Решение № 4198 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Район Приморски - Община Варна, подадена чрез юрисконсулт Михайлов, срещу Решение 9010/ 11.09.2024г., постановено по административно дело 1319/ 2024 г. на Административен съд- гр. Варна, с което се отменя Заповед 289/ 13.06.2024г., издадена от кмет на район Приморски в Община Варна в частта, с която по искане от 24.04.2024 година на Д. С. П., за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху имот номер 10135.2552.819 по КК на град Варна, е определена като свидетел Г. Т.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени обжалваното решение и остави в сила издадената заповед на кмета на Район Приморски. Ответникът- Д. С. П., не взима становище подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно. Моли да се потвърди съдебното решение, като правилно. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт Административен съд - Варна е ОТМЕНИЛ Заповед 289/ 13.06.2024 г. издадена от кмет на район Приморски в Община Варна в частта, с която по искане от 24.04.2024 година на Д. С. П., за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху имот номер 10135.2552.819 по КК на град Варна е определена като свидетел- Г. Т.. Осъдил е Район Приморски- Община Варна да заплати в полза на Д. С. П. сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат. За да постанови този резултат адм. съд е посочил, че направеното изявление в Заповед 289/ 13.06.2024 г., издадена от кмет на район Приморски в Община Варна, не съответства като съдържание на заявеното искане от жалбоподателката в Заявление рег. АУ041371ПР/ 24.04.2024 г. относно свидетел за обстоятелствена проверка Я. Ч.. По същество жалбоподателката оспорва вписването на Г. Т. като свидетел за обстоятелствена проверка, вместо заявения от нея свидетел Я. Ч.. Адм. съд изложил съображения, че на основание чл.23, ал.1 от АПК, кмет на район Приморски в Община Варна е имал компетентност да издаде оспорената заповед. Преценил, че заповедта съдържала фактически и правни основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Процесната заповед била издадена и при липса на съществени процесуални нарушения. Решаващият съд, след анализ на приложимата нормативна уредба посочил, че заповедта, е издадена в нарушение на материалния закон. От релевантните правни норми се установяло, че на ответника не е предоставено право да променя избора на жалбоподателката за свидетели, чрез издаване на заповед. Единствено, ако не са посочени свидетели, следва да посочи такива в удостоверението за обстоятелствена проверка. Нотариусът е този, който ще прецени съответното лице възприело ли е достатъчно факти относно владеенето на имота. С оглед на тези доводи достигнал извод, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна, поради нарушение на чл.587, ал.2 от ГПК. Поради това, същата на основание чл.146, т.4 от АПК със съдебното решение била отменена. Решението на адм. съд е валидно, допустима и правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен. Административният орган е бил сезиран с искане за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху имот. Правилни са изводите на съда, че производството за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка се осъществява по реда на чл. 587, ал.2 ГПК, съдържащ правила с императивен характер, които не могат да се дерогират от административния орган. Съгласно чл. 587, ал.2 ГПК ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Според посочената разпоредба, когато кметът на общината е сезиран да попълни молбата декларация за целите на обстоятелствената проверка и собствениците са посочили свидетели, това тяхно посочване се квалифицира от закона като указание. Същото има обвързваща сила спрямо кмета на общината и не може да се изменя от него. Доколкото в конкретния случай заявителите са посочили свидетелите, като са отразили данните на същите в подадената молба - декларация, съобразно нормата на чл. 587, ал.2 ГПК, то административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства. Кметът следва да отрази в молбата- декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Компетентният нотариус преценява дали лицата могат да послужат за свидетели на релавантните за случая обстоятелства. При постановяването на оспореното съдебно решение, не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК, които да налагат отмяната му. Макар, че липсва диспозитив, преписката следва да се счита върната за ново произнасяне в отменената част на акта, защото това е дължимо разпореждане на съда, което произтича от закона. Решението на съда, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение