв. като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за този размер. В останалата отхвърлителна иска част решението следва да остане в сила. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и в частта относно разноските - за присъдените такива в размер над 47,50 лв. до присъдения размер от 115,00 лв. Въпреки изхода на спора пред касационната инстанция, разноски за юрисконсултско възнаграждение не се следват на ГД "ИН" предвид това, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение