Решение № 805 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8829/2009 г.

Решение № 805 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8829/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново при ЦУ на НАП и на "Скай клуб" ООД с. Типченица, представлявано от управителите Владислава Маринова и Георги Георгиев, против Решение № 267 от 13.05.2009 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 807 по описа за 2008 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Скай клуб" ООД с. Типченица е отменен Ревизионен акт (РА) № 800195 от 8.08.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с Решение № 407/10.10.2008 г. на Д "ОУИ" В. Търново, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди през 2004 и 2005 г. и за данъчни периоди през 2005, 2006 и 2007 г. е отказано право на данъчен кредит съответно в размер на 9 435, 33 лв. и 13 105, 83 лв. съответно по доставки на "Нике груп" АД и на "Милмекс" ООД и в съответната част за разноските и в тази, с която жалбата на дружеството в останалата й част е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на Д "ОУИ" Велико Търново се твърди, че решението, в посочената част, е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата и необоснован извод за реалност на процесните доставки; противоречиви мотиви относно отмяната и потвърждаването на РА. При ревизията не са представени доказателства за реалността на доставките, а тези, представени в съдебното производство са с недостоверни дати и съдържание. Необосновано е кредитирано заключението на вещото лице. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против частта от РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "Скай клуб" ООД с. Типченица, чрез управителите Владислава Маринова и Георги Георгиев, оспорва жалбата.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение, в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата против РА, в частта му, с която е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, 09, 11, 12.2005 г.; м. 11.2006 г. и м. 02.2007 г. по доставки на "Мат - 2003 - Ком" ЕООД, "Сияние" ООД и "Лео Комерс" ЕООД е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, изразяващо се в несъобразяване на съдебния прецедент по делото "Булвес" ЕООД против България на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и необоснован фактически извод за нереалност на доставките. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба Д "ОУИ" Велико Търново оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими. Жалбата на Д "ОУИ" В. Търново е неоснователна, а тази на ревизираното лице е основателна поради следното:

1. По жалбата на Д "ОУИ" Велико Търново:

Спорът в тази част е бил за правото на данъчен кредит за данъчни периоди през 2004 и 2005 г. и за данъчни периоди през 2005, 2006 и 2007 г. съответно в размер на 9 435, 33 лв. и 13 105, 83 лв. съответно по доставки на "Нике груп" АД и на "Милмекс" ООД. Предмет на доставките на "Нике груп" АД са били: "ракия и водка", "Автомобили 2 бр.", "Аванс по договор за маркетингови стратегии" и "Търговска марка "Балканика". Относно реалността на доставките на търговската марка и автомобилите жалбоподателят е представил в съдебното производство удостоверение от Патентно ведомство за притежаването на марката от страна на доставчика и за прехвърлянето й на ревизираното лице. Относно прехвърлянето на автомобилите са представени писмени договори с нотариална заверка на подписите и регистрация на автомобилите в КАТ, като е доказано и отразяването им като актив по счетоводна сметка 205 "Транспортни средства". Авансовото плащане е извършено на посочената във фактурата дата и с основание съдът е приел за доказано наличието на данъчно събитие. Установено е, че доставчикът е лицензиран производител на алкохолни напитки със собствено предприятие, като със заключение на вещо лице, извършило проверка на счетоводствата на доставчика е доказано начисляването на ДДС по процесните доставки, както и заприходяването на предмета на доставките в счетоводството на жалбоподателя, а също и изписване и последваща реализация на стоките (алкохолни напитки), съответстващи на тези по процесните фактури.

Предмет на доставките на "Милмекс" ООД са били: "оградна мрежа, фиксатор, скоби", "амортисьори, накладки"; "Дървен материал, трупи букови"; "лози Рубин посадъчен материал", "захар", "тухли, арматурна заготовка" и др. С протокол за насрещна проверка на доставчика е установено, че предметът на дейност на фирмата - производство на шоколадови и диабетични изделия няма общо с предмета на доставките, не са представени договори и хронология на осчетоводяването на сделките. При ревизията са представени счетоводни документи и фактури на предходни доставчици на стоки от процесния вид, доставени на прекия доставчик, както и обяснения на управителя на фирмата за налични превозни средства, с които са извършени доставките. Съдът обосновано е приел, че доколкото за този доставчик жалбоподателят е представил с възражението против ревизионния доклад счетоводни документи, проверени от приетата по делото експертиза, неоспорени от органа по приходите, в които са отразени като налични стоките, предмет на фактурите, изводът на ревизиращите органи за липса на реални доставки по фактурите е необоснован. И за тези фактури, приетата от съда експертиза е установила след проверка на счетоводството на доставчика начисляване на ДДС по доставките, поради което крайният извод за незаконосъобразност на РА и в тази част е обоснован и в съответствие с материалния закон.

2. По жалбата на ревизираното лице:

Предмет на доставките на "Мат - 2003 - Ком" ЕООД, "Сияние" ООД и Д "Лео Комерс" ЕООД са били "превоз на валяк и багер и работа с тях", "луминесцентни лампи" и "кабел, пясък, цимент, тухли, варов разтвор, бетон и др.". С приетото от съда заключение на съдебно-счетоводна експертиза, след проверка в счетоводствата на доставчиците, е установено начисляване на ДДС по тези доставки. Съдът е приел, че реалността на доставките не е доказана с представените едва в съдебното производство писмени доказателства с недостоверни дати. Този извод е необоснован. С протокол за насрещна проверка на "Лео Комерс" ЕООД от 4.07.2008 г. е установено начисляване на ДДС по доставките на посочената фирма, представени са при ревизията договор за наем на склад, ведомост за заплати и 4 бр. фактури за доставка на стоки от същия вид като процесните строителни материали. В съдебното производство са представени складови разписки и доказателства за плащане. С протокол за насрещна проверка на "Мат - 2003 - Ком" ЕООД от 24.07.2008 г. е установено начисляване на ДДС по доставките, плащането им в брой и наличие на ресурси в дружеството за извършване на доставките. При тази проверка при ревизията са представени договори за извършените услуги между ревизираното лице и прекия доставчик и между последния и предходен доставчик, извлечения от счетоводни сметки и от дневници за продажби, копия от справки-декларации, оборотна ведомост, платежна ведомост за заплати на персонал, копия от пътни листи за извършване на превоза и от свидетелство за касов апарат.

Доставчикът "Сияние" ООД по една фактура от 29.06.2005 г. с предмет "2 100 бл. луминесцентни лампи" и отказан данъчен кредит в размер на 546 лв. не е бил открит на декларирания данъчен адрес. В съдебното производство от жалбоподателя са представени складови разписки и експедиционни бележки между посочените преки доставчици и ревизираното лице, които в качеството им на частни свидетелстващи документи са оспорени относно достоверността на датите и съдържанието им от ответника по жалбата.

Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза обаче категорично е установило, счетоводното отразяване на тези документи в счетоводствата, както на жалбоподателя като получател, така и в тези на доставчиците, които вещото лице е проверило. Частните свидетелстващи документи наистина нямат достоверна дата и съдържание, но те следва да се преценяват в съвкупност с останалите доказателства по делото. В случая, вещо лице, под страх от наказателна отговорност е установило, че тези документи са отразени в счетоводствата на фирмите доставчици за процесните данъчни периоди, а ДДС е начислен от доставчиците като задължение към бюджета. Предвид тези факти необоснован е фактическият извод на първоинстанционния съд, за недоказана реалност на обсъжданите доставки и решението в тази част и в съответната му част за разноските следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което РА в посочената част да се отмени.

При този изход на процеса, Д "ОУИ" В. Търново следва да заплати на ревизираното лице 842, 41 лв. разноски в зависимост от материалния интерес, съответен на жалбата на този касатор.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 предл. първо и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,