Решение № 3308 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Стоянов срещу Решение 33/01.11.2022г., постановено по адм. д. 152/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период от 20.09.2016 г. до 10.04.2017 г., в размер на 400 лева, причинени от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление П369 от 30.09.2016 г., издадено от заместник-кмет на Община Русе, както и за законната лихва от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Касаторът Н. Стоянов твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че не е следвало да се дава ход на делото в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, тъй като на датата на провеждането му е бил в болница и поради отказ от упълномощения адвокат не е могъл нито да се яви лично, нито надлежно да се представлява. Единият от допуснатите от съда свидетели също бил в болница. Поради това касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът Община Русе, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Русе се е развило по исковата молба на Н. Стоянов против Община Русе, с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди в размер на 400 лв. Искът се основава на отменено по съдебен ред Наказателно постановление П369 от 30.09.2016 г., издадено от заместник-кмет на Община Русе, с което на касатора е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, ал.1 ЗДвП. Твърди се в исковата молба, че отмененият акт предизвикал у ищеца стрес, тревожност, притеснение, чувство за несправедливост, което довело до негативна промяна в поведението му, повлияло и на семейните му отношения. Съдът, въз основа на събраните доказателства, е приел за установено, че наказателното постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради съществени процесуални нарушения, допуснати в административно-наказателното производство и неправилна квалификация на извършеното административно нарушение. Съдът е констатирал, че Н. Стоянов е наказван многократно за нарушения по ЗДвП, включително за неправилно паркиране. При тези фактически установявания, съдът е приел, че искът с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е неоснователен. Счел е, че за ищеца не са настъпили страдания, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на дадено действие на държавен орган и че не е налице увреждане, достигнало минимум от сериозност, която да изисква присъждане на обезщетение. Съдът е преценил, че притеснението, свързано с подготовката и участието в съдебните дела по оспорване на наказателното постановление е следствие на взетото от самия ищец решение да се представлява сам, без да ползва адвокатска помощ. Не е установено наказателното постановление да е повлияло върху здравословното състояние на ищеца, нито върху неговото психическо състояние. Съдът е отчел и обстоятелството, че отмяната на наказателното постановление е на процесуално основание, а не поради липса на извършено деяние. Преценено е, че описваните от ищеца страдания не кореспондират и с вида на наложеното административно наказание с имуществен характер и с ниския му размер глоба от 20 лв., което е в пъти по-малко от наложени му по същото време други административни наказания. По тези съображения, подробно развити в решението, съдът е отхвърлил иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са от естество да се отразят на правилността на крайните изводи на съда по фактите и правото. С касационната жалба са представени анекс към договор за правна защита и съдействие, датиран от 29.09.2022г. и подписан от Н. Стоянов и от адв. М. Ангелова, епикриза на Н. Стоянов от УМБАЛ Медика Русе ООД, Неврохирургично отделение и епикриза на С. Стоянов от УМБАЛ Канев АД. Видно е от делото, че Н. Стоянов не е уведомил съда, че е постъпил в болница на 30.09.2022г., поради което за съда това обстоятелство е останало неизвестно. Неизвестен за съда е бил и фактът, че на 02.10.2022г. и единият от допуснатите свидетели С. Стоянов е бил приет в болница. Неясно по каква причина и анексът към договора за правна защита и съдействие от 29.09.2022г., с който всъщност страните по договора са се споразумели да прекратят процесуалното представителство на адв. Ангелова по делото, не е бил представен пред Административен съд Русе до датата на съдебното заседание 06.10.2022г. Следователно при даване ход на делото съдът не е бил известен, че е възможно да са налице процесуални пречки за явяване на ищеца и един от свидетелите. Нещо повече, за тези обстоятелства съдът не е бил известен и към момента на постановяване на решението близо месец по-късно, а именно на 01.11.2022г. Касационната инстанция счита, че всъщност процесуални пречки за даване ход на делото пред първата инстанция в съдебното заседание на 06.10.2022г. не са били налице. Анексът към договора за правна защита и съдействие, целящ отказ от процесуално представителство на ангажирания адвокат, е съставен за целите на процеса. Извод за това настоящият състав прави въз основа на факта, че анексът е с недостоверна дата. Ако датата беше достоверна, следваше анексът, датиран на 29.09.2022г. да бъде представен на съда до датата на съдебното заседание, за което страните и адвокатът са били уведомени. Освен това, както Н. Стоянов, така и свидетелят С. Стоянов не са се намирали в болница на датата и часа на провеждане на съдебното заседание, видно от двете епикризи, нито в последвалия период от време до датата на постановяване на съдебното решение. Не е имало пречка да се поиска своевременно отмяна на хода по същество, ако ищецът е считал, че процесуалните му права са нарушени. Даването на ход по същество от първоинстанционния съд, въпреки неявяването на касатора и на един от допуснатите свидетели в съдебно заседание не представлява съществено процесуално нарушение не само поради посочените по-горе изводи на касационната инстанция относно процесуалното и извънпроцесуално поведение на Н. Стоянов и неговия адвокат. Съдопроизводствените действия в отсъствието на касатора не са довели до нарушения, които да са от естество да се отразят на крайните фактически и правни изводи на съда. Явяването на ищеца в съдебно заседание и разпита на свидетелите не са от естество да променят крайния извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Както правилно е посочил Административен съд Русе, фактическият състав на отговорността на общината в случая не е изпълнен, тъй като твърдяната вреда не е възникнала и не е възможно да възникне при описаните в исковата молба твърдения. Отмененото наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер от 20 лв за неправилно паркиране не е от естество да породи вреди във вида,обема и продължителността, твърдяни от ищеца.При обезщетяване на неимуществени вреди съдът естествено съобразява субективното физическо и психическо състояние на конкретния правен субект по повод на конкретните обстоятелства. Но освен това съдът преценява и нормалното развитие на причинно-следствената верига, като преценява какви вреди нормално и естествено могат да възникнат от определено противоправно деяние. Не е нормално и естествено от глоба за неправилно паркиране в размер на 20 лв, която няма данни да е събрана, за касатора да настъпят толкова сериозни състояния като стрес, тревожност, притеснение, чувство за несправедливост, водещи до трайна тенденция като негативна промяна в поведението му, повлияла и на семейните му отношения. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Негативните душевни състояния подлежат на обезщетяване тогава, когато са преминали определена степен на страдание. Дискомфортът, който някои правни субекти могат да търпят поради необходимостта да се съобразяват с правовия ред и с действията и актовете на органите на публичната власт, сам по себе си не изисква обезщетяване. Изцяло се споделят в тази връзка изводите на първоинстанционния съд, съобразени и с констатираните многобройни нарушения на касатора на Закона за движение по пътищата, че в случая не е, а е и обективно невъзможно да е налице увреждане, достигнало минимум от сериозност, която да изисква присъждане на обезщетение, още по-малко в претендирания размер. Предвид изложеното, решението на Административен съд Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не ответника следва да се присъди юрисконкултско възнаграждение в размер на 100 лв за касационната инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение