Решение № 3361 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14366/2012 г.

Решение № 3361 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14366/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Атанасова Баракова от гр. Пазарджик против решение № 518 от 16.10.2012 г. постановено по адм. дело № 521/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол от първоинстанционния съд е заповед № ПЗ - 4П - 244 от 27.04.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, потвърдена с писмо изх. № 94 ММ-1 от 27.05.2012 г. на директора на Регионална служба "Социално подпомагане" - Пазарджик, с която на Мария Атанасова Баракова от гр. Пазарджик е отказано да бъде включена в програмата "Личен асистент", като личен асистент на лицето Крум Василев Бараков, неин съпруг. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че доходът на семейството на жалбоподателката Мария Атанасова Баракова за месеца предхождащ искането за подпомагане е надвишавал определения диференциран минимален доход и съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и раздел IV, т. 4.12, тире 5 от Национална програма "Асистент на хора с увреждания" не са налице изискуемите материалноправни основания за отпускане на социална помощ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, приложим във връзка с Раздел IV, т. 4.12, тире 5 от Национална програма "Асистент на хора с увреждания", право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. По делото е безспорно установено, че доходът на семейството на Мария Атанасова Баракова за месеца предхождащ искането за подпомагане е възлизал на 258.60 лева и надвишава диференцирания минимален доход в размер на 124,15 лв. Диференцираният минимален доход е изчислен в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 4 и т. 7 от ППЗСП: при гарантиран минимален доход от 65 лв. съгласно ПМС № 6/15.01.2009 г., 66 % от ГМД за Мария Баракова, като лице съжителстващо с друго лице, плюс 125% от ГМД за съпруга й Крум Василев Бараков като лице с трайно намалена работоспособност над 71 на сто или общо ДМД на семейството в размер на 258.60 лева. Касационният състав споделя извода на Административен съд - Пазарджик, че административният орган правилно е взел предвид получаваната от Крум Василев Бараков пенсия, тъй като същата не е в минимален размер, в който само случай се изключва при формиране на релевантния доход, съгласно изискването на Раздел IV, т. 4.12, тире 5 от Национална програма "Асистент на хора с увреждания". Разпоредбата предвижда да не се взимат предвид като доход минималният размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, когато са единствен доход за предходен месец на семейства, в които единият съпруг/а е лице с увреждане, с определена чужда помощ, а другият се грижи за него и е безработен в трудоспособна възраст. При изложените обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за включване в програмата "Личен асистент" и правилно е потвърдил отказа на административния орган. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с тях, отделяйки спорното от безспорното при вярната им преценка. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение