Решение № 6167 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14586/2018 г.

Решение № 6167 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14586/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. против решение № 313 от 19.09.2018 г. по адм. дело № 233/2018 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-05-86/1/19.02.2018 г., издадена от кмета на община Т., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна пристройка към двуетажна полумасивна жилищна сграда", находяща се в УПИ Х-139, кв. 14 по плана на с. З., с възложител жалбоподателката. Касационната жалбоподателка поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като пристройката е построена заедно с двуетажната жилищна сграда преди 1928 г., а през 2005 г. е извършен ремонт за нейното укрепване. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът– кметът на община Т. оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – П. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Т. съгласно чл. 225 а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактическите обстоятелства за постановяване на заповедта се съдържат и в съставените по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативни актове № 2 и № 3 от 08.02.2018 г., в които е описан строежа, обстоятелството, че е извършен без строителни книжа и проекти и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставени по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативни актове, с които е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. Актовете са съставени в присъствието на жалбоподателката като възложител на строежа, а постъпилите на 16.02.2018 г. от страната възражения са съобразени при издаване на административния акт. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е масивна пристройка към жилищна сграда, находяща се в УПИ Х -139, кв. 14 по плана на с. З., община Т.. Пристройката е с размери 3. 00 м. / 3. 00 м. и височина кота било 4. 60 м., изпълнена е от тухлена зидария със свързващ варов разтвор. Положена е вътрешна и външна мазилка и е монтирана PVC дограма. Покрита е с дървен двускатен покрив с керемиди. Изградена е в УПИ Х-139, кв. 14 по плана на с. З., собственост на трето лице и е към жилищна сграда в съседния УПИ ХIII-140 в кв. 14 по плана на селото, собственост на жалбоподателката и трети лица. Построена е през 2005 г. Строежът е от пета категория, изпълнен е без разрешение за строеж и одобрен проект в чужд имот. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване пристройка към жилищна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези констатации съдът достига до правилното заключение, че строежът подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед кореспондира с материалния закон. В съответствие с материалния закон е и заключението на съдебния състав, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Цитираните текстове предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Наредената за премахване пристройка към жилищна сграда е изградена през 2005 г., поради и което не попада във времевия обхват на нито една от разпоредбите. В подкрепа на извода относно годината на строежа е обстоятелството, че пристройката не е описана в нот. акт от 2004 г. за продажба на УПИ Х -139, кв. 14 по плана на с. З. и твърденията на жалбоподателката за извършени от нея ремонтни дейности през 2005 г. Освен това доказателства, които да установяват, че пристройката е изградена заедно с двуетажната жилищна сграда в съседния УПИ ХIII-140 в кв. 14, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателката или преди 31.03.2001 г., не са ангажирани от страната въпреки дадените в този смисъл указания и осигурената от съда възможност за това. Ето защо решението на административния съд, с което жалбата против заповедта за премахване на строежа е отхвърлена, съответства на материалния закон, а доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, жалбоподателката Пейчева следва да заплати на община Т. сумата 600. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,