Решение № 8141 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2020 г.

Решение № 8141 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2357/06.12.2019 г. по адм. дело № 2476/2019 г. на Административен съд - В., с което по жалба на М. Нонев, жив. в [населено място], са отменени негови заповеди № 3 ЦУ -1177/07.08.2019 г. и №З-2474/09.08.2019 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - М. Нонев, жив. в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед № 3 ЦУ -1177/07.08.2019 г, на М. Н. - директор на дирекция "Събиране" В ТД на НАП - В., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - умишлено неспазване на правилата на чл. 1 и чл. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация ( КПСДА), а със заповед № 3-2474/09.08.2019 г. е прекратено служебното правоотношение на Нонев на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. АС е изложил мотиви, че заповедите са издадени от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. За първата заповед е посочена, че е издадена при спазване на административно - процесуалните правила, приложими за дисциплинарното производство. АС е изложил мотиви, че бездействието, за което е наложено наказание на Ненов - а именно несъобщаването от Ненов на ръководителя му за резултатите от воденото срещу него досъдебно производство, не представлява дисциплинарно нарушение, поради което и двете заповеди са материално - правно незаконосъобразни, а първата е и в противоречие с целта на закона. Решението е неправилно. АС е изложил обосновани изводи относно компетентността, спазването на писмената форма и административно - процесуалните правила при издаване на първата заповед. Настоящият съдебен състав не споделя изводите му относно приложението на материалното право. Нонев в нито един момент не е осведомил своя ръководител относно предприетите спрямо него мерки за ангажиране на наказателната му отговорност по чл. 255 НК, за което е съществувало за него задължение по силата на раздел "Заключение" на Етичните норми за поведение на служителите на НАП, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП от 2006 г. и с които Нонев е бил запознат срещу подпис. П. имат характер на вътрешноведомствен акт, но от това не следва, че не пораждат задължения за служителите на НАП, както е приел АС. Д. за първоначалното образуване на досъдебното производство срещу Нонев, ръководителят му е узнал от други източници и временно го е отстранил от служба със заповед от 13.03.2013 г. заради привличането на Нонев като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за различно деяние и съответно различна правна квалификация от деянието и квалификацията по окончателния съдебен акт, описан в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Постановлението от 08.07.2015 г. за частично прекратяване на наказателното производство ( л. 67 - 75) срещу Нонев за престъплението по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, в което е вписано, че следва да се уведоми и директора на ТД на НАП - В., съдържа само един абзац относно другото обвинение по чл. 255 НК и същото не би могло да замести изпълнението на задължението на Нонев да уведоми ръководителя си за воденото срещу него досъдебно производство за избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. В заповедта от 07.10.2015 г. за отмяна на заповедта за временно отстраняване на Нонев от служба е вписано основание "поради отпадане на основанието за нейното издаване" - тоест не е видно на изпълнителния директор на НАП да е било известно, че Нонев има повдигнато друго обвинение, извън посоченото в заповедта за отстраняване по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Постановлението от 21.12.2017 г., с което обвинението срещу Нонев по чл. 255, ал. 1 НК е преквалифицирано по привилегирования текст по чл. 255, ал. 4 НК поради внасяне на необявеното и неплатено данъчно задължение в особено големи размери -главница - 29 065,20 лева и лихви и е прието, че са налице предпоставките на чл. 78А НК за освобождаване на Нонев от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не е изпращано на неговия ръководител, а единствено на Окръжен съд - В. за разглеждане по реда на глава 28 НПК, видно от диспозитива ( л. 86). Несъстоятелно е твърдението на Нонев в дисциплинарното производство, че това постановление е било известно на ръководителя му и въз основа на него биха могли да бъдат отразени съотвените промени в данъчно - осигурителната му сметка. Липсват доказателства постановлението да е съобщавано на който и да е било ръководител на НАП и освен това осчетоводяването му би било преждевременно, тъй като в производството по глава 28 НПК съдът би могъл да оправдае обвиняемия ( чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК). След постановяване на решение № 91/20.03.2018 г. по анд № 1541/2017 г. на Варненски окръжен съд, наказателно отделение, Нонев е признат за виновен това, че на 15.04.2008 г. като данъчно задължено местно физическо лице е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 29 065 лв. 20 ст., представляващ дължим данък върху доходите на физически лица за 2007 г., като до приключване на съдебното следствие необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета ведно с лихвите, поради което и на основание чл. 255, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НК и чл. 78А НК го е освобидил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв. Несъобщаването на това решение от страна на Нонев на ръководителя му е довело до неотразяване на тези задължения чрез промяна на данъчните му задължения за 2007 г. в данъчно осигурителната му сметка и направените от Нонев плащания в бюджета за инкриминираната сума по време на досъдебното производство при липса на данни за произхода на задължението е останала "висяща" и частично разнесена за последващи задължения за 2018 г. ( видно от разпечатки от данъчно - осигурителната му сметка). Корекцията в данъчно - осигурителната сметка е направена едва на 20.03.2019 г. ( л. 88) от нарочна комисия след получаване на решението от Инспектората на НАП. Самите платежни нареждания за внасяне на дължимите суми по време на досъдебното производство - кумулативно необходима предпоставка за преквалифициране на деянието по привилигирования текст на чл. 255, ал. 4 НК и прилагане на института на чл. 78 "А" НК, нямат характер нито на коригиращи декларации, нито на влязъл в сила ревизионен акт или съдебно решение, установяващо данъчни задължения - нито един от изброените в чл. 87, ал. 2, т. 8 ДОПК документи, които водят до нанасяне на корекции в данъчно - осигурителните сметки на данъчно - задълженото лице. Това обстоятелство е било известно на Нонев в качеството му на директор на дирекция "Събиране" в НАП с безспорна между страните висока професионална квалификация, поради което умишлено и в нарушение на чл. 2, ал. 1 КПСДА, задължаващ го да действа лоялно и честно и чл. 2, ал. 5 КПСДА задължаващ го да следва поведение, ненакърняващо престижа на службата, не е уведомил ръководителя си за съдебното решение. Завишените изисквания към Нонев предвид заеманата от него позиция в НАП мотивират и наличие на умишлено нарушение на изискването на чл. 2, ал. 3 КПСДА, според която служителят в зависимост от функциите, които изпълнява, осъществява действия..., водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в държавните институции. С оглед изложеното в заповед № 3 ЦУ -1177/07.08.2019 г. бездействието на Нонев правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и като е приел обратното АС е приложил неправилно материалния закон. Неправилни са изводите на АС за неспазване на целта на закона. Необосновани са доводите за липса на вредоносни последици от бездействието предвид посоченото по - горе осчетоводяване на плащанията за последващи задължения на Нонев за 2018 г., което е в пряка причинна връзка с непредставяне на съдебното решение от него в НАП, а не с пропуски на служителите на НАП, както е приел АС. Н. е и твърдението на АС, че плащанията на инкриминираната главница и лихви са авансови спрямо решението на ОС - В., тъй като, ако не бяха извършени плащанията от Нонев, прокурорът нямаше да преквалифицира обвинението в по - леко и да изпрати делото за разглеждане по глава 28 НПК, а щеше да внесе обвинителен акт за престъпление по чл. 255, ал. 1 НК. В заповедта е отчетена високата квалификация и заеманата ръководна длъжност от Нонев, но предвид тежестта на извършеното наложеното наказание със заповедта е съразмерно на нарушението. Предвид посоченото относно материалноправната законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", не е налице и приетата от АС материалноправна незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед изложеното решението като неправилно - материално правно незаконосъобразно и необосновано, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля оспорването на Нонев срещу двете заповеди. Предвид изхода на делото на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 150 лева за всяка или общо 300 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, както и 70 лева разноски за заплатена държавна такса или общо 370 лева, платими от ответника по касация. Поради изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от ответника разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение