Решение № 108 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 819/2011 г.

Решение № 108 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 819/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 21.12.2010 г. по гр. д. № 11150/2010 г., с което Градски съд София е уважил исковете на Н. П. С. срещу А. "П. ин." с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С определение от 16.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за точното тълкуване на понятието "предприятие" по смисъла на § 1, т. 2 ДР на КТ при преценка законосъобразността на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Жалбоподателят - А. "П. ин.", чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответницата Н. П. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил исковете на Н. П. срещу А. "П. ин. " с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Установено е че ищцата е работела като началник отдел "Правен" при жалбоподателя. Трудовото и правоотношение е прекратено със Заповед от 23.02.2010 г., считано от 24.02.2010 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Установено е по делото, че с договор № РД-02-16-142/12.02.2010 г. на Б. Й. е възложено да изпълнява длъжността Председател на А. П. инфраструктура, като договорът е сключен въз основа на чл. 21а, ал. 2 от Закона за пътищата. Съдът е приел, че същият има характер на трудов договор и неговото сключване не дава възможност на ръководителя да прекратява трудови договори на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Прието е, че липсата на договор за управление прави незаконно уволнението на ищцата на соченото в заповедта основание. Прието е, че А. е публичноправно юридическо лице, а не предприятие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Изложени са съображения, за това че уважаването на иска за незаконност на уволнение обуславя и уважаването и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за точното тълкуване на понятието "предприятие" по смисъла на § 1, т. 2 ДР на КТ при преценка законосъобразността на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В отговор на поставения въпрос настоящия състав намира, че общото тълкуване на двете разпоредби - § 1, т. 2 КТ и чл. 328, ал. 2 КТ налага да се приеме, че "предприятие", което сключва договор за управление с управител, е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., намира, че статутът на Председателя на Управителния съвет на А. пътна инфраструктура не съвпада с този на управителя по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Правомощията му не са породени от облигационноправна връзка и неговата дейност не такава по осъществяване по -добри стопански резултати на едно предприятие. По аргумент от предписанията на чл. 19, ал. 2 от Закона за пътищата управлението на пътищата включва: оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; осигуряване на проекти и строителство на пътища, вкл. възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии за тези дейности; организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване защитата на пътищата, вкл. на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване; осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик; както и други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане. Управлението на пътищата включва общото ръководство на пътното дело в страната по планиране и изграждане на пътната инфраструктура, проучване, анализиране и прогнозиране на автомобилното движение, разработване програми за развитие и усъвършенстване на републиканските пътища, провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки за ремонт и поддържане на републиканските пътища и др., а не осъществяване на стопанска дейност с конкретни икономически резултати. Ето защо изводът на въззивният съд, за това че уволнението е незаконно на посоченото в заповедта основание - чл. 328, ал. 2 КТ е правилен. В случая не е налице основната предпоставка за да може да намери приложение разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ при прекратяване трудови правоотношения със служители от ръководството на агенцията, а именно наличието на сключен договор за управление на предприятието, тъй като А. "П. инфраструктура" няма характер на такова с оглед даденото по-горе тълкуване. Въззивното решение е правилно и по останалите два иска - по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, тъй като след като уволнението е признато за незаконно, то служителят следва да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението работа, като му бъде заплатено и дължимото се обезщетение за принудителна безработица. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК настоящия състав намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения, съдът