Решение № 4436 от 10.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Добрева от [населено място], община Божурище, Софийска област, действаща чрез пълномощника адв. Чечов, срещу Решение 3712/08.06.2021 г., постановено по адм. дело 2994/2021 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Решение 2155-21-47 от 22.02.21 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София град и потвърденото с него Разпореждане РНП-2-4-21-00842328/17.11.20г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване . Жалбоподателката е осъдена да заплати на Националния осигурителен институт сторените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на оспореното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения 1 и 2 от АПК. Наведени са възражения относно изтекла погасителна давност, наличие на основание за прихващане с отпуснатата пенсия и неправилно изчислен размер при липса на посочване на сумите за главница и лихви по месеци. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София град (ТП на НОИ - София град), в писмени бележки, подадени чрез пълномощника гл. юрк. Медарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразност, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното съдебно решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка, от която е видно, че касаторката е подала заявление вх. 2112 от 11.11.2004 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на представените документи исканата пенсия е отпусната с разпореждане [номер] от 24.11.2004 г. при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, в минимален размер, считано от датата на подаване на заявлението.С разпореждането е зачетен осигурителен стаж от първакатегория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО в размер на 25 години, 09 месеца и 17 дни при навършена възраст към датата на заявлението [възраст]. Пенсията е изчислена от три годишен базисен период 27.11.1984 г. - 26.11.1987 г. по удостоверение обр. УП-2 0256/18.06.2004 г., издадено от Веслец ЕАД (в несъстоятелност). С разпореждане [номер] от 12.01.2005 г. е определен действителният размер на пенсията, която впоследствие е осъвременявана, преизчислявана и индексирана. По повод запитване от 22.01.2015 г. на Италианска компетентна институция е извършена проверка на пенсионното досие на Добрева, свързана с положения от нея български осигурителен стаж и по конкретно на стажа, удостоверен с обр.УП-3 0255/18.06.2004г., изд. от Веслец ЕАД гр. Враца за периода 10.01.1974 г. - 26.11.1987 г. Във връзка с oтправеното запитване до Обединен осигурителен архив /ООА/ гр. Враца, в който се съхраняват ведомостите на този осигурител с прекратена дейност, е получено писмо с изх. 457-1/14.04.2015 г., с което ТП на НОИ-София-град е уведомено, че лицето И. Добрева не фигурира в предадените ведомости на ЧЛК "Веслец гр. Враца за периода 10.01.1974г. - 26.11.1987 г.Идентична информация след извършената повторна проверка се съдържа и в писмо изх. 457-2/12.05.2015 г. на Началника отдел ООА гр. Враца. С разпореждане [номер] от 12.06.2015 г. е отменено разпореждане [номер] от 24.11.2004 г. за отпускане на пенсията и последващите го, постановен е отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като без посочения период за осигурителен стаж от първа категория труд не са изпълнени условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО и е постановено надвзетата сума да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. С жалба вх. 1012-21-328/16.09.2015 г. Добрева е оспорила разпореждането от 12.06.2015 г. като с Решение 2153-21-113 от 13.11.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - София-град жалбата е оставена без уважение. Решението е обжалвано пред Административен съд - София-град, като по жалбата е образувано адм. дело 11895/2015 г., приключило с постановяване на Решение 7059/14.11.2016 г., с което жалбата на Добрева е отхвърлена. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение 4647/11.04.2018 г. по адм. дело 1413/2017 г. е отменил решението на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата на Добрева срещу Решение 2153-21-113/13.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ-София град в частта му, с която е оставена без уважение жалбата й против точка трета от разпореждане от 12.06.2015 г., а в частта, с която е отхвърлена жалбата й против Решение 2153-21-113/13.11.2015 г. досежно точка първа, с която е постановена отмяна на разпореждането за отпускане на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, ВАС е оставил в сила решението на АССГ. В тази връзка се установява, че пункт първи от разпореждане [номер] /46 от 12.06.2015 г. е влязъл в законна сила на 11.04.2018 г. В изпълнение на Решение 4647/11.04.2018 г. на ВАС е постановено разпореждане [номер]/38 от 18.05.2018 г., с което е отменен пункт трети от разпореждане [номер]/46 от 12.06.2015 г. и е прието надвзетата сума да не се събира от лицето на основание чл.114, ал. 2 от КСО. Разпореждането е преразгледано от длъжностното лице, което го е издало, и след като въз основа на съдържащите се в преписката доказателства е констатирано, че неправилно е било възприето, че се касае за хипотезата на чл.114, ал. 2 от КСО, приложима за добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, е постановено разпореждане [номер]/66 от 24.08.2018 г., с което е отменено разпореждане от 18.05.18 г., отменен е пункт трети от разпореждане [номер]/46 от 12.06.2015 г. и е постановено надвзетата сума да се събере от лицето на основание чл.114, ал.1 от КСО. разпореждане [номер]/66 от 24.08.2018 г. е оспорено по административен ред с жалба вх. 1012-21-1215/26.09.2018 г., по която е издадено Решение 2153-21-303/25.10.18 г. на директора на ТП на НОИ, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Решението е оспорено по съдебен ред като с влязло в сила на 16.10.2020 г. решение 2205/24.04.20 г. на АССГ по адм.д. 12128/2018 г. оспорването е отхвърлено. С влизане в сила на съдебния акт се установява по безспорен начин, че И. Добрева следва да възстанови на основание чл.114, ал.1 от КСО като недобросъвестно получени сумите за пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО въз основа на удостоверителен документ за периода 10.01.1974 г. - 26.11.1987 г., за който било установено, че е неистински. С приключване на спора и влизане в сила на разпореждане [номер]/66 от 24.08.18 г., с което е постановено надвзетата сума да се събере от лицето на основание чл.114, ал.1 от КСО е налице основанието на чл. 10, ал.7 от НПОС за постановяване на разпореждане за възстановяване на сумите. Неоснователно получените от И. Добрева осигурителни плащания за пенсия за осигурителен стаж и възраст обхващат времето от отпускането на пенсията от 11.11.2004 г. до 31.05.2015 г., датата от която отпуснатата ѝ ПОСВ е била прекратена с разпореждане [номер]/46 от 12.06.2015 г. Последното е влязло в сила в по точка първа, с която е отменено отпускането на пенсия за ОСВ, на 11.04.2018 г. с постановяване на Решение 4647 на ВАС, шесто отд. по адм. д. 1413/2017 г. Видно от разпореждане РНП-2-4-21-00842328/17.11.2021 г., длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановило възстановяване на суми за надвзета пенсия за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2015 г. в размер на 67 183.67 лв., от които 35 199.76 лв. главница и законна лихва в размер на 31 983.91 лв., начислена на осн. чл. 113 от КСО до 17.11.2020 г. и дължима до датата на окончателното погасяване на задължението, като е приложена служебно 10 годишната погасителна давност, съгласно чл.115, ал.1, изр. второ от КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред, като с процесноторешение 2155-21-47 от 22.02.21 г. на Директора на ТП на НОИ София град жалбата е оставена без уважение. Горестоящият административен орган е оставил без уважение и възражението на Добрева за изтекла погасителна давност за периода 01.01.2011 г. 31.05.2015 г., но е уважил същото за периода 01.01.2010 г. 31.12.2010 г. За да отхвърли като неоснователна подадената от Добрева жалба решаващият съд е приел, че правилно адм. орган е възприел за неоснователно възражението на жалбоподателката, досежно несъобразяване на обстоятелството, че при пенсионирането й за стаж от трета категория труд е щяла да получава размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който следва да се прихване от общата претендирана сума за възстановяване. Посочено е, че по подаденото през 2004 г. заявление е отпусната пенсия при условията на ранно пенсиониране по §4, ал.1 от ПЗР на КСО въз основа на неистински документ за стаж от първа категория труд и при навършена възраст [възраст], но безспорно е установено, че през 2004 г. Добрева не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на трета категория труд, тъй като не отговаря на общите условия по чл. 68, ал.1-2 от КСО, едно от които е навършена възраст 57 год. за жените през 2004 г. Съдът е приел за правилно становището на административния орган и по отношение на възражението за изтекла погасителна давност, като е извел подробно аргументиран извод, чекъм датата на постановяване на оспореното Разпореждане РНП-2-4-21-00842328/17.11.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване петгодишната давност за вземането на ДОО за периода от 01.01.2011 г. до 31.05.2015 г. не е изтекла и задължението на жалбоподателката не е погасено по давност. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. По силата на чл. 114, ал. 1 от КСО лицата възстановяват сумите за осигурителни плащания, които са получили недобросъвестно. Недобросъвестността не се предполага, а се изследва и установява в административното производство за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 3 от КСО. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Въпросът за недобросъвестността на лицето вече е разглеждан и обсъждан в мотивите на влязлото в сила решение 2205/24.04.2020 г. по адм. дело 12128/2020 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Добрева срещу решение 2151 21 303/25.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата ѝ против разпореждане [номер]/66/24.08.2018 г. на ръководител Пенсионно осигуряване . С горното съдебно решение е установено, че при подаване за заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 2112 от 11.11.2004 г., отпусната при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, Добрева си е послужила с неистински документ - удостоверение обр. УП-3 0255/18.06.2004 г., издадено от "Веслец" ЕАД за периода от 10.01.1974 г. до 26.11.1987 г., т.е. 13 години 10 месеца и 16 дни трета категория труд (както и удостоверение обр. УП-2 от същата дата, издадено от дружеството). Горният извод се подкрепя и от представените писма с изх. 457-1/14.04.2015 г. иизх. 457-2/12.05.2015 г. на Началника отдел ООА гр. Враца, с които ТП на НОИ-София-град е уведомено, че при извършените проверки е установено, че лицето И. Добрева не фигурира в предадените ведомости на ЧЛК "Веслец гр. Враца,както и в тези на праводателя му ЧЛЗ Веслец гр. Враца, за периода 10.01.1974г. - 26.11.1987 г. Видно от данните по делото от жалбоподателката през 2015 г. е представено удостоверение изх. 5507-06.88-1/14.08.2015 г., издадено от ООА при ТП на НОИ-Враца, в което е записана И. Цветкова е намерена под името И. Цветкова е работила на длъжност работник в ЧЛК Веслец - гр. Враца само в периода - 09.1985 г. (6 работни дни) 08.1987 г. (22 работни дни). Съгласно друго удостоверение изх. 5507-06-89, изготвено от специалист ИДОСД , през периода 11.1973 г. 08.1984 г. Добрева е работила във Вратица АД гр. Враца. С оглед незачитането на този стаж, липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за пенсиониране на Добрева при преференциалните условия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО 90 точки за жените за 2004 г. при налични 81 точки. В резултат от представянето на неистински документи на лицето е била отпусната неправомерно пенсия за осигурителен стаж и възраст, на която то не е имало право и в продължение на години е получавало имуществени облаги от ДОО, които не му са се следвали на нормативно основание. Необходимо е да се посочи, че в касационната жалба, както и в първоначалната жалба и в хода на първоинстанционното производство, твърдения и доводи за наличието на добросъвестност при получаване на пенсията не са наведени от страна на жалбоподателката. Първоинстанционният съд е направил извод за наличие на посочените в чл. 115, ал. 3 и ал. 5 от КСО основания за прекъсване и спиране на давността. Обосновано е прието, че предвид наличието на множество производства по оспорване на издадените от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ разпореждания, основание за спиране на давността, съгласно чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО, както и с оглед влизането в сила на разпореждане [номер]/46 от 12.06.2015 г. и разпореждане [номер]/66 от 24.08.2018 г. основание за нейното прекъсване, петгодишният давностен срок (както и абсолютната 10-годишна давност) по чл. 115 от КСО за вземането за периода от 01.01.2011 г. до 31.05.2015 г. не е изтекъл. Този извод на съда за липсата на изтекла погасителна давност като правилен и обоснован следва да бъде споделен. Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение относно липсата на месечно разпределение на дължимите лихви по вземането за неоснователно получени суми. По делото е приета, неоспорена от жалбоподателката, справка за неоснователно получените суми за осигурителни плащания от И. Добрева, която е по месеци и включва както общия размер на вземането за всеки месец, така и размера на дължимите главница и лихва относно релевантния период. По отношение на оплакването в касационната жалба за необходимостта от извършване на прихващане между вземането за неоснователно получени суми за пенсия и вземането на Добрева за ПОСВ, административният орган е изложил подробни аргументи. Посочено е, чепрез 2004 г. касаторката не е отговаряла на изискванията за отпускане на ПОСВ по чл. 68 от КСО, като от данните по преписката се установява, че такава пенсия е отпусната на лицето с разпореждане от 2017 г., считано от 27.08.2015 г., т.е. след периода, през който неправомерно са получавани суми за ПОСВ.Възможността за прихващане на двете насрещни вземания зависи от волята на административния орган, но същата е свързана с изпълнението на задължението за възстановяване на неоснователно получената сума и не е относима към законосъобразността на издадения административен акт и преценката за съществуването, произхода и основанието на това задължение. Освен това, съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО прихващането предполага влизане в сила на разпореждането по чл. 114, ал. 3 от КСО и липсата на доброволно изпълнение в посочения в разпоредбата 14-дневен срок. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, И. Добрева следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ-София град съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, пред. 1 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,