Решение № 9608 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2010 г.
ВАСVII отделение09.07.2010 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 540 от 21.12.2009 г. по адм. дело № 781/2009 г. на Административен съд - Хасково. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9608 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2010 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Милков Милков от гр. Димитровград срещу решение № 540 от 21.12.2009 г. по адм. дело № 781/2009 г. на Административен съд - Хасково. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РУ на МВР гр. Димитровград, не е изразил становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Милков срещу заповед № 3330/7.09.2009 г., издадена от ВНД началник на РУМВР - Димитровград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" поради отказ да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол. Като подробно е анализирал наличните доказателства, съдът е достигнал до извод, че в хода на административното производство по налагане на оспорената ПАМ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазен материалният закон. Изложени са верни и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Наведените от жалбоподателя доводи, които се преповтарят и в касационната жалба, са обсъдени и преценени като неоснователни. Решението е правилно. По своя характер ПАМ е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност, независимо че заповедта се основава на констатациите за извършеното нарушение, посочени в АУАН, съставен от съответните длъжностни лица. В случая тази заповед за прилагане на мярката съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, т. 1, б. "б" от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени към момента на връчването му от визираното като нарушител лице (въпреки вписаното в бланката на акта "Възразявам"!), възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в отказ на водача да бъде проверен с техническо средство и да получи талон за изследване на кръвта. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Отразените в АУАН констатации, въпреки формално направеното възражение от жалбоподателя, обаче не са опровергани с годни доказателствени средства при съдебното оспорване пред първоинстанционния съд. Материалноправната предпоставка - отказ за проверка с техническо средство е документално установена, поради което е налице една от хипотезите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Пред настоящата инстанция се представя копие от влязло в сила съдебно решение за отмяна на наказателното постановление, с което на Милков е наложена глоба от 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, поради допуснати от административнонаказващия орган процедурни нарушения при издаването му. Това обаче няма отношение към наложената ПАМ и затова не обосновава друг извод от този, който е направил административният съд. С оглед на изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение