Решение № 3445 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Д. М. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощения адвокат Б. Байрактаров, против решение 25654 от 02.12.2024 г., постановено по адм. д. 11693/2024 г. по описа на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу заповед 5364з-4697/30.10.2024 г., издадена от директора на Дирекция Миграция МВР и Д. М. Х. е осъден да заплати на Дирекция Миграция МВР направените по делото разноски. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. При подробно изложени съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен. В проведеното съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат К. Динева, която поддържа подадената жалба и развива доводи, че решението на съда, с което се потвърждава наложената административна мярка връщането до страната на произход е необосновано, немотивирано и на практика е невъзможно за изпълнение. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/ оспорва изцяло касационната жалба чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Чорбаджийски. Счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и издадено при правилно приложение на материалния закон, защото първоинстанционния съд е разгледал цялостната фактическа обстановка по издаване на процесния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е било образувано по жалба на Д. М. Х., гражданин на Сирия, срещу заповед 5364з-4697 от 30.10.2024 г., издадена от директора на Дирекция Миграция МВР, с която, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и чл. 13 във вр. с чл. 8, ал.1 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по административно сътрудничество при прилагане на Регламент Дъблин и Регламент Евродак, лицето е принудително настанено в специализиран дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число на правилото по чл. 34, ал. 4 АПК, и обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. За да достигне до тези изводи, първостепенният съд е анализирал подробно доказателствата по делото, въз основа на които е установил, че с решение 1433 от 17.02.2022 г. на председателят на ДАБ на Д. М. Х. е бил предоставен хуманитарен статут, впоследствие прекратен с решение 9529/12.09.2024 г. на същия административен орган, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 7 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и с оглед изричното заявление на чужденеца, че не желае повече да се ползва от предоставената му международна закрила в Република България, обективирано в негова молба до ДАБ от 04.09.2024 г. /вх. ЦУ-15-284 от 04.09.2024 г./. На основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по административно сътрудничество при прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак, на 30.10.2024 г. сирийският гражданин е бил трансфериран от Кралство Белгия в Република България. Със заповед 5364з-4695 от 30.10.2024 г. на директора на дирекция Миграция , на Д. М. Х. е била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна , която да се изпълни до страна на произход Сирия. От изготвеното предложение с рег. 5364р-26176 от 30.10.2024 г. на началника на отдел "Противодействие на незаконната миграция" /ПНМ/ в Дирекция "Миграция" до директора на дирекцията се установяват обстоятелствата относно трансфера, наличието на възможност чужденецът да се укрие, с оглед поведението му около напускането на Република България и установяването му на територията на Кралство Белгия. Подробно е описано, че лицето е с неустановена самоличност, липсва декларация от български гражданин с нотариална заверка на подписа за осигуряването на жилище и финансова издръжка на чужденеца, както и данни последният да притежава финансови средства. Въз основа на тези данни, директорът на Дирекция Миграция при МВР издава атакуваната пред първоинстанционния съд заповед за принудително настаняване на сирийския гражданин в СДВНЧ при Дирекция Миграция до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация по изпълнение на наложената спрямо него ПАМ връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна , за срок до 6 месеца, считано от датата на фактическото настаняване. При тези данни, първостепенният съд е преценявал материалната законосъобразност на акта съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, като не е кредитирал представения от жалбоподателя договор за преотдаване под наем на недвижим имот, като неподписан. Съдът изрично е посочил, че както този договор, така и нотариално заверените декларации от българския гражданин Т. А. М. са изготвени след издаване на обжалваната заповед и не са част от административната преписка, следователно административният орган не е имало как да ги вземе предвид при постановяване на административния акт. Едновременно с това, според съда, изложеното в двете декларации противоречи на събраните в хода на съдебното обжалване гласни доказателства, защото според показанията на разпитаните като свидетели родители на чуждия гражданин, те могат и искат да се грижат за сина си, а той може да остане с тях в наетия апартамент в гр. София. Съдът подробно е мотивирал наличието на опасност чужденеца да се укрие по смисъла на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО и § 4в от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ, поради което е приел за обоснован извода на директора на Дирекция "Миграция" за наличие на материалните предпоставки на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Постановеното решение е правилно, по изложените в него подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Обосновано административният съд е приел, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително във връзка с твърдението, че процесната заповед е връчена за подпис на чужденеца без присъствието на преводач. Това твърдение се опровергава от съдържанието заповедта, предвид изричното отбелязване, че същата е била връчена срещу подпис в присъствието на преводач от арабски език на 30.10.2024 г. По делото не са били представени доказателства, че оспореният акт е преведен в деня след връчването му, а дори и това да е било така, не се установява соченото обстоятелство да е препятствало правото на защита на чуждия гражданин. За това кога заповедта е била преведена не може да свидетелства липсата на дата до подписа на преводача, тъй като изискуемите реквизити в тази част на административния акт са подпис, име, презиме, фамилия и постоянен адрес. Противно на релевираните в касационната жалба доводи, обоснован и мотивиран се явява изводът на съда, че налагането на обезпечителната мярка е основателно, с оглед установената по делото опасност чужденецът да се укрие. Безспорно процесната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ, като според нормата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ следва да обезпечи изпълнението на предходната мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ. По делото няма спор, че със заповед 5364з-4695/30.10.2024 г. на директора на дирекция Миграция на Д. М. Х. е била наложена ПАМ Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна , която да се изпълни до страна на произход Сирия. Установено е също, че чужденецът сам се е отказал от предходно предоставената му с решение на председателя на ДАБ международна закрила в Република България, заявявайки в подадената на 04.09.2024 г. молба, че е напуснал територията на Република България и не смята да се завръща в страната. Освен това Д. М. Х. е бил трансфериран от Кралство Белгия в РБ на 30.10.2024 г. при условията и по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по административно сътрудничество при прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак, като цялостното му поведение свидетелства за това, че целта му не е да получи закрила, а да стигне до Западна Европа. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля Х. М. Н. баща на Д. М. Х., според които синът му е напуснал България без да го пита и уведомява, по съвет на адвокат, който му обещал, че ако се откаже от статута тук, ще получи хуманитарен статут в Нидерландия. Ето защо фактическите констатации, направени от органа, обосновават извода, че към момента на издаване на заповедта са били налице всички регламентирани в ЗЧРБ предпоставки за издаването й. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че дори да има основание за налагане на обезпечителна мярка, същата би могла да бъде с по-нисък интензитет на държавна принуда и отново да обезпечи законовите цели по изпълнение на ПАМ. По делото са събрани достатъчно доказателства за отсъствието на основанията за прилагане спрямо чужденеца на някоя от по - леките обезпечителни мерки, предвидени в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, като аргументите са това са изложени в предложение с рег. 5364р-26176/30.10.2024 г. - в Дирекция Миграция МВР не е постъпвала декларация от български гражданин с нотариална заверка на подписа за осигуряване на жилище и финансова издръжка на чужденеца по време на престоя му в Република България, няма данни чужденецът да притежава финансови средства, за да се приложи обезпечителната мярка парична гаранция, няма и данни чужденецът да притежава валиден национален паспорт или друг документ за пътуване, който да бъде предаден във временен залог. Този извод не се разколебава от подробно развитите, включително пред касационната инстанция, доводи на касатора за трайна уседналост в Република България и представените в подкрепа на тази защитна теза писмени доказателства /неподписан от всички страни договор за наем и два броя декларации/, изготвени след издаването на процесния акт. Както основателно е посочил първостепенният съд, показанията на разпитаните като свидетели родители на чуждия гражданин също не могат да бъдат основание за прилагането на някоя от по-леките обезпечителни мерки, предвидени в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, защото от тях се установява противоречие по отношение на това къде ще живее лицето и кой ще му осигурява издръжка. Без правно значение е представеното към касационната жалба решение с рег. 21204-513 от 16.12.2024 г. на ВПД директор на Дирекция Правно нормативна дейност в МВР, с което е предоставен достъп до обществена информация по следните въпроси: Дали има административен акт или разпореждане, който забранява пътуването на лица с хуманитарен статут със самолет до Шенгенски държави. Ако има. то кой е органът, който е наложил необходимостта от недопускане от страна на българските власти, в лицето на гранична полиция да се качват на полети лица с хуманитарен статут? Кое налага допълнителна проверка за мястото на пренощуване на тези лица преди качването им на полет? Ако няма административен акт, то наясно ли са държавните служители и гранична полиция на летище София за липсата на такъв административен акт? . В настоящия случай се касае за лице с прекратен хуманитарен статут, съобразно решение 9529 от 12.09.2024г. на председателя на ДАБ, поради което поставените въпроси са неотносими към възможностите му за пътуване до Шенгенски държави на основание получена международна закрила. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорената пред него заповед за принудително настаняване на чужденец. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция Миграция на Министерството на вътрешните работи сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение