Решение № 6964 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3029/2010 г.

Решение № 6964 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3029/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационни жалби от Георги Костадинов Джамбазов, Катя Георгиева Будешек и Константин Георгиев Джамбазов, и тримата от гр. Варна, както и от Началника на ДНСК, против решение № 609/9.11.2009 г., постановено от състав на Варненския окръжен съд по адм. дело № 1245/2006 г., с което е отменена като незаконосъобразна, по жалба на Веселин Атанасов Пенчев и Гинка Тодорова Христова от гр. Варна, заповед № РД-14-813 от 28.04.2006 г., издадена от Началника на ДНСК на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж " мансарден етаж към съществуваща жилищна сграда", находяща се в гр. Варна, ул. "Йоан Екзарх" № 20, УПИ IХ-10, кв. 55, по плана на 8 м. р. гр. Варна. С оплаквания за неправилност на решението, се иска неговата отмяна. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от юрк. Грозданов, пълномощник на началника на ДНСК, с доводи в подкрепа на жалбата. От адв. Янков, като пълномощник на ответните страни Гинка Тодорова Христова и Веселин Атанасов Пенчев по делото е депозиран писмен отговор по касационната жалба на Началника на ДНСК, с доводи за нейната неоснователност. Останалите ответници не изразяват становище по жалбите, не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. В касационната жалба на Джамбазови и Будешек се изтъкват доводи и основания, които са неотносими към настоящия спор, а във втората не се сочат конкретни касационни основания, като общо се твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Решението е правилно и следва да се остави в сила, заповедта обосновано е отменена. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си са неоснователни, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да отмени заповедта, извеждайки правилния извод за нейната незаконосъобразност, първоинстанционният съд е изследвал всички относими по делото доказателства. Съобразил е издаденото разрешение за строеж № 24/13.05.1985 г. за изграждането на трети жилищен етаж, предвиждащо превръщането на таванския в нормален жилищен етаж, наличието на одобрен архитектурен проект, одобрените изменения (по силата на заповед № 127 от 1990 г.), на ЗРП и КЗСП, представената от кметство "Одесос" изготвена и одобрена екзекутивна документация - чертежи, коти, фасади, конструктивни експертизи от ВИАЗ за частта таван над наличния II-ри етаж и плоча над III-ти нов етаж), даденото от Министерство на културата съгласие (писмо № 387/2.04.1999 г. - л. 255 по делото), за надстрояване на сградата с III-ти етаж и IV-ти мансарден, като атиков етаж, съгласувано писмо на МК - л. 253, позволителен билет № 1084 за открита тераса и сервизно помещение, и т. н. Допуснатите по делото експертизи, основна и допълнителна, не са надлежно оспорени, не е поискано назначаването на тройна експертиза, която да обори представените и подробно депозирани такива пред съдебния състав. Затова и доводите във втората касационна жалба, свързани с изразените от експертите становища и изводите им, както и с начина на извършените замервания, не следва да се коментират в настоящето касационно производство. Решаващият съд не е имал основанието да не ги възприеме и с основание те са залегнали в мотивите на решението, обосновано приело, че в настоящия случай липсва нарушение на нормативните и архитектурните изисквания за извършването на процесния строеж, а издадения административен акт е незаконосъобразен, поради липсата на материално-правни предпоставки за издаването му, тъй като процесният строеж не е извън обема на одобрените градоустройствени показатели. Съдебният контрол е проведен съгласно законовите изисквания и с оглед фактическите и правни основания, визирани в заповедта, затова останалите възражения, (досежно липса на изискуеми съгласия, завзети общи части и пр.), които или не са относими, или вече са били обсъждани в други съдебни производства (ВРС - 1986 г., ВКС - 1996 г., ВАС - 2002 г.), правилно не са били коментирани. Последното се отнася и за касационните жалби, които не съдържат конкретизирани касационни основания, поради което отменителни за процесното решение основания не са налице. С оглед така изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,