Решение № 5975 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2020 г.

Решение № 5975 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Решение Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителнияпроцесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Желев, подадена чрез пълномощника му адв. Я. Вакрилов срещу решение № 290 от 16.12.2019 г., по адм. дело № 312/2019 г. по описа Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № Р-02002818005785-091-001 от 03.06.2019 г., издаден от В. Радева-Началник сектор, възложил ревизията и П. Миланов - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) при ТД на НАП потвърден частично с решение № 150 от 16.08.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данъци и осигурителни вноски както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г.: главница – 1 645. 52 лв. и лихва – 348. 33 лв.; за период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.: главница – 656. 59 лв. и лихва – 72. 41 лв.; ДДС за данъчен период 28.01.2017 г. - 31.01.2017 г.: главница -1 099. 17 лв. и лихва – 255. 58 лв.; ДДС за данъчен период 01.02.2017 г. - 28.02.2017 г.: главница - 6 823. 03 лв. и лихва – 1 533. 41 лв.; ДДС за данъчен период 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г.: главница – 39. 33З лв. и лихва - 8. 50 лв.; ДДС за данъчен период 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г.: главница - 10 лв. и лихва – 1. 99 лв.; ДДС за данъчен период 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г.: главница – 228. 33 лв. и 45. 48 лв. - лихва; ДДС за данъчен период 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. главница - 16. 67 лв. и лихва – 3. 04 лв.; ДДС за данъчен период 01.08.2017 г. - 31.08.2017 г.: главница – 8. 33 лв. и 1. 45 - лихва; вноска за ДОО за 06.01.2016 г. - 31.12.2016 г.: главница - 1 935. 46 лв. и лихва 455. 79 лв.; вноска за ДОО за 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.: главница - 1 784. 04 лв. и лихва – 237. 61 лв.; вноска за ДЗПО в УПФ за 06.01.2016 г. - 31.12.2016 г. главница – 756. 04 лв. и лихва – 178. 05 лв.; вноска за ДЗПО в УПФ за 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.: главница – 646. 39 лв. и лихва - 86. 11 лв.; вноска за ЗО за 06.01.2016 г. - 31.12.2016 г.: главница - 1 198. 46 лв. и лихва 282. 18 лв.; вноска за ЗО за 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.: главница – 887. 02 лв. и лихва – 109. 67 лв. и Х. Желев от [населено място], е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас, ЦУ на НАП, разноски в размер на 1 170. 59 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят е придобил изцяло доходите от извършените продажби, защото по делото са представени комисионни договори, от които е видно, че задълженото лице е получавало единствено комисионни за извършениет продажби. Счита, че данъчната основа за облагане на ревизираното лице за 2016 г. и 2017 г. следва да се определи единствено върху получените комисионни възнаграждения. Изхождайки от договорените възнаграждения на двата комисионни договора - 10 % от 2016 г. и 4 % за 2017 г., счита, че ревизиращият орган незаконосъобразно е приел, че е бил реализиран от жалбоподателя за 12 месеца доход, надхвърлящ 50 000 лв. и е следвало служебно да се регистрира по чл. 102 ЗДДС. Счита, че Х. Желев не е реализирал приходи от извършените продажби, макар и сумите да са получени физически от него. Това са приходи, принадлежащи на "ДАСИ 01" ЕООД. По отношение на определените вноски за ДОО счита, че комисионното възнаграждение по извършените продажби като придобит доход следва да бъде базата за определяне на дължимите вноски. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП " – гр. Бургас при ЦУ на НАП не е дал становище по жалбата. Представителят на Върховна административен прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна За да отхвърли жалбата на Х. Желев срещу посочения по-горе РА, първоинстанционният съд е приел, че фактическите и правни изводи на ревизиращите органи, са законосъобразни и ги е споделил. Съдът е приел за установено неосчетоводяването на приходи от продажби на стоки, изпратени с наложен платеж чрез куриерски фирми "Еконт експрес" ООД и "Спиди" ЕАД през целия ревизиран период. В тази връзка съдът е възприел установеното от приходните органи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), в което е посочено, че ако се приемат за достоверни данните, представени от "Спиди" ЕАД и "Еконт Експрес" ООД, то задълженията на лицето са правилно определените с обжалвания РА и не са налице грешки или неточности, допуснати от органа по приходите. По делото е разпитан като свидетел С. Георгиев, в качеството му на представляващ "ДАСИ 01" ЕООД, но съдът е приел, че от неговите показания и от представените писмени доказателства не може да се установи, че при извършване на продажбите, задълженото лице е действало в качеството си на комисионер на "ДАСИ 01" ЕООД. Съдът е приел за правилни и законосъобразни изводите на приходните органи, че задълженото лице е достигнало оборот от 50 000 лв., имащ значение за регистрацията и облагането по ЗДДС и за облагането по общия ред по ЗДДФЛ. Съдът е счел, че на основание чл. 124а ДОПК, органът по приходите правилно и законосъобразно е констатирал, че Х. Желев дължи авансови месечни и годишни изравнителни вноски за ДОО - фонд "Пенсии", ДЗПО в УПФ и за здравно осигуряване в НЗОК за 2016 г. и 2017 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Пред административния съд не е било спорно, че Х. Желев чрез куриерските фирми "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" ЕАД е изпращал пратки на физически лица за поръчани чрез интернет стоки, които са заплащани с наложен платеж. За извършените сделки лицето не е издавало касови бележки от електронни касови апарати с фискална памет, каквото е изискването на чл. 9, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 118 ЗДДС. За извършваната стопанска дейност Х. Желев не е водил счетоводна отчетност в съответствие с изискванията на счетоводното и данъчно законодателство, а реализираните доходи от тази дейност не са декларирани в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и справки декларации по ЗДДС. Не е било спорно и обстоятелството, че наложените платежи са получени от ревизираното лице и съдържанието на електронните документи - оптичен носител на данни от "Еконт експрес" ООД и "Спиди" ЕАД не е оспорено. Спорът по делото е бил дали задълженото лице е действало в качеството си на комисионер на "ДАСИ 01" ЕООД при извършване на продажбите. Няма спор по делото, че през 2016 г. и 2017 г. Х. Желев е пращал стоки (козметика, чанти, дрехи, парфюми, очила и др.) до клиенти, плащанията на които се извършват чрез наложени платежи, събрани от "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" ЕАД. Ревизията правилно е проведена по особения ред, тъй като приходните органи правилно са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателя е придобил изцяло доходите от извършените продажби. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че от представените комисионни договори, приемо-предавателни протоколи, разписки и други, съгласно които ревизираното лице се явява комисионер на "ДАСИ 01" ЕООД и от показанията на разпитания свидетел, не се установява, че при извършване на продажбите Желев е действал в качеството си на комисионер на дружеството. По делото не са представени доказателства, че "ДАСИ 01" ЕООД е осъществявало стопанска дейност през периода 2016 г. и 2017 г. Дружеството е подало за 2016 г. нулева годишна данъчна декларация, а за 2017 г. няма подадена изобщо ГДД. Същото не разполага с касов апарат. Дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, въпреки че само реализираните към Х. Желев доставки надвишават задължителния праг за регистрация за период по-малък от 12 месеца. По делото е установено, че "ДАСИ 01" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган на приходната администрация, поради наличие на основание по чл. 176 ЗДДС (дружеството има данъчни задължения в особено големи размери). Административния съд правилно е посочил, че не е представена информация и документи относно начина на предаване на стоките от "ДАСИ 01" ЕООД на Х. Желев и тяхното транспортиране от доверителя до комисионера. Не са представени и доказателства за получени от "ДАСИ 01" ЕООД приходи от продажбата на стоки и тяхното счетоводно отразяване. Настоящият състав намира, че по делото не са представени доказателства, че Желев е получавал комисионни във връзка с процесните продажби, поради което данъчната основа за облагане на ревизираното лице за 2016 г. и 2017 г. е правилно определена. От събраните по делото доказателства се установява, че Х. Желев е реализирал приходи от извършените продажби. По делото не е спорно, че всички суми са получени от него. Неоснователно е оплакването на касатора, че получените от него приходи, принадлежащи на "ДАСИ 01" ЕООД, тъй като това твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Х. Желев е извършвал стопанска дейност по чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон за ревизирания период. На основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, Желев подлежи на облагане за доходите си от стопанска дейност като ЕТ, въпреки че не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за такива доходи. Относно задълженията по ЗДДФЛ първоинстанционният съд правилно е възприел констатациите в ревизионния акт, че са налице неотчетени приходи от продажби на стоки чрез интернет-търговия, предвид представените и неоспорени данни от куриерските фирми. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че ревизиращият орган незаконосъобразно е приел, че от жалбоподателя е бил реализиран за 12 месеца доход, надхвърлящ 50 000 лв. и е следвало служебно да се регистрира по чл. 102 ЗДДС. От горепосочените доказателства не се установява, че Желев е получавал комисионни във връзка с извършените от него продажби, поради което възнагражденията на двата комисионни договора - 10 % от 2016 г. и 4 % за 2017 г., не следва да се взимат впредвид. Административния съд правилно е приел, че през месец декември Х. Желев е направил оборот за регистрация и е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, т. е. до 14.01.2017 г., което не е сторено. Съдът законосъобразно е приел, че задълженията за ДДС са правилно установени с процесния РА. Относно установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО правилно първостепенния съд е приел, че след като са извършени доставки, по които ревизираното лице е получило приходи, то те са във връзка с икономическата му дейност, поради което дължими са и определените за внасяне осигурителни вноски. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че комисионното възнаграждение по извършените продажби, като придобит доход следва да бъде базата за определяне на дължимите вноски. От представените по делото доказателства не може да се докаже, че ревизираното лице е действало в качеството си на комисионер при осъществяване на извършените продажби. Задължителните осигурителните вноски правилно са установени. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение