Решение № 4286 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2016 г.

Решение № 4286 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, гр. С., чрез процесуалния му представител - адв. А., против решение № 1346/08.07.2016 г. по адм. д. № 1783/2015 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на РДНСК - Югоизточен район /ЮИР/, гр. Б., чрез пълномощника му - юрисконсулт Ш., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на "И. И. Р. Е. И." ЕООД, срещу заповед № ДК-10-ЮИР-78/14.08.2015 г. на началника на РДНСК - ЮИР, с която по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Б., е прогласена нищожността на разрешение за строеж /РС/ № 112/09.10.2012 г. на главния архитект на община Ц. за "Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване - зона "К", със 123 бр. апартамента, подземен паркинг за 70 автомобила, открит паркинг за 18 бр. паркоместа, търговски павилион и домови В и К връзки", находящ се в имот с идентификатор № 44094.3.514 по КК на с. Л., общ. Ц., ведно с одобрените инвестиционни проекти. Заповедта е издадена на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според него органът законосъобразно е обявил РС за нищожно, поради съществено нарушение на приложимите материалноправни норми и при пълна липса на условията за издаването му. Такова условие е наличието на одобрен и действащ инвестиционен проект за строежа, какъвто в случая липсва поради отпадналото правно действие на одобрения проект към датата на издаване на РС. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 94-И-994/03.12.2008 г. касаторът е поискал одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на "Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване - зона "К", със 123 бр. апартамента, подземен паркинг за 70 автомобила, открит паркинг за 18 бр. паркоместа, търговски павилион и домови В и К връзки" в ПИ 44094.3.514, м. "Смайлов чаир", землището на с. Л., община - Ц.. Към заявлението са приложени цитираните в него книжа, вкл. архитектурен и конструктивен проект. Върху отделните части на тези проекти са поставени щемпели "съгласувам" и "одобрявам" с подписи на главен инженер и главен архитект в община Ц., без дата. Разрешение за строеж не е издадено. С вх. № 53-00-1276/09.10.2012 г. дружеството е сезирало главния архитект на община Ц. със заявление, изготвено на бланка "за издаване на разрешение за строеж " в частта на текста "моля да бъде одобрен инвестиционен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж" са посочени /ПИ/ 44094.22.33, 44094.3.514, 44094.3.96 и 44-94.3.516, ръкописно е изписан текст "получаване на разрешения за строеж". Процесното РС № 112/09.10.2012 г. е издадено по повод това заявление като в неговия раздел I-ви е вписано, че представените проекти са съгласувани по чл. 144 ЗУТ, на 20.01.2009 г. Същото е издадено на основание чл. 148, ал. 4, изр. 1 ЗУТ. При тези безспорни данни изводът на решаващия съд за законосъобразност на заповедта за прогласяване нищожност на разрешението за строеж е обоснован и в съответствие с материалния закон. Процесният строеж е от трета категория и за издаване на разрешение за извършването му се изиква одобрен инвестиционен проект. Одобреният такъв е основание за издаване и неразделна част от разрешението за строеж / чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 8, изр. 1 ЗУТ/ и при наличието му разрешението се издава в седемдневен срок от постъпване на заявлението / чл. 148, ал. 4, изр. 5 ЗУТ/. В случая със заявлението от 03.12.2008 г. инвеститорът е поискал одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Проектът е одобрен - положеният щемпъл е подписан от главния архитект и подпечатан с печата на община Ц., но разрешение за строеж не е издадено. Датата на одобряване на проекта не е изписана, но между страните няма спор, че това е датата 20.01.2009 г., посочена в процесното РС № 112/09.10.2012 г. При тези обстоятелства правилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд, са приели, че това РС е издадено след като одобреният проект е изгубил правно действие по смисъла на чл. 145, ал. 4 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба в случай, че в едногодишен срок от одобряването на инвестиционните проекти възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи правно действие. Този срок, изчислен от датата на одобряване на инвестиционния проект, 20.01.2009 г., е изтекъл на 20.01.2010 г. След тази дата наличните инвестиционни проекти са загубили правно действие и следва да се считат негодно основание за издаване на разрешение за строеж. Подаденото от инвеститора на 09.10.2012 г. второ заявление е за получаване на разрешение за строеж. Предвид обстоятелството, че такова не е издадено по първото искане, едновременно с одобряването на инвестиционния проект /към 20.01.2009 г./, означава, че второто заявление е без предмет, тъй като няма РС, което да бъде получено. Издаденото по това второ заявление РС № 112/09.10.2012 г. правилно е прието за нищожно, поради отсъствие на материалноправните предпоставки на специалния закон - ЗУТ за издаването му. Разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и на чл. 148, ал. 4, изр. 1 и ал. 8, изр. 1 ЗУТ поставят императивно условие наличието на одобрен инвестиционен проект за издаване на РС, за строежи от трета категория, какъвто е процесния, като изгубилия правно действие инвестиционен проект се приравнява на липсващ такъв. При липсата на одобрен инвестиционен проект, предхождащ процесното РС, последното не може да бъде издадено на никакво основание. Издаването му, въпреки това, е в грубо нарушение на материалноправните изисквания и е основание за обявяването му като нищожно. Като е направил идентични изводи за нищожност, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По оплакването за бездействие на администрацията по издаване на РС по първото заявление от 03.12.2008 г. на дружеството-касатор, настоящата инстанция счита, че е неоснователно, тъй като неиздаването на такова РС в срок формира мълчалив отказ на главния архитект на община - Ц., който е могъл да се обжалва от касатора, каквото обжалване, съгласно данните по делото, не е направено. При този резултат по касационното обжалване искането на касационното дружество за разноски е неоснователно, а от ответника не е заявено такова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение