Решение № 57 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2015 г.

Решение № 57 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. Ибрахими, гражданин на Афганистан против решение № 7936 от 18.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11057/2014 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел да му бъде предоставен бежански статут и/или хуманитарен такъв. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Ибрахими не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, зам. председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора чрез отговор на касационната жалба или писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Сардар Ага Ибрахими, гражданин на Афганистан, срещу решение № 6063/24.09.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на същия е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Ага Ибрахими срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него, за наличието на реална опасност за живота му. Съдът е развил съображения за това, че по отношение на С. А. Ибрахими не се установява наличието на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е изложил подробни мотиви защо счита, че наведеното от чужденеца твърдение, че е приел християнството и това е една от основните причини да се чувства реално заплашен за живота си, ако се върне в Афганистан, е невярно. Приемането на християнството не се основава на каквито и да било документи, а само на твърдения на чужденеца, които, предвид отговора на зададените от съда въпроси какъв празник е Великден, указващ на пълно незнание за същността на този основен християнски празник, според АССГ води до извода за неправдоподобност на бежанската история в този аспект. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Сардар Ага Ибрахими на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. АССГ е развил и подробни съображения по повод основното оплакване на жалбоподателя срещу административния акт - непредоставяне на статут на основание чл. 10 от ЗУБ. Съдът е приел, че от представените копия от документи от организациите на ВКБООН в Азербайджан и България остава недоказано обстоятелството, че именно на молителя в настоящото производство е предоставен статут от ВКБООН, доколкото, макар името да съвпада, налице е пълно разминаване в рождената дата и година - от една страна, а от друга - към датата на подаване на молбата за закрила в РБългария времевият обхват на закрилата от ВКБООН, дори да е предоставена точно на жалбоподателя, вече е изтекъл. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Ага Ибрахими причини да напусне страната по произход - заплахи във вид на писмо, адресирано до него, и неизказани, но усетени от него недоволства от роднините му по повод приемане на християнството, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите от чужденеца причини, свързани с приемане на християнството, са недостоверни, доколкото самото приемане на християнството, предвид пълното незнание на чужденеца за основни принципи и празници на християнството, е недостоверно - от една страна, а от друга- изложените от чужденеца достоверни причини за напускане на държавата му по произход - желание да работи и да помага на семейството си в Швеция, са чисто лични и икономически и не обосновават предоставяне на статут по чл. 8 от ЗУБ във вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Ага Ибрахими за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата по произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. АССГ, базирайки се на информацията в справката към 2014 г., правилно е приел, че, въпреки не дотам стабилната обстановка в Афганистан, няма данни граждани на Афганистан да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група, както и с оглед противоречивата и недостоверна бежанска история на чужденеца, не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Обосновано съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут по ЗУБ на основание чл. 10 от същия закон. Правилно съдът е приел, че по делото остава недоказано обстоятелството, че именно молителят е бил адресат на предоставената от ВКБООН в Азербайджан закрила, тъй като от предоставения от тази организация в нечетливо копие по интернет документ, не може да се установи по снимка идентичност с молителя - от една страна, а от друга - такава идентичност остава недоказана, предвид разликата в рождената дата и година на лицето, ползващо се със закрила от ВКБООН и молителя в настоящото производство. Правилен е изводът на АССГ, че, дори именно Ага Ибрахими да се е ползвал със закрила от ВКБООН, то и в този случай не са основания за прилагане на чл. 10 от ЗУБ, тъй като към датата на подаване на молбата на територията на Р България, срокът на закрилата му от ВКБООН вече е изтекла. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,