Решение № 12964 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7694/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Стамболийски, поданена чрез адв. Н.Делева и адв. М.Иванова срещу решение 2859 от 27.04.2023г., постановено по адм. дело 9210/2022г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения, че административния съд се е произнесъл по недопустима-просрочена жалба. При изложени съображения се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Представя становище. Ответникът "Виваком България" ЕАД представлявано от изпълнителния директор Н. Андреев, чрез пълномощника си адв. Б.Чолаков, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на същата. Излага твърдения за недопустимост на жалбата като просрочена. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, алтернативно в случай на недопустимост на жалбата същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебният акт е постановен при изяснени факти от значение за правния спор и в съответствие с приложимата правна уредба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима.С оглед на наведения довод от ответната страна, че тя е просрочена, съдът счете, че доводът е неоснователен. От данните по делото се установява, че съобщението за решението на административния съд е получено на 19.05.2023г. видно от направеното отбелязване /л.245 от делото/. Касационната жалба до съда, чрез Административния съд е подадена по пощата на 31.05.2023 г. според пощенско клеймо върху плика. От това следва, че тя е подадена в преклузивния 14-дневен срок съгласно чл. 211 от АПК. Жалбата е подадена от надлежна страна срещу правораздавателен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от Българска телекомуникационна компания АД /Правоприемник на НУРТС България ЕАД/ срещу заповед 433/10.12.2021г. на кмета на Община Стамболийски, с която е наредил да се извърши изземване на имоти частна общинска собственост, върху които се упражнява неправомерно държане/владеене от трето лице, което не може да бъде установено, а именно: УПИ Х-общ. Детска градина, кв. 14 по регулационния плат на гр. Стамболийски, одобрен със заповед 413/18.07.1996г. с площ от 2235кв.м., заедно с построената в имота двуетажна стоманобетенна сграда със застроена площ от 320 кв.м. съгласно АОС 1844 от 11.10.2018г. и УПИ VII-688, жил. застр. и общ. обсл. дейност, в кв. 14 по плана на гр. Стамболийски, одобрен със заповед 413/18.07.1996г. и заповед 103/16.03.2020г., ведно с построените в същия имот сграда със застроена площ от 128кв.м. и сграда със застроена площ от 47 кв.м., съгласно АОС 2026 от 25.11.2021г. С обжалваното решение 2859 от 27.04.2023 г., постановено по адм. дело 9210/2022 г. Административен съд София-град е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в установената писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е нарушен материалния закон, които са довели до незаконосъобразност на административния акт. В тази връзка е установено, че не е налице изрично уведомяване на заинтересованите страни за началото му в съответствие с чл. 26 от АПК, тъй като е приел за установено, че административния орган е разполагал с информация че дружеството НУРТС България ЕАД е декларирало имота по ЗМДТ като собствен. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че вследствие на допуснато нарушение но реда на чл. 26 от АПК се е стигнало и до нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като дружеството е било лишено от възможността да направи възражение, а фактите от значение за случая са останали неизяснени. На следващо място е прието, че административния акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. След анализ на относимата разпоредба на чл. 65 от ЗОС, е установено, че следва да са налице три кумулативно свързани предпоставки, като в настоящия случай са представени АОС, които по своята същност са удостоверителни документи и имат констативно действие. Правото на собственост на общината върху имотите е оспорено от дружеството видно от представените доказателства, въз основа на което съдът е обосновал извода, че е налице спор за собственост, който не може инцидентно да бъде разрешен в производството пред административния съд, следователно до разрешаване на висящия спор за собственост, общината не може да изземе принудително имота на основание чл. 65 от ЗОС, поради което е обоснован крайния извод, че не са налице кумулативните предпоставки за упражняване на правото по чл. 65 от ЗОС. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на подадената жалба пред административен съд. Видно е, че в оспореният административен акт не е посочен надлежен адресат, предвид безспорно установеното, че дружеството не е взело участие в развилото се административно производство, както и предвид обстоятелството, че същото е получило копие от заповедта на 29.06.2022г., поради което депозираната на 07.07.2022г. жалба правилно е приета от административния съд за допустима. Неоправдани са доводите на касационния жалбоподател за законосъобразно приложен чл.18а, ал. 10 от АПК. Съдът е мотивирал подробно становището си във връзка с констатираното нарушение и е достигнал до правилен краен извод за допуснато нарушение на чл. 26 АПК. Според настоящия състав, административният орган неправилно е пристъпил към връчване на уведомлението за започване на производството по издаване на спорната заповед чрез поставяне на таблото за обявяване на общината и на оградата на УПИ Х и УПИ VII-688, доколкото не са били налице предпоставките за това по чл. 26, ал. 2 АПК. Правилно административния съд е установил, че няма данни да е изготвено и връчено уведомление за започване на производството по оспорената заповед на дружеството НУРТС България ЕАД, тъй като общината е разполагала с данни, че именно това дружество е декларирало имота по реда на ЗМДТ. В съответствие с чл. 26, ал. 2 АПК съобщаването за започването на производството се осъществява по реда на чл. 18а АПК. Разпоредба на чл. 18а АПК урежда последователност на начините на връчване на съобщения, като неуспешното връчване по един от начините е условие за прилагане на следващия. Съобщаването по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК чрез поставяне на съобщението на таблото за обявления или на Интернет страницата на съответния орган се прилага когато съобщаването не може да се извърши по реда на предходните алинеи. Липсата на информационни следи за изчерпването на възможностите за връчване по чл. 18а, ал. 9 АПК. В този смисъл, обратно на твърдяното в касационната жалба, не е налице надлежно уведомяване на за началото на административното производство по издаване на спорната заповед, предвид което правилен и обоснован на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в частност на чл. 26 АПК, което е довело до нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като, когато производството по издаване на административен акт започва по инициатива на компетентния административен орган, той е длъжен да уведоми за това заинтересованите граждани и организации (чл. 24, предл. първо и чл. 26, ал. 1 АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и 3 АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). Тези правила в настоящия случай не са спазени. Посоченото по-горе нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от кмета на община Стамболийски при издаването на оспорената заповед е съществено и представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Дружеството е било лишено от възможността за участие в производството пред административния орган, в това число да прави искания и възражения и да представя доказателства. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за липса на правно основание за владение/държане на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да са налице трите кумулативно дадени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОС предпоставки 1/. недвижим имот, който да е общинска собственост; 2/. осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот; 3/. това владение или държане да е без основание. В случая за имота, предмет на оспорената заповед за изземване, е повдигнат гражданско-правен спор за собственост по реда на Закона за собствеността между Община Стамболийски и дружеството. Съдът правилно е приел, че спор за собственост не може да бъде разрешаван в административно производство нито от административен орган, нито от съда в административносъдебен процес. Наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда единствено в исково гражданско производство. За материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин, което означава, че административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като в случая не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван без основание от адресата на процесната заповед. Изземването на общински имот по реда на чл. 65 от ЗОС е една привилегия в полза на местната власт. За да бъде приложен този ред е необходимо безспорно да са налице условията, посочени в нормата на чл. 65 от ЗОС. Понастоящем между страните е налице спор относно собствеността на процесния имот и този имот дали се държи от друго лице без основание. Въз основа на гореизложеното следва да се обоснове крайният извод, че в конкретната хипотеза не са били налице кумулативните предпоставки за упражняване на правото по чл. 65 от ЗОС. Поради това и заповедта за изземване е незаконосъобразна. По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски, платими от касационния жалбоподател. В полза на "Виваком България ЕАД следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение