Решение № 710 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2008 г.

Решение № 710 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (2007 г.), във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. И. П. от гр. Б., срещу въззивно решение № 358 от 26.11.2007 г., постановено по гр. д. № 958/2006 г. на Д. окръжен съд, в частта относно ползването на семейното жилище след развода. В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната част. Ответницата по жалбата М. В. Д. от гр. Д. не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледани по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск по чл. 99 от С. кодекс. Бракът между страните е прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина само на мъжа. От брака няма родени деца. Ползването на семейното жилище след развода е предоставено на жената. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните по делото доказателства е прието, че жилищната нужда на жената е по-голяма от тази на мъжа по смисъла на чл. 107 СК, поради което на нея е предоставено ползването на семейното жилище в обема му, ползван от страните преди фактическата им раздяла, а именно - част от къща в гр. Б., състояща се от три стаи, едната от които кухня, коридор и помещение, предназначено за баня и тоалетна, които помещения са с достъп чрез самостоятелен вход на сградата от запад. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. Изяснено е, че семейното жилище представлява част от къща в гр. Б., която част се състои от три стаи, едната от които кухня, коридор и помещение, предназначено за баня и тоалетна, които помещения са с достъп чрез самостоятелен вход на сградата от запад. Имотът е придобит от страните по времена брака в режим на СИО. Останалата част от къщата и дворното място се ползва от родителите на касатора. Жилищната нужда, материалните възможности, вината и здравословното състояние на страните са предпоставка за решаване на спора за ползване на семейното жилище. В случая страните не притежават друг жилищен имот, където биха могли да задоволят жилищната си нужда. Отношенията са враждебни, свързани с установена от касатора извънбрачна връзка. Правилно тези отношения са преценени като нетърпими и изключващи възможността за разпределение ползването на семейното жилище между бившите съпрузи чрез самостоятелно ползване на жилищните помещения и общо ползване на сервизите. Не е установено от жилището да могат да се обособят самостоятелни жилищни обекти за всяка от страните. Не е установено някоя от страните да е с влошено здравословно състояние. При така установената фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на жената, чиято жилищна нужда е по-голяма от тази на мъжа по смисъла на чл. 107 СК. Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има значение не само за допускане на развода, но и за последиците от него в т.ч. и при разрешаване на спора за ползване на семейното жилище. В случая тя има решаващо значение. Предоставянето му на невиновния съпруг е израз на по-благоприятното му третиране в общия дух на справедливостта и добрите нрави, включително за преценяване на антибрачното поведение на виновния съпруг в правен аспект. В случая именно жалбоподателят със своето антибрачно поведение е разрушил безвъзвратно съпружеските отношения. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приложил правилно материалния закон - чл. 107 СК към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Тъй като не са налице релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), настоящата инстанция намира, че касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,