Решение № 6656 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 688/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Л. М. против Решение 151/09.11.2023г., постановено по адм. дело 143/2023г. по описа на Административен съд Видин. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно и неоснователно. Въпреки неточно формулираните касационни основания, предвид съдържанието на касационната жалба, настоящият съдебен състав приема, че касаторът има предвид неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3, предл. 1 и 3 АПК. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели и за представяне на допълнителни писмени доказателства. Претендира отмяната на решението. Ответникът Директорът на териториално поделение на Националния осигурителен институт Видин (ТП на НОИ Видин), чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-05-7 от 26.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Видин и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-05-01322624 от 15.03.2023г. на Ръководителя по контрола по разходите на ДОО, ТП на НОИ-Видин, с което на основание чл.114, ал.1 и 3 КСО на М. Л. М. е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на член от семейството и за карантина за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. в общ размер от 9 272, 13 лв. (девет хиляди двеста седемдесет и два лева и тринадесет ст.), от които 7 549, 13 лева (седем хиляди петстотин четиридесет и девет лева и тринадесет ст.) - главница и 1 723.00 лева (хиляда седемстотин двадесет и три лева) - лихва, считано от датата на неправомерно полученото парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането. От фактическа страна е установено, че между касационния жалбоподател М. Л. М. и търговско дружество Констанс травел ЕООД е сключен трудов договор 12/02.12.2019 г. за изпълнение на длъжността юрисконсулт . При проверка на Констанс травел ЕООД, проведена от ТД на НАП Велико Търново са установени публични задължения на дружеството, както и такива към ДОО. По отношение развиваната транспортна дейност е констатирано, че такава не е извършвана. Декларираните МПС за извършване на дейността са с изтекли лицензи за извършване на превоз на пътници и товари; МПС не са преминавали ГТП, от което е направен извод, че дейност с тях не може да се осъществява; не е установено търговското дружество да е сключвало застрахователни договори по осъществяване на дейността, нито да е закупувало транспортни превозни документи за отчитане на дейността си. Във връзка с установени от приходната администрация задължения е образувано изпълнително дело за принудително събиране на задълженията, като в хода на това производство е установено, че длъжникът няма никакви активи, включително и МПС, за извършване на транспортната дейност. В резултат на проверка е установено, че дружеството не извършва реално дейност. Тези обстоятелства не се спорят, а като следствие от това е образувана проверка от ТП на НОИ. Предвид констатациите от извършената проверка на осигурителя за липса на доказателства за осъществявана, за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., включително, от дружеството стопанска дейност, респ. липса на трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени Задължителни предписания 3Д-1-05-01124647/04.05.2022 г. на контролните органи на ТП на НОИ Видин. След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания е предприето служебно заличаване на подадените по реда на чл. 5, ал. 4, ал. 1 КСО данни за 10 лица, между които и касационния жалбоподател. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че липсва осигурително правоотношение, а преведените суми за парично обезщетение за общо заболяване, за гледане на член от семейството и карантина за процесния период, са изплатени при липса на правно основание за това и като недобросъвестно получени подлежат на възстановяване, ведно с дължимата лихва. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на релевираните от касатора възражения, като обосновано са приети за недоказани твърденията й, че е полагала трудова дейност като юрисконсулт при дружество, което е осъществявало стопанска дейност. За спорния период 01.01.2019 г. 31.12.2021 г. от дружеството работодател Констанс травел ЕООД няма представен нито един първичен счетоводен документ, оборотна ведомост или друга счетоводна информация, както и не са налице доказателства за декларираните приходи от основна дейност на дружеството-работодател. От друга страна М. Л. М. не е депозирала пред съда нито едно писмено доказателство за ангажираността си като юрисконсулт в дружеството не сочи кой и по какъв начин (писмено, устно) й е възлагал задачи, какви правни консултации и на кого е давала и по повод каква конкретно стопанска дейност, осъществявана от дружеството-работодател. Същата не твърди да е осъществявала процесуално представителство по дела, да е изготвяла проекти на договори, дружествени документи и др. Въпреки заявеното от касатора намерение за представяне на писмени доказателства, такива не са депозирани пред касационната инстанция. С §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието Осигурено лице , съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Липсата на доказателства за реално полаган труд по трудово правоотношение относно касатора водят до извод за некоректност на данните във връзка с нейния осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица. С оглед на горното и предвид обстоятелството, че недължимо подадените от осигурителя Констанс травел ЕООД за М. Л. М. данни са служебно заличени, то същата се явява неосигурено лице за социалния риск общо заболяване и майчинство и не изпълнява изискването на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО. В контекста на изложените съображения, касационната инстанция намира, че по отношение на М. Л. М. са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма чл. 114, ал. 1 КСО. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Въз основа на събраните в административното производство доказателства, от органа е формиран обоснован извод относно недобросъвестност на М. Л. М. и съответно наличие на основанието по чл. 114, ал. 1 КСО. Посочено е, че въпреки знанието на лицето, че не полага трудова дейност в Констанс травел ЕООД, същата е представяла документи при този осигурител, в резултат на което неправомерно е получавала парични обезщетения от фондовете на ДОО по личната си банкова сметка. Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения. Правилно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав на хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 КСО. В същия смисъл е съдебната практика на ВАС по сходни казуси: Решение 1600 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 10163/2023 г., VI о., Решение 2357 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 9025/2023 г., VI о., Решение 3094 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. 9136/2023 г., VI о., Решение 4080 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 4914/2023 г., VI о., др. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на чл. 114, ал.1 и ал. 3 КСО са доказани. Съобразно наличните данни, административният акт (на цитираното в него фактическо и правно основание) правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Предвид горното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски в полза на Териториално поделение на НОИ Видин, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, М. Л. М. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ-Видин съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,