Решение № 1721 от 15.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 1181/10.06.2019 г., постановено по адм. дело 48/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, по жалба на Т. Топалов, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22000117008492-091-001/16.08.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1753/13.11.2018 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, в частта, с която на лицето са определени задължения по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ДДС за м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г. в размер на 280 685,68 лв. главница и 72 599,98 лв. лихви. Жалбата на лицето срещу ревизионния акт, в частта, с която са определени задължения по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за периода от м. 06.2014 г. до 09.2014 г. в размер на 286 050,50 лв. главница и 114 495,86 лв. лихви, е отхвърлена. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Бл. Згурева-Славчева, се обжалва решението на административния съд, в частта, с която е отменен ревизионният акт, като се релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразност на ревизионния акт в частта, с която са определени задължения на лицето по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, противно на приетото от съда. Моли за отмяна на атакуваното решение в посочената част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Т. Топалов, чрез пълномощника адв. Р. Николов, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в атакуваната част. Постъпила е касационна жалба и от Т. Топалов, с която се иска отмяна на решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Като касационни основания се сочат неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са доказани всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, обуславящи ангажиране отговорността на управителя. Оспорва дължимостта на лихви за забава. Моли за отмяна на решението в оспорваната част. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, не изразяваща становище относно основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и на двете касационни жалби, като намира за основателна жалбата, подадена от Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е бил РА Р-22000117008492-091-001/16.08.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1753/13.11.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Т. Топалов по реда на чл. 19 от ДОПК в качеството му на управител на Пирин Мес ООД, като на лицето е установено задължение за ДДС в общ размер на 566 736,46 лв., от които 286 050,50 лв. установени с влязъл в сила ревизионен акт, издаден на дружеството, за периодите от м. 06.2014 г. до м. 09.2014 г., и за деклариран, но невнесен ДДС в размер на 280 685,68 лв. за м. 07.2015 г. и м. 02.2017 г. и лихви за забава в общ размер на 187 095,84 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Т. Топалов, Г. Нусторов и Х. Крайнов са били съдружници и управители на Пирин Мес ООД, които съгласно дружествения договор управляват заедно и поотделно. Подписването на счетоводните и търговски документи, както и разпореждането с паричните средства на дружеството през ревизирания период е извършвано от Топалов и Нусторов, като липсват данни да са упълномощавали трети лица. Установено е, че по отношение на Пирин Мес ООД има влязъл в сила ревизионен акт Р-22000114002240-091-001/15.09.2015 г., с който са определени задължения на дружеството в размер на 286 050,50 лв. тъй като декларирани ВОД към чешкото дружество Evropska directmarketingova S.R.O. не са действително извършени. Според приходните органи Пирин Мес ООД е укривало приходи от продажба на стоки на българския пазар и с цел да се коригира стоковата наличност, са симулирани ВОД с 0% данък. При предходната ревизия е установено още, че лично Топалов е захранвал банкова сметка, от която от името на чешкото дружество е нареждал плащания към Пирин Мес ООД. При тези фактически констатации е ангажирана отговорността на Топалов за сумата 286 050,50 лв., като е прието, че е осъществен фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. За да определят и задължения в размер на 280 685,68 лв. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, приходните органи са установили следното: през м. 07.2015 г. Пирин Мес ООД е продало недвижими имоти на стойност 550 000 лв., транспортни средства за 24 054,00 лв. и съоръжения за 407 670,00 лв. на Пирин мес 1 ООД със собственици и управители съпругите на Топалов и Нусторов. Със споразумение от 13.08.2015 г. между двете дружества е уговорено, че Пирин мес 1 ООД дължи на Пирин Мес ООД сума в общ размер на 1 086 269,04 лв., като задължението ще се погаси посредством прехвърляне на 6 000 акции от капитала на SEASCOPE SHIPPING CORP Панама на стойност 1 074 042 лв. Акциите, съгласно счетоводни документи и ГФО, са осчетоводени по сметка 511 като финансов актив за търгуване и към 28.02.2017 г. не са налични. Тъй като дружеството не е представило никакви документи, доказващи реалното съществуване на акциите, приходните органи са приели, че не е налице заплащане, което обуславя ангажиране отговорността на управителя по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Експертът е установил, че заведените по сметка 511 акции са отписани на основание решение на общото събрание на Пирин Мес ООД с цел погасяване на дълг на дружеството към съдружника Крайнов. Крайният резултат е, че към 31.01.2016 г. Пирин Мес ООД не притежава акции и салдото на сметка 511 е нулево. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, за да отмени частично процесния ревизионен акт, е приел следното: налице са всички елементи за ангажиране отговорността на Топалов по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като безспорно към ревизирания период е бил управител на Пирин Мес ООД; въпреки наложени на дружеството обезпечителни мерки дължимите към бюджета суми не могат да бъдат събрани; установено е с влязъл в сила акт, че декларираните и заплатени към чешкото дружество ВОД са извършени с цел невнасяне на ДДС; налице е причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността задълженията да бъдат събрани от Пирин Мес ООД. В частта, с която са установени задължения по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт е отменен, като съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява управителят да е отчуждил имущество безвъзмездно или на цени, по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на предприятието да е намаляло, поради което задълженията да не могат да бъдат събрани. Изложени са съображения, че акциите са представени като доказателство и не са оспорени по надлежния ред, поради което е прието, че е заплатена дължимата сума срещу отчуждаване активите на Пирин Мес ООД. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на Т. Топалов: Правилно административният съд е съобразил кои са материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на третото лице съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, като настоящият състав счита за излишно да ги възпроизвежда. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. В конкретния случай, за да ангажират отговорността по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК на Топалов, приходните органи са установили, че за ревизираните периоди дружеството неправомерно е декларирало ВОД с цел документално намаляване на стоки, тъй като на българския пазар са укривани приходи от продажби, за което има влязъл в сила ревизионен акт, издаден на Пирин Мес ООД. При ревизията, извършена на дружеството, е установено и че лично Топалов е захранвал и правил разплащания от името чешкото дружество, за което е констатирано, че няма реална търговска дейност. Също така сделката по отчуждаване имуществото на предприятието е сключена след връчване на ревизионния доклад за ревизията на Пирин Мес ООД. Доказателственият материал по настоящото дело обуславя еднозначния извод, че целта на сделките е ощетяване на фиска чрез неплащане на изискуеми данъчни задължения, доколкото ВОД подлежат на облагане с 0%. В тази връзка следва да се посочи, че противно на оплакванията, въведени с жалбата на лицето, съдът е изложил самостоятелни и обосновани правни изводи, кореспондиращи с доказателствата по делото. При положение че по отношение на дружеството е налице ревизионен акт, потвърден след съдебно оспорване, същият се ползва със стабилитет, поради което изложените възражения във връзка с транспорта на ВОД, са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното, съдът намира, че е налице съставомерност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. По касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП: Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение второ от ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. В конкретния случай е установено, че през м. 07.2015 г. Пирин Мес ООД е продало на Пирин Мес 1 ООД активи на обща стойност 1 086 269,04 лв., като със Споразумение от 13.08.2015 г. страните са се съгласили заплащането да бъде реализирано чрез прехвърляне на 6 000 акции всяка с номинална стойност 100 щатски долара от SEASCOPE SHIPPING CORP Панама с обща левова равностойност 1 074 042 лв. Ревизионният акт е отменен с мотив, че са представени акциите и същите не са оспорени от административния орган, поради което не е налице отчуждаване на имущество безвъзмездно или на цени, по-ниски от пазарните. Решаващият извод на първоинстанционния съд за липса на доказан фактически състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебното производство за първи път са представени ксерокопия от сертификати за притежаване на акции на приносител, издадени от SEASCOPE SHIPPING CORP., Панама, преведени на български език. От съдържанието им е видно, че то не удостоверява, че именно Пирин мес 1 ООД е носител на сертификатите. В случая съдът не е обсъдил релевантния въпрос за стойността на евентуално придобитите от Пирин мес ООД акции и съпоставката на тази стойност с пазарната стойност на отчуждените активи. Този въпрос не е стоял в ревизионното производство, защото в него не са били представени никакви доказателства за придобиване на акции от страна на Пирин мес ООД по споразумението, прието от приходните органи за фиктивно. От съда по същество обаче този въпрос не може да бъде игнориран, защото е част от преценката за наличието на фактическия състав на процесната отговорност. Без яснота колко са стрували евентуално придобитите акции към момента на споразумението не може да се отговори на спорния по делото въпрос дали отчуждаването на активи от страна на Пирин мес ООД, чрез участието на ревизирания управител, е станало безвъзмездно или на цена значително по-ниска от пазарната. В тежест на страната, която претендира изгодния за себе си факт, че стойността на придобитите акции съответства на пазарната цена на отчуждените активи, е да докаже този факт. На последно място, неизяснен е останал и въпросът за твърдяното отчуждаване на евентуално придобитите от Пирин мес ООД акции в края на 2016 г. В съдебното производство вещото лице за първи път е установило, че акциите били прехвърлени на третия управител Крайнов, за погасяване на дълг на дружеството към него, което също не е изследвано от съда и липсват доказателства в този смисъл. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който като установи твърденията на страните, укаже доказателствената тежест и събере годни доказателства, да изложи мотиви по наличието на елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. В останалата част, по отношение отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Доколкото делото е било спирано до постановяване на решение по отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-1/2021, следва да се отбележи, че е постановен краен акт, съгласно който отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В този смисъл е и Тълкувателно решение по тълкувателно дело 7/2019 г. на ВАС, като оплакванията, въведени с жалбата на Топалов, са неоснователни. По разноските: При този изход на делото и навременна претенция в полза на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции. Общият материален интерес по спора е 753 832,30 лв., а уважената част от жалбата се равнява на 400 546,36 лв. Съобразно уважената част и на основание приложимата по време редакция на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на НАП се следват разноски в размер на 5 349,77 лв. за всяка от съдебните инстанции, или общо 10 699,54 лв. В останалата част съдът при новото разглеждане на делото следва да се произнесе на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предложение второ от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,