Решение № 7332 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2453/2021 г.

Решение № 7332 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2453/2021 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП, подаден чрез юрск. А., срещу Решение № 76/25.01.2021 г. по адм. дело № 2569/2020 г. на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 338-ФК/09.11.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – "Сашо комерс 93" ЕООД гр. Девня, в писмен отговор и молба, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10619/22.11.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Сашо комерс 93" ЕООД гр. Девня е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект – пицария "Танита", находяща се в гр. Девня, ул. "Капитан Петко" № 3 и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна дистанционна покупка на 04.11.2020 г. на 2 бр. пици и напитки, заплатени в Брой при получаването, са издадени два фискални бона, в които стоките са отчетени в група "Г" – продажби и услуги в обекта, вместо в група "Б" – стоки, употребявани извън обекта, което обуславя по-висок размер на данъчната ставка. Съставен е АУАН за същото нарушение, не е издадено НП, тъй като с резолюция на наказващия орган от 16.12.2020 г. административнонаказателното производство е прекратено поради влизане в сила на по-благоприятен закон. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски в касационното производство е неоснователно. Ответникът по касация не е заявил претенция за присъждане на разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение