Решение № 11182 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2012 г.

Решение № 11182 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас, срещу решение № 1526 от 28.08.2012 г. по адм. дело № 2202 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас. С него по жалба на "Тангра Димитров" ЕООД е отменен ревизионен акт № 1000151 от 23.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, поправен с РА № 1010835 от 31.08.2010 г., потвърден с решение № РД-10-293 от 15.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Тангра Димитров" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 1000151 от 23.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, поправен с РА № 1010835 от 31.08.2010 г., потвърден с решение № РД-10-293 от 15.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагане на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 14.01.2009 г. до 30.11.2009 г. Пред съда актът е обжалван по повод отказано право на данъчен кредит по 11 броя фактури, издадени от "Стойинс инвест" ЕООД, по 2 броя фактури, издадени от "Стройкомплекс 06" ЕООД и по 2 броя фактури, издадени от "Подемпласт", на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС с предмет на доставките - "СМР". В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, а именно, че на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, съответно на преките доставчици са съставени ПИНП. Административният орган е направил извод, че трите търговски дружества не разполагат с техническа и кадрова възможност да изпълнят фактурираните от тях СМР, поради което издадените фактури са издадени без основание, данъкът е начислен неправомерно, без да е възникнало данъчно събитие на основание чл. 25, във връзка с чл. 9 от ЗДДС. Не са изпълнени материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. При излагане на своите правни изводи съдът е обсъдил приложените норми посочени по горе и е обсъдил изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирал. Според експерта доставчиците са издали процесните фактури, които съответстват на изискванията по чл. 7 от ЗСч и чл. 114 от ЗДДС. В счетоводството на ревизираното лице са осчетоводени разходи за външни услуги, осъществено е разплащане по банков път, данъкът е начислен, респ. са отчетени приходи от продажба на услуги. Експертът се е позовал на поддоговори, конкретно цитирани за подизпълнение, актове обр. 19, протоколи за приемане на обекти и др., които установяват, че процесните СМР участват в създаването на обектите, предмет на договаряне. Първият доставчик е подал уведомления по чл. 62 от КТ за 10 лица, изброени и в решението. В посочения процесен период третият доставчик също е имал назначени по трудов договор 7 лица на длъжност общ работник строителство сгради. При това съдът е направил извод, че установеното в хода на съдебното производство и от доказателствата събрани в ревизионното производство, писмените обяснения на управителя и едноличен собственик на капитала на първото дружеството - доставчик, съответно едноличния собственик на капитала и управител на второто дружество - доставчик, представените договори за СМР, количествено-стойностни сметки, трудови договори и свидетелски показания - конкретно на Младен Младенов, може обосновано да се направи извод за реално престиране на строителните услуги по фактурите. Поради това правните норми, на които административният орган се позовал се явяват неправилно приложени и ревизионния акт в посочената оспорвана част следва да се отмени като незаконосъобразен. Съдът се е позовал и на решение по съединени дела С-80/11 и с-142/11 на СЕС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като съдът се е позовал на събраните доказателства и на изслушаната по делото експертиза, като основният спорен момент е бил относно кадровата обезпеченост за осъществяване на доставките от посочените три търговски дружества конкретно, понеже не се спори, че СМР са осъществени. Това е основното касационно възражение относно работещите при тях лица и възможността за процесните периоди те да ги изпълнят. Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда относно позоваването на практиката на СЕС по съединени дела С-80 и 142/2011 г., което не е точно. От тълкуването на чл. 167, 168 и др. от Директива 2006/112, направено в посоченото решение, е прието, че те следва да се тълкуват в смисъл, че отказът за признаване на правото на приспадане не следва да се обвързва от това, че данъчно задълженото лице не се е уверило в това, че издателят на фактурите е данъчно регистриран, разполага със стоките, изпълнил е задълженията си по деклариране и внасяне на данъка или че същото лице не разполага с други доказателства освен фактура относно горните обстоятелства, т. е. данъчно задълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама на съконтрахентите си. Задължението за извършване на оценката на доказателствата относно тези факти е на националната юрисдикция. В случая това е извършено. Това води до извод, че фактическата обстановка, която има предвид решение на СЕС е различна от тази по настоящия спор. В случая не се касае за измама, а само за недоказване на реалността на доставката, т. е. действително й изпълнение от посочените субекти. Поради това и позоваването на практика на СЕС не променя извода по делото, като и решението на СЕС не отрича връзката между реалност на доставката и признаването на данъчния кредит. Въпреки това следва да бъде възприети направените преценки относно реалността на доставката. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение