Решение № 514 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2008 г.

Решение № 514 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Нели Иванова и на "АНЕЛ" ЕООД гр. София - чрез управителите Мариана Димитрова Падинска и Румен Василев Падински срещу решение № 775 от 18.07.2008 г. по адм. д. № 4376/2007 г. Административен съд - София-град, I отделение, IV състав, съответно в уважената и отхвърлената част на решението. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част. "АНЕЛ" ЕООД гр. София обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 214 981, 54 лв. Този касатор в касационната жалба твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението в обжалваната част и се постанови решение по същество, с което да се отмени РА в частта, в която е отказано право на данъчен кредит, както и да бъдат присъдени разноски по делото Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София: Административният съд е отменил РА в частта, в която не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Евроинженеринг" ЕООД в общ размер на 269 877, 36 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния случай по категоричен начин се установява, че фактурите, издадени от "Евроинженеринг" ЕООД са пряко свързани с осъществяването на СМР по сключени между "АНЕЛ" ЕООД и неговия доставчик договори. Първоинстанционният съд е установил, че всяка от фактурите е обвързана с протокол за установяване на завършването на съответни СМР, двустранно подписан от представители на Възложителя и Изпълнителя, в който са описани подробно строителните работи, количество, единичната цена и общата стойност. Налице е съответствие между стойността по фактурите и стойността по представените протоколи (обр. 19). Въз основа на представените от жалбоподателя договори, сключени с Възложителите - "Грит Морел" ЕООД и "Байсел Риъл Естейт Ейджънт" ООД, както и придружаващите ги сметки за извършени СМР и протоколи за СМР, съдът е обосновал извода, че доставките по процесните фактури са свързани с изпълнението на горепосочените два договора. Налице са и доказателства за наета от доставчика "Евроинженеринг" ЕООД строителна техника. По делото са били представени копия на трудови договори и свидетелства за правоуправление, въз основа на които съдът е приел, че лицата, управляващи тежкотоварните МПС разполагат с необходимата техническа подготовка за осъществяване на процесните строителни работи. От заключението на ССЕ, която съдът е кредитирал, като компетентно и безпристрастно изготвена, решаващият съд е установил, че данъкът по процесните фактури е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съобразно горното, административният съд е обосновал извода за наличие на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по процесните фактури, издадени от "Евроинженеринг" ЕООД и е отменил РА в тази част. Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - София е неоснователна. В процесния случай основният спорен въпрос е бил налице ли е реална доставка по фактурите, издадени от "Евроинженеринг" ЕООД. Настоящият състав намира, че АС - София-град е изяснил този спорен въпрос напълно от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че изводите на административния орган не съответстват на представените по делото писмени доказателства и са формулирани при неправилно приложение на нормата на чл. 6 от ЗДДС (отм.). В процесния случай съдът е установил по безспорен начин наличието на техническа, кадрова и материална обезпеченост на доставчика, с оглед на което обосновано е приел, че процесните доставки са реално осъществени. В този смисъл, обжалваното решение, в тази му част се явява правилно и следва да се остави в сила. По касационната жалба на "АНЕЛ" ЕООД гр. София: За да отхвърли жалбата на дружеството в тази част, АССГ е установил следното: 1. По фактури, издадени от ЕТ "Стефи 91 - Петрана Комсарова" съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличието на сключен писмен договор между страните с оглед установяване на предмета на стопанската операция. Не са представени приемо-предавателни протоколи за установяване на факта на завършването на описаните във фактурите строителни работи. АССГ е приел, че въз основа на представения по делото договор, сключен между "Астра и Ко" ООД в качеството му на Възложител и "АНЕЛ" ЕООД в качеството му на Изпълнител не може да се обоснове извода, че предметът на процесните фактури, издадени от ЕТ "Стефи 91 - Петрана Комсарова" е свързан с изпълнението на този договор, тъй като липсват доказателства, че "АНЕЛ" ЕООД е ползвал услугите на посочения доставчик именно във връзка с този договор (като подизпълнител). 2. По отношение на фактурите, издадени от "ДНВ Консулт" ООД, АС е приел, че жалбоподателят не е представил договор, сключен между него и този доставчик, като едновременно с това липсват и приемо-предавателни протоколи за датата и мястото на предаване на стоките по фактурите (шперплат и др. по опис), с оглед на което е обосновал извода за липса на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по процесните фактури. 3. Относно доставчикът "Орион ЗШ" ЕООД, издал фактури с предмет на сделката - строителни материали по опис, във връзка с които в хода на ревизията жалбоподателят е представил описи, в които са посочени вида на строителните материали, количествата и стойността на продадените стоки. Не са били представени както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното доказателства за предходен доставчик, приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листи, с оглед на което АССГ е приел за законосъобразни изводите на данъчните органи за липса на реалност на сделките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). 4. По отношение на фактурите, издадени от "Ефекта Импорт" ЕООД, с предмет доставка на арматурно желязо, съдът е приел, че не е налице реалност на сделките, тъй като по делото не са представени документи, изискуеми съгласно договореното между страните в чл. 6 от договорите (3 бр.) - кантарни бележки, сертификати, протоколи за изпитване, които документи е следвало да придружават всяка доставка. Решаващият съд е констатирал разминаване между стойността по фактурите и посочената обща стойност в приемо-предавателните протоколи. Съдът е посочил, че в случая не може да се установи как е извършен транспорта на арматурното желязо от прекия доставчик - липсват товарителници, пътни листи. По делото е била представена декларация от управителя на "Ефекта Импорт" ЕООД, с която същият е декларирал, че транспорта на материалите и съхранението им на склад е за сметка на Възложителя. Съдът е приел обаче, че от тази декларация не става ясно къде е осъществено съхранението на стоките (в кой склад), както и как е осъществен транспорта им, включително и ако е извършен от самия Възложител. По тези съображения АС не е признал право на данъчен кредит на дружеството и е отхвърлил жалбата му срещу РА в тази част. Настоящият състав намира, че решението на АС - София-град в тази му част е правилно. Съдът обосновано е отбелязал, че по отношение на процесните фактури жалбоподателят не е представил доказателства за реалност на доставката, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Във връзка с изрично дадените указания от административния съд в с. з. на 13.11.2007 г., жалбоподателят е могъл при условията на пълно насрещно доказване успешно да опровергае констатациите в РА, а именно да докаже наличието на реалност на процесните доставки. Това обаче не е сторено от дружеството и по време на съдебното производство. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 от ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 от ЗДДС (отм.). При тяхното изследване винаги се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка и едва след положителен отговор на този въпрос се проверява изпълнението на останалите предпоставки по посочената правна норма за признаване правото на данъчен кредит. Такова право възниква само за получателя на реална доставка по смисъла на ЗДДС. Липсата на реална доставка е достатъчно основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Тежестта на доказване относно наличието на всички условия за упражняването на правото е изцяло върху лицето, което претендира правото - т. е. върху жалбоподателя. Представянето на фактури и доказателства за тяхното плащане, както и относно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) само по себе си не доказва доставката по тях. В тази връзка неоснователно се явява възражението на касатора за допуснато нарушение на процесуалните правила на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК. Развитите доводи в жалбата на този касатор, че не съществува изискване по ТЗ за наличие на писмен договор за продажба по принцип е правилно, но за опровергаване констатациите в РА в данъчния процес във всички случаи са необходими относими писмени доказателства. Наличието на договор е доказателство за възникнало облигационно отношение между страните, но за целите на данъчното производство са необходими доказателства за реализацията на тези договорни отношения - релевантни писмени доказателства. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София-град в тази част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и в тази част следва да бъде оставено в сила. Двете касационни жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение, а решението като правилно - в сила. С оглед изхода на спора на страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,