Решение № 2729 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9944/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Аквариус Ен Ди" ООД срещу решение 7404 от 04.06.2024 г. по адм.д. 5216/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение РД-02-16-1225/05.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПИК 2014 - 2020 г. за отказ за верификация на сума в размер на 128 222,64 лв. по финален отчет, във връзка с административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.005-0139-С01, по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.005 Разработване на продуктови и производствени иновации по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020 г. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че УО на ОПИК неправилно е изключил от размера на общодопустимите разходи направените, но неотчетени разходи от бенефициента за реагенти /кюветни тестове/ и разходите за дълготрайни материални активи, за които има определена финансова корекция с Решение РД-16- 145/14.02.2020 г., Излага доводи, че след депозиране на междинния отчет, Управляващият орган с писмо с изх. 26-А-469 от 17.01.2020 г. уведомява Доверителя ми за сигнал за нередност с вх. 93-00-3098/20.11.2019 г., регистриран под 419 в регистъра на сигналите за нередности на УО на ОПИК за установен конфликт на интереси" при провеждането на процедурата за доставка на част от ДМА, необходими за проекта, а именно Сканиращ спектрометър с RFID, Термостат за разлагане на водни проби. Преносимо устройство за вземане на проби, Преносим едноканален цифров уред на обща стойност 29 980 лв. Посоченото оборудване - Сканиращ спектрометър с RFID, Термостат за разлагане на водни проби, Преносимо устройство за вземане на проби, Преносим едноканален цифров уред, е доставено и въведено в експлоатация, което се потвърждава и от Формуляра за посещение на място с дата 26.06.2020 г. С лабораторното оборудване, което е допустима дейност по проекта, но не е верифицирано и заплатено от УО, са извършени всички лабораторни анализи на отпадъчните води, на база на който са изведени зависимостите, изготвен е алгоритъма и е постигната крайната цел на проекта. Закупуването на този ДМА е допустима дейност по проекта, която не е верифицирана за плащане по съображения извън разпоредбите на чл. 57 Раздел I. Общи условия и допустимост на разходите, а по съображения, попадащи в разпоредбите на чл. 63 и чл. 64. Счита за допустими разходи по проекта и разходите за реагенти на стойност 23 025.60 лева., реално осъществен, съответно допустим по смисъла на закона разход, не са го включили във финалния отчет за верификация на процедурно основание поради обективни причини ограничения не могли да проведат предвидената по проекта процедура за закупуване на реактиви за анализи: кюветни тестове на обща стойност 28 782.00 лева, от които БФП - 23 025.60 лева. Счита, че разходите за Лабораторно оборудване и разходите за реагенти са допустими, следва да бъдат включени в общите допустими разходи по проекта, което означава, че е спазено съотношението 70 : 30, тоест Разходите за възнаграждения на персонал да бъдат до 70 % от общо допустимите разходи по проекта". Според жалбоподателя не става дума за това към кой момент следва да е налично съотношението 70 : 30 , а за това какъв е размера/ кои разходи са допустимите разходи по проекта, в рамките на който се извежда процентното съотношение. Ответната страна е представила писмено становище / отговор/. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. В административния акт е прието, че за да бъдат ограничени в размер на 70 % от общата сума на допустимите разходи по проекта и същевременно разходите за възнаграждения за персонал да участват във формирането на общо допустимите разходи, определянето им се извършва на база неизвестна стойност на общо допустимите разходи с величината X по типове разходи, както следва: Тип I РАЗХОДИ ЗА ПЕРСОНАЛ следва да бъдат 70% от X; Тип II РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ (с намалена стойност на финансова корекция) - обща стойност на верифицираните разходи 10 740.00 лева; Тип III РАЗХОДИ ЗА НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ - обща стойност на верифицираните разходи 7 250.00 лева; Тип IV РАЗХОДИ ЗА УСЛУГИ обща стойност на верифицираните разходи 30 100.00 лева; Тип V РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛИ - 0.00 лева. Съставено е уравнение за определяне на неизвестната величина X: 0.7Х+48 090.00=Х 48090.00=Х-0.7Х 48090.00=Х(1-0.7)48090.00=0.3Х Х= 48090.00/0.3 или X (общо допустимите разходи) = 160 300.00 лева, т.е. общият размер на разходите за персонал не следва да бъдат повече от 112 210.00 лева (160 300.00 лева. Основен момент в начина на определяне на допустимите разходи и оттам на разходите за персонал е, че разходите за възнаграждения се включват в стойността на общо допустимите разходи. Видно от изчислението на размера на допустимите разходи, направено по начина и формулата, посочени в настоящото решение, размерът на допустимите разходи за възнаграждения по проекта с оглед на съотношението им с всички допустими разходи следва да бъда 112 210.00 лева. Всички разходи за възнаграждения над сумата от 112 210 лева се явяват недопустими. По междинен отчет от 19.11.2019 г. и Искане за плащане 2, е била отчетена и верифицирана за разходи за възнаграждения на персонала сума в размер на 116 631,05 лева, от които БФП - 91 132,12 лева. Тази сума надвишава посочения размер от 112 210.00 лева, поради което, отчетената във финалния отчет сума за възнаграждения на персонала, общо в размер на 128 222.64 лева, от които безвъзмездна финансова помощ в размер на 98 978.99 лева, се явява изцяло недопустима. Отчетените от бенефициента разходи за възнаграждения по проекта надвишават 70% от общо допустимите разходи по проекта, което е в нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., в редакция на закона преди 01.07.2022 г.), както и на т. 14.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-1.005 Разработване на продуктови и производствени иновации Както е посочено в т. 14 от Категории разходи, допустими за финансиране от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-1.005 Разработване на продуктови и производствени иновации (стр. 31) бюджетът (т. 5 от Формуляра за кандидатстване) представлява предварителна оценка на очакваните разходи и трябва точно да отговаря на стойността, посочена в проекта, така и максимален размер на допустимите разходи. В тази връзка, размерът на допустимите разходи се определя след процеса на проверка и верификация, на подадените междинни и/или окончателен отчети от страна на бенефициентите. С този процес се удостоверява съответствието на извършените разходи с изискванията в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕФСУ, както и на разпоредбите, посочени в т. 14.1 и т.14.2 от Условията кандидатстване по процедурата. Доколкото изискването разходите за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонал - изследователи, технически персонал и друг квалифициран персонал, участващ пряко в дейностите за разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация да са в размер до 70% от общо допустимите разходи по проекта на етап кандидатстване с проектно предложение, то същото е приложимо и по отношение на процеса по верификация на разходите. В тази връзка УО определя за недопустими разходите за възнаграждения, на основание чл 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г в сила от 01.07.2022 г., в редакция на закона преди 01.07.2022 г.) и посоченото в Условията за кандидатстване т.14.2 Допустими разходи, а именно Разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонал - изследователи, технически персонал и друг квалифициран персонал, участващ пряко в дейностите за разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация - до 70% от общо допустимите разходи по проекта. За да отхвърли подадената жалба съдът изложил, че съгласно т.14.2. Елемент А, т.1 от Условията за кандидатстване (стр.35), приложени по делото, допустими за финансиране са разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонал - изследователи, технически персонал и друг квалифициран персонал, участващ пряко в дейностите за разработване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация - до 70% от общо допустимите разходи по проекта. Съдът е приел, че със заключенето на вещото лице се доказва, че направената от РУО констатация, че сумата от 116 631,05 лева, която е верифицирана на жалбоподателя по междинния отчет, надвишава посочения в Условията за кандидатстване праг от 70 %. С оглед на това с окончателния (финалния) отчет няма как да бъдат верифицирани суми по същото перо (за възнаграждения на персонал.) В Условията е записано, че критерият относно допустимостта на тази група разходи е съотношението им спрямо общия размер на всички допустими разходи по проекта. С оглед възраженията на жалбоподателя, че не е правилно изчислен размерът на допустимите разходи по проекта, настоящият съдът приел, че правилно е изчислен общият размер на допустимите по проекта разходи, а именно - одобрените с междинния отчет разходи за възнаграждения, за придобиване на ДМА, за придобиване на специализиран софтуер, за изработка на прототип и визуализация. С междинния отчет са верифицирани на жалбоподателя разходи за възнаграждения в размер на 116 631,05 лв., от които БФП - 91 132,12 лв., като съгласно финалния отчет са заявени за верификация единствено разходи за възнаграждения на специалисти в общ размер на 128 222,64 лв., от които БФП - 98 978,99 лв., които не са верифицирани като недопустими. Следователно общата сума на разходите за възнаграждения, които са заявени за верификация е 244 853,69 лв., а общо допустимите разходи, заявени за верификация са в размер на 322 923,69 лв. При извършено изчисление на съотношението на допустимите разходи за възнаграждения по проекта към общо допустимите такива, съдът достигнал до извод, че първите представляват 75,8 на сто от общия размер на допустимите разходи, тоест надвишават регламентираното в т. 14.2 от Условията за кандидатстване изискване да бъдат до 70 на сто от общите разходи. При извършените от органа изчисления относно съотношението между допустимите разходи за възнаграждения и общо допустимите разходи, чрез представеното в мотивите на акта уравнение, отново е формиран извод за надхвърляне на допустимия праг от 70 %. Поради изложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 59, т. 1 от с.з. сумата на тези разходи, надвишаваща 70 на сто, се явява недопустима за финансиране и правилно е постановен отказ за верификацията й. Прието е, че не са относими към спора по делото възраженията и доводите на жалбоподателя относно верифицирани разходи за дълготрайни материални активи и консумативи, както и относно наложена на същия финансова корекция във връзка с този проект. Производството по определяне на финансова корекция е отделно от това по верификация, стъпка от процеса на одобряване и изплащане на БФП за реализирани разходи, докато финансовата корекция е относима към установено незаконосъобразно разходване на получени средства като БФП. На следващо място, без значение е, че разходите по междинния отчет за били одобрени, доколкото постановения в случая отказ касае разходи по финалния отчет, верификацията на които не е обусловена или зависима от одобряването на междинния отчет. Ирелевантно е за преценката за законосъобразността на отказа за верифициране дали са изпълнени всички предвидени в проекта дейности, както и дали тези дейности са били предварително одобрени от РУО, след като са нарушени регламентираните в Условията за кандидатстване правила в разпределението на разходите, за които се ползва БФП. Изпълнението на проекта, както е предвиден и представен на органа, не е единственото условие за верификация на разходите, като посоченото условие за съотношение на разходите следва да бъде налице, както при одобряване на проекта, така и при неговото изпълнение и верифициране на разходите. Решението е правилно Правилно съдът не е възприел доводите, че след като оборудването, за което има определена финансова корекция, е доставено и въведено в експлоатация, е допустим разход. За да бъде допустим разход, оборудването следва реално да бъде доставено, аргумент от чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, но това не е достатъчно условие, а следва да са изпълнени кумулативно всички условия на чл. 57 ал. 1 от с.з., включително разходите да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство (чл. 57, ал. I, т. 4 от с.з., в приложимата редакция). Следва да бъдат изпълнени всички кумулативни условия за допустимост на закона и утвърдените от управляващия орган правила. Съгласно чл. 71 от ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Неоснователно се твърди, че разходи, за които има определена финансова корекция, са допустими и следва да бъдат включени в размера на общо допустимите разходи по проекта. Законът е предвидил процедура по верификация на разходите (Глава пета, Раздел II Плащания, верифициране и сертифицирано на разходи от ЗУСЕФСУ), която има за цел УО да се установи допустимостта на отчетените от бенефициента разходи, като УО издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост (аргумент от чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ). Необоснован е и аргументът, че разходите за реагенти /кюветни тестове/ също са допустими, тъй като са необходими за проекта и реално извършени. Да са необходими и реално доставени продукти са само част от условията за допустимост на разходите. Допустимостта им следва да бъде потвърдена от УО в процеса по верификация, като за целта разходите следва да бъдат отчетени пред УО и подкрепени с писмени доказателства, аргумент от чл. 60, ал. 1 и 3 от ЗУСЕФСУ. В тази връзка УО не би могъл да включи в размера на общо допустимите разходи, определени окончателно при подаден финален отчет, разходи, които не са отчетени и верифицирани. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗУСФСУ, чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. С оглед на това обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение