Определение по допустимост от 10.01.2023 г. на КС по к. д. № 20/2022 г.

Конституционното производство е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) и е във фазата на произнасяне по допустимостта на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС). Делото е образувано на 24. 11. 2022 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 8, т. 3 от Закона за висшето образование (Обн. ДВ, бр. 112 от 27. 12. 1995 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 23. 12. 2022 г., ЗВО) в частта „държавните”. Оспорената разпоредба предвижда субсидиране на студенти и осигуряване на стипендии, общежития и столове единствено в държавните висши училища. Разпоредбата е оспорена в частта „държавните”, тъй като оставя извън нейното приложно поле другите висши учебни заведения. Според омбудсмана тази законодателна уредба не позволява държавата да подкрепя обучението на студентите в частните висши училища, като им осигурява стипендии, с което „се нарушават „конституционното изискване държавата да насърчава образованието“ и „правата, закрепени в чл. 53, ал. 6 като проявления на правото на образование по чл. 53, ал. 2 от Конституцията“. Той подчертава, че Основният закон закрепва задължение за подпомагане на способни ученици и студенти, без да предвижда разграничението им въз основа на вида висше училище – държавно или частно. Вносителят поддържа също, че приложеният законодателен подход е в противоречие с принципа за равенство на гражданите, конкретизиран в различни конституционни разпоредби (чл. 19, ал. 2 и чл. 121, ал. 1 от Конституцията). В частност приема, че разпоредбата на чл. 8, т. 3 ЗВО в частта „държавните“ засяга равенството на гражданите пред закона, изрично прогласено от чл. 6 от Конституцията. Омбудсманът заключава, че разпоредбата на чл. 8, т. 3 ЗВО в частта „държавните” противоречи както на чл. 53, ал. 1 и ал. 6, така и на чл. 6 от Основния закон и на това основание иска от Конституционния съд да обяви оспорената част за противоконституционна. Посочва и релевантна международноправна и уредба на правото на образование. На 30. 11. 2022 г. вносителят прави допълнение към искането, в което приема, че оспорената разпоредба представлява „дискриминационен подход и неравно третиране“ от законодателя не само на учащите в частните висши училища, а и на студентите в държавни университети, обучаващи се в платена форма на обучение. Омбудсманът обобщава, че е нарушение на Конституцията неравното третиране, при което не се вземат предвид еднакво способностите и необходимостта от равно стимулиране на всички способни студенти, независимо от вида на висшето учебно заведение и формата на обучение в него. Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното: Искането е направено от субект на инициатива по чл. 150, ал. 3 от Конституцията. Предметът на искането е в обхвата на правомощието на омбудсмана да сезира Конституционния съд и цели установяване на противоконституционност на законова разпоредба, за която се твърди, че накърнява изрично прогласени в Основния закон права и свободи на гражданите. Иска се установяване на противоконституционност на разпоредба от закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. По същия предмет Конституционният съд не е постановявал решение или определение за недопустимост, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС. В съответствие с чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС искането е изготвено в писмена форма, мотивирано е и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС). Конституционният съд приема, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество. Като заинтересувани институции на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да се конституират: Народното събрание, президентът на Република България, министърът на образованието и науката, министърът на финансите, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Българската академия на науките, Комисията за защита от дискриминация и Висшият адвокатски съвет. На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС като заинтересувани неправителствени, съсловни и други организации следва да бъдат поканени да предложат становища по предмета на делото: Съветът на ректорите на висшите училища в Република България, Съюзът на учените в България, Националното представителство на студентските съвети, Българският студентски съюз, Националната студентска конфедерация и Съюзът на юристите в България. На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, проф. д-р Благой Видин, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Симеон Гройсман, доц. д-р Юрий Кучев, д-р Галина Чернева. По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният съд