Решение № 2227 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 239/2017 г.

Решение № 2227 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 239/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Г." АД, гр. Р. против решение № 378/30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 295/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № КРД -3/13.05.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., с което е потвърдено разпореждане № 18 от 18.03.2016 г. на длъжностното лице по осигуряването при ТП на НОИ - П. за приемане на декларираната злополука, настъпила на 19.02.2016 г. с И. Ю. Л., за трудова. Жалбоподателят поддържа че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на директора на ТП на НОИ - П. да бъде отменено и преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на Административен съд - П. за ново разглеждане от друг състав. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответника Любенов адвокатско възнаграждение. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - П. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - И. Ю. Л. оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Законосъобразно е заключението, че решението на административния орган е постановено в границите на компетентност на издателя, очертани с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и при спазване изискванията за форма, предвидени в чл. 117, ал. 3 от кодекса. Решението на директора на ТП на НОИ- П. е писмено и съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта. Изложени са подробни съображения относно причините и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на И. Л., както и за причините, поради които травматичното засягане на здравето на лицето следва да се приеме за трудова злополука. Подробни данни за причините и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на Любенов се съдържат и в протокола от 15.03.2016 г., съставен при разследването на злополуката. Този документ е част от преписката и към него изрично препраща разпореждането от 18.03.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, поради което фактите в протокола следва да се възприемат като част от мотивите за издаване на административния акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Р. Б.. Ето защо доводите на касатора, че административният акт не съдържа мотиви, са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като дружеството - осигурител декларира настъпилата с Любенов злополука, директорът на ТП на НОИ- П. разпорежда да се извърши разследване. Последното е проведено от комисия, съставена съгласно изискванията на чл. 8 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, а резултатите от разследването са обобщени в протокол № 1 от 15.03.2016 г., със съдържанието по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, в който са посочени изброените в текста обстоятелства и факти. Протоколът е връчен на лицата по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, включително на представителя на работодателя и на представителя на работниците в комитета по условия на труд. Въз основа на данните от протокола и досието длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане № 18 от 18.03.2016 г., с което приема злополуката за трудова. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата, а възраженията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Доводите на касационния жалбоподател, че правото му на защита е нарушено, тъй като възраженията на представителя на работодателя не са взети предвид от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и от директора на ТП на НОИ - П., са неоснователни. Аргументите, изложени в постъпилите становища относно виновно поведение на пострадалото лице, са обсъдени от административния орган, като правилно е отбелязано, че дори пострадалият да е допринесъл за вредоносния резултат, то това не променя характера на злополуката като трудова, тъй като липсват данни, а и твърдения за наличие на предпоставките по чл. 55, ал. 3 КСО. Изводите на първоинстанционния съд, че материалноправните изисквания на чл. 55, ал. 1 КСО са осъществени, са направени в съответствие с нормативната уредба и се обосновават от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че внезапното травматично увреждане на три от пръстите на дясната ръка на осигуреното лице, настъпило по време на престиране на труд по съществуващо трудово правоотношение и причинило неработоспособност на пострадалия, следва да се приеме за трудова злополука по смисъла на посочения текст. По делото е установено, че ответникът И. Л. и жалбоподателят "Г." АД, гр. Р. сключват трудов договор, с който Любенов е назначен на длъжност "шлосеро- пресьор" в машиностроителния цех на дружеството. На 19.02.2016 г. около 8.45 часа Любенов е на работа и му е възложено да изправя планки на хидравлична преса. Машината е технически изправна и се включва от мобилен пулт за управление с две ръце или с педал, който се задейства с крак. Пресата не е оборудвана с предпазител, препятстващ попадане на част от тялото на работещия в работното пространство (протокол № от 24.02.2016 г. от дирекция "Инспекция по труда" - П., акт за спиране експлоатацията на пресата). По време на работа на посочените дата, около 8.50 часа, буталото на пресата, с прикрепения към него поансон, вероятно задействано неволно от педала, пада и притиска три от пръстите на дясната ръка на Любенов. Най-силно е засегнат показалецът, който е частично ампутиран. При тези факти правилно съставът на първоинстанционния съд приема, че изискванията на чл. 55, ал. 1 КСО са изпълнени. Разпоредбата на цитираната текст дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на текста налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и функционална връзка между увреждането на здравето и условията на труд. В случая след съвкупен анализ на доказателствата и при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата административният съд приема, че изброените предпоставки са изпълнени: увреждането на здравето на осигуреното лице е настъпило внезапно, на работното място, при изпълнение на възложена дейност от работодателя в рамките на трудовото правоотношение. Възражението на касационния жалбоподател, че травматичното увреждане е настъпило в резултат на проявена от работника небрежност и неспазване на трудовата дисциплина, не променят направените по-горе изводи за трудовия на злополуката. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. В случая такива твърдения и факти в производството не са направени и установени. Представените доказателства за липса на устройство на хидравличната преса, което да предпазва попадане на части от тялото на работещия върху работното пространство, възможността машината да се включи само с крак от работещия, обстоятелството, че Любенов не е отговарял на изискването за едногодишен опит за извършваната работа (в този смисъл е длъжностната характеристика, а и показанията на свид. Пиргов), както и липсата на доказателства пострадалият да е съзнавал и да е искал и целял настъпването на вредоносния резултат, налагат възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд, както и че изискванията на чл. 55, ал. 3 КСО не са изпълнени и злополуката е трудова по характер. Освен това, както първоинстанционният съд правилно отбелязва, доводите на осигурителя, свързани с поведението на пострадалия, следва да бъдат съобразени в евентуалното производство, образувано по иск за заплащане на обезщетение. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че внезапното увреждане на здравето на И. Л., довело до неработоспособност, е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, приема, че не са налице изключващите предпоставки на чл. 55, ал. 3 КСО и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд - П. постановява решение при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът обсъжда законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като са взети предвид доводите и възраженията на страните, на които са дадени указания във връзка с обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е предоставена възможност да ангажират такива. Доказателства, включително гласни са събрани и по инициатива на дружеството - осигурител. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на представените и събрани пред съда доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав за характера на злополуката и за неоснователност на жалбата. Поради всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател "Галко" АД следва да бъде осъден да заплати на ответника И. Л. сумата 500.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и с оглед обстоятелството, че заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е в размер, близък до минималния, предвиден за дела с такъв характер в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, направено от жалбоподателя, е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,