Решение № 7851 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на Р. Б. П., гр. София, [улица], [адрес], ап. 40, подадена чрез процесуалния му представител адв. Михова, срещу Решение 191/16.02.2024 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. д. 1231/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на П. срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК 254-1/30.07.2021 г., издаден от инспектор в дирекция Местни данъци и такси при Община Своге, потвърден с Решение 003/11.10.2021 г. на директора на същата дирекция, с който в тежест на П. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периодите 2019 г., 2020 г. и 2021 г. по отношение на притежавани от него недвижими имоти в землището на [населено място], Община Своге. С доводи в подкрепа на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора при съобразяване на игнорирани от АССО доказателства и в съответствие с материалния закон с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция Местни данъци и такси Община Своге, чрез адв. Цветкова, в писмен отговор оспорва основателността й и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и предлага решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения. Пред АССО е оспорен АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 254-1/30.07.2021 г., издаден от инспектор в дирекция Местни данъци и такси при Община Своге, потвърден с Решение 003/11.10.2021 г. на директора на дирекцията, с който в тежест на касатора са установени задължения за ДНИ и ТБО за притежавани от него недвижими имоти земи и сгради в землището на [населено място], Община Своге, за данъчни периоди 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССО като валидно и допустимо. Правилно съдът е приел, че оспорването е допустимо. Изпълнено е изискването на чл. 156, ал. 2 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред по-горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за оспорването по съдебен ред. АУЗ е валиден, издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМДТ. Фактите, установени от първостепенният съд, са следните: Въз основа на подадена от Р. Б. П. декларация вх. 0129/01.02.2008 г. е открита партида 5606247149002 за имот земя и сгради, земя с площ 24 350 кв. м., в т. ч. застроена площ 3240,9 кв. м. друга второстепенна сграда, селскостопанска съгласно Нотариален акт 24, том III, нот. дело 1043/1994 г. на РС Своге. Съгласно декларация вх. 0130/01.02.2008 г. на касатора е открит партиден 5606247149003 за земя и сгради с площ на земята 14 914 кв. м. и площ на сградата 101 кв. м., с приложен Нотариален акт 21, том III, нот. дело 1040/1994 г. на РС Своге. По декларация вх. 0131/01.02.2008 г. е открит партиден 5606247149004 за земя и сгради, земята с площ от 19 103 кв. м., а сградата с площ 1322,8 кв. м., с приложен Нотариален акт 19, том III, нот. дело 1038/1994 г. на РС Своге. По декларация вх. 0132/01.02.2008 г. е открит партиден 5606247149005 за друга жилищна второстепенна сграда и селскостопанска сграда, с площ на земята 343 кв. м. и сграда с площ 105,20 кв. м. Приложен е Нотариален акт 23 , том III, дело 1042/1994 г. на РС Своге. Въз основа на декларация вх. 0133/01.02.2008 г. е открит партиден 5606247149006, за друга жилищна второстепенна сграда и селскостопанска сграда, с площ на земята 1935 кв. м. и сграда с площ 351,90 кв. м., приложен е Нотариален акт 22 , том III, нот. дело 1041/1994 г. на РС Своге. По декларация вх. 0134/01.02.2008 г. е открит партиден 5606247149007 за имот друга жилищна второстепенна сграда и селскостопанска сграда с площ на земята 2899 кв. м. и сграда с площ 132,60 кв. м., приложен е Нотариален акт 25 ,том III, дело 1044/1994 г. на РС Своге. Въз основа на декларация вх. 0135/01.02.2008 г. е открит партиден 5606247149012 за имот друга жилищна второстепенна сграда и селскостопанска сграда с площ на земята 25 575 кв. м. и на сградата 2442,5 кв. м., приложен е Нотариален акт 26 ,том III, нот. дело 1045/1994 г. на РС Своге. С Решение 780 по Протокол 56 от заседание на 19.12.2018 г. на ОбС Своге и Заповед 1492/29.10.2018 г. на кмета на общината са определени границите на районите, където ще се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване и Приложение 11 - транспортна схема за 2019 г., въз основа на които първостепенният съд е приел, че декларираните от П. имоти не попадат в обхвата на район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. С Решение на ОбС 36 по Протокол 4 от заседание на 23.12.2019 г. на ОбС Своге и Заповед 1552/24.10.2019 г. на кмета на общината, са определени границите на районите, където ще се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване и Приложение 11 - транспортна схема за 2020 г., според които притежаваните от касатора имоти не попадат в обхвата на район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. С Решение на ОбС 268 по Протокол 20 от 22.12.2020 г. на ОбС Своге и Заповед 1548/29.10.2020 г. на кмета на общината са определени границите на районите, където ще се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване и Приложение 19 - транспортна схема за 2020 г., според които имотите по седемте партиди попадат в обхвата на район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, но техният собственик е подал декларации по чл. 71 от ЗМДТ, че няма да бъдат ползвани. За да отхвърли жалбата срещу АУЗ, първостепенният съд е ценил заключението на СТЕ, според което имотите се намират в стопанския двор на ТКЗС [населено място], който е извън обхвата на регулационния план на селото. В кадастралната карта имотите са записани като земеделска територия с начин на трайни ползване - стопански двор. По КВС имотите са в границите на бившия стопански двор, като ПИ 000850 по КВС е земеделска територия с начин на трайно ползване - за туристическа база (извън стопанския двор), ПИ 000823 е земеделска територия с начина на трайно ползване за овцеферма. По съшия начин имотите са отразени и в кадастралната карта. ПИ 000823 по КВС, м. Попов рът, с начин на трайно ползване овчарник, е идентичен в ПИ 30847.69.823, който съгласно приложения по делото парцеларен план е отделен стопански двор с обособена прилежаща площ необходима за неговото функциониране - 19,103 дка. ПИ по КВС 000850 в м. Глок, с идентификатор по кадастрална карта 30847.71.850 е с площ 14,914 дка и с начин на трайно ползване - туристическа база. В приложената оценка е отразено, че се касае за група сгради, необходими за функциониране на базата, за които е определена минимална площ от - 14.914 дка, като площта на цялата база е 31.565 дка. Към заключението са приложени сателитни снимки от Google Earth от м. юли 2002 г. и м. септември 2021 г., на които е видима една сграда. АССО е приел за установено, че от Община Своге през трите спорни периода 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са извършвани почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване по силата на договор 186/25.04.2019 г., сключен с Искър 2000 ЕООД; Осигуряване на съдове за съхранение на битови отпадъци - контейнери, кофи и други, и за събирането включително разделно и транспортирането им до депа или други инсталации за обезвреждането им, които са били възложени на СД Стомана ХМ - Минчев и С-ие по силата на договор 47/ 24.01.2019г.; От Аби Форс ЕООД по силата на договор 293/14.08.2020 г.; От Евро Импекс" ЕООД по силата на договор 96/ 26.02.2019 г. АССО е приел също така, че е извършено проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, като дейностите са възложени на Костинброд Еко АД с договор 226/21.05.2019 г., Костинброд Еко АД с договор 227/ 03.06.2020 г., Костинброд Еко АД с договор 351/28.07.2021 г. За да отхвърли жалбата срещу АУЗ, първостепенният съд е обосновал извод, че притежаваните от П. имоти се намират в стопанския двор на ТКЗС [населено място], който е извън регулационния план на селото и са в обхвата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ като застроени земи, като облагаема е действително застроената площ и прилежащият й терен. Според първостепенния съд процесните имоти не може да се квалифицират като земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като не отговарят на кумулативните условия по разпоредбата: да са предназначени за земеделско производство; да не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Притежаваните от П. недвижимости не са предназначени за земеделско производство и са застроени с производствени сгради. По тези съображения е мотивиран извод, че АУЗ е законосъобразен в частта относно облагането с ДНИ. Решението е неправилно. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ определя данъчния обект - предмета на данъчното облагане с данък върху недвижимите имоти. Съгласно разпоредбата с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Следователно законодателят е очертал две групи поземлени имоти, които подлежат на облагане с ДНИ в общата хипотеза на посечената правна норма: 1. Поземлени имоти, находящи се в строителните граници на населените места или селищните образувания, във връзка с които законодателят не е дефинирал и допълни критерии и 2. Поземлени имоти, находящи се извън строителните граници на населените места или селищните образувания, но които следва да отговарят кумулативно и на следните изисквания - 2.1. да имат според подробен устройствен план предназначението по чл. 8 т. 1 от ЗУТ и 2.2. да е осъществена и промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Не се спори, че процесните имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Своге, обл. Софийска, не съставлява "поземлен имот в строителните граници на населените места или селищните образувания". Спорът между страните е дали същите попадат във втората хипотеза на посочената правна норма или се касае до застроена земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 3, предл. второ от ЗМДТ. По делото не са представени заповед за одобрение на подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3, съответно чл. 108, ал. 1 ЗУТ с предмет определяне на конкретното предназначение на поземлените имоти, нито се твърди, че такъв план е бил приет и е действащ в рамките на данъчните периоди. От приложените по делото скици е видно, че имотите са нанесени в КК и КР за неурбанизираните територии в землището на [населено място], общ. Своге, одобрени със Заповед РД-18-581 от 27.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като данните са, че трайното предназначение на територията е земеделска, а начинът на трайно ползване за стопански двор. Видът на територията е "земеделска земя", а НТП "стопански двор", животновъдна ферма, туристическа база, хижа. В унисон с тези данни е и отразеното в документите за собственост. Релевантната към момента на придобиване на имотите редакция на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е предвиждала, че "Нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената комисия и на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В случаите, когато терените са били предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са предоставени по съответния ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тези обстоятелства се отразяват в протокола. В тези случаи служба "Държавни имоти" извършва актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за държавните имоти. Стойността на прилежащите терени извън или в строителните граници на населените места се определя след търга в същото съотношение, както при първоначално определената цена на земята и на постройките върху нея, и се дължи по Републиканския бюджет.". Основателен е касационният довод, че сам по себе си фактът, че недвижимият имот е включен в т. нар. "парцеларен план", не може да доведе до извод, че същият "има според подробен устройствен план предназначението по чл. 8 т. 1 от ЗУТ", защото този план не попада в хипотезата и на чл. 110, ал. 1 ЗУТ. В случая се касае за план за установяване на нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и т. 4 ППЗСПЗЗ, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) организации извън строителните граници на населените места, които са се установявали по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, съобразно приложимата новела на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. За целите на данъчното облагане законодателят в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, е приел като правопораждащи промяната на предназначението (и то в такова конкретно по смисъла на чл. 8 т. 1 от ЗУТ) на земеделската земя както фактът на влизане в сила на подробен устройствен план, така и провеждането на процедурата по промяна предназначението на земята по реда на специален закон, а в конкретния случай ответникът не е установил първия от двата правопораждащи факта, в който аспект е без значение за разрешаването на казуса въпросът, дали е приложима нормата и на чл. 50, ал. 4 от ППЗОЗЗ. По изложените съображения е правилен изводът на АССО, че при конкретните данни за наличието на застрояване в имотите облагането следва да се извърши в хипотезата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ вр. § 1, т. 12 , изр. 1 от ДР на ЗМДТ като застроени земи за действително застроената площ и прилежащия й терен - застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота. Заключението на СТЕ, прието в осз на 12.10.2022 г., съдържа непълен отговор на задача 3 досежно установяване на прилежащите терени към сградите в спорните имоти отразени са само прилежащите площи на сградите овчарник (по партида 5606247149004) и на база за краткотраен отдих (по партида 5606247149003), въпреки че по преписките са налични протоколи от 28.12.1993 г., съставени на основание чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ (в тях е визирана несъществуваща тогава норма на чл. 43, ал. 3 ППЗСПЗЗ) по отношение на всички спорни имоти (л. 245 373 от първоинстанционното дело). АССО е следвало да констатира тази непълнота на заключението, обусловила фактическа неизясненост на спора, включително относно величините на задълженията за ДНИ и ТБО. Този пропуск е отстраним по реда на чл. 222, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне допълнителна СТЕ за установяване на размера на определените по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ нормативно необходими площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи организации извън строителните граници на населените места, както и ССчЕ за установяване на размера на задълженията за ДНИ и ТБО. С оглед забраната за фактически установявания в касационната инстанция по чл. 220 от АПК, доказателствата, обуславящи основанието и размера на спорните задължения следва да бъдат събрани и преценени от друг състав на първоинстанционния съд. По изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО. При новото разглеждане на делото съдът на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе и по претенциите на страните за разноските за настоящето производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение