Решение № 2556 от 24.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2020 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Данов, чрез адв. Златев, срещу Решение 643/04.06.2020 г., постановено по административно дело 2824 по описа на за 2019 на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ 186 от 27.11.2013 г., издаден от мл. експерт в Дирекция Общински приходи, бюджет и счетоводство при Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Общински приходи, бюджет и счетоводство при Община Бяла, в частта, с която е установена дължимостта и размера на задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2010-2013 г. за ПИ с идентификатор 07598.114.146, УПИ ХХІІ-81, кв.401, и УПИ ХХІ-80, кв.401, находящи се в гр. Бяла, ЗВКО Аян Плай, ведно с определената лихва, в общ размер на 4 417,76 лв. Касаторът развива твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съставът на АС-Варна е приел, че правилно са установени по основание и размер ДНИ за трите недвижими имота, тъй като в акта не е посочен кой ДНИ за кой недвижим имот се отнася. Счита, че в обжалваната част на акта липсват мотиви. Иска отмяна на обжалваното решение и претендира заплащане на разноски. Ответникът директора на дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство" при Община Бяла, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е АУЗД 186 от 27.11.2013 г., издаден от мл. експерт в Дирекция Общински приходи, бюджет и счетоводство при Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Общински приходи, бюджет и счетоводство при Община Бяла. С процесния АУЗД е установена дължимостта и размера на задължения на оспорващия за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за три поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, за периода 2007 г. -2013 г., в общ размер общо 14 012,04 лв., от които главница 10 657,48 лв. и лихва 3 354,56 лева. С обжалваното решение съдът е отменил АУЗД 186 от 27.11.2013 г., издаден от мл. експерт в Дирекция Общински приходи, бюджет и счетоводство при Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Общински приходи, бюджет и счетоводство при Община Бяла, в частта, с която е установена дължимостта и размерът на задължения на Х. Данов, в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 07598.114.146, УПИ ХХІІ-81, кв.401, и УПИ ХХІ-80, кв.401, находящи се в гр. Бяла, ЗВКО Аян Плай, за данък върху недвижимите имоти за периода 2007 г. - 2009 г. и за такса за битови отпадъци за периода 2007 г. - 2013 г., ведно с определената лихва, в общ размер на 9 594,28 лв. и е отхвърлил жалбата срещу процесния АУЗД в частта, с която е установена дължимостта и размера на задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2010-2013 г. за ПИ с идентификатор 07598.114.146, УПИ ХХІІ-81, кв.401, и УПИ ХХІ-80, кв.401, находящи се в гр. Бяла, ЗВКО Аян Плай, ведно с определената лихва, в общ размер на 4 417,76 лв. Решението в частта, в която е отменен АУЗД е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото касационно производство. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. Счел е, че установяването на задълженията за ДНИ е по реда на чл. 107, ал. 3, във вр. с чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД, въз основа на подадени от задълженото лице декларации. АС- Варна е стигнал до извод, че оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган. Приел е, че административният акт е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на Данов срещу АУЗД в съответната част съдът е приел, че размерът на ДНИ за 2010 г. 2013 г. е 1,5 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот, като е определен с чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2008 г. на територията на Община Бяла , приета от Общински съвет Бяла с Решение 9-91 по Протокол 9/28.02.2008 г., като последваща промяна в размера на ДНИ е приета с Решение 46-262 по Протокол 46/19.12.2013 г. на Общински съвет Бяла, която не е относима за периода, за който е начислен ДНИ с оспорения АУЗД. Съдът е стигнал до извод, че правилно с оспорения АУЗД са изчислени задълженията на оспорващия за ДНИ за 2010 г. 2013 г., като са умножени ставката 1,5 и данъчната оценка на трите имота за съответните години. При извършената от съда проверка на изчисленията не са установени различни от посочените в АУЗД размери на задълженията. Решението е правилно и следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, като съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с ДНИ имоти. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че действащата редакция на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ по отношение на задълженията за ДНИ за 2010 г. е същата, както посочената по-горе, а за 2011 г. 2013 г. се изисква освен отреждане на имотите с подробен устройствен план да са с предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая е установено безспорно, че процесните имоти са извън строителните граници на гр. Бяла, но са с отреждане, определено с влязъл в сила подробен устройствен план за жилищно строителство. Следователно имотите са с предназначение по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, а и предназначението им е променено от земеделска земя в територия за неземеделски нужди, както изисква Закона за опазване на земеделските земи, т.е. налице са и всички кумулативни предпоставки за дължимост на ДНИ по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Не е налице изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, доколкото не става въпрос в случая за земеделска земя, а за такава с променено предназначение и с отреждане за застрояване. Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение