Решение № 11383 от 9.12.2022 г. на ВАС, VI о.
ВАСШесто отделение09.12.2022 г.докладчик т Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1597 от 11.03.2022г. по адм.дело 12125/2021г. на Административен съд-София-град,
ОСЪЖДА Й. Симов, [ЕГН], гр.София, [жк], да заплати на ДСП-Красно село сумата от 100,00/сто/лева разноски по делото за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Й. Симов, [ЕГН], гр.София, [жк], да заплати на Ж. Саръиванова, [ЕГН], сумата от 600,00/шестстотин/лева разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Симов, от гр.София, лично и като законен представител на М. Симов, подадена чрез пълномощника адвокат В. Попов срещу решение 1597 от 11.03.2022г. по адм.дело 12125/2021г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед ЗД/Д-С-КС-198/02.11.2021 г., изменена със Заповед ЗД/Д-С-КС-200/03.11.2021 г., издадени от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село, с която, на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДт, е наредено да бъде проведена социална услуга "Провеждане на медиирани срещи на детето с майката в защитена среда" и "Психологическа подкрепа" в ЦОП към КСУДС,град София, за срок от шест месеца на малолетния М. Симов, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил предствените от жалбоподателя доказателства и социалната услуга следва да се ползва от друг доставчик. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село чрез старши юрисконсулт В. Ячкова е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, а издадената заповед за законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Ж. Саръиванова, от гр.София, чрез пълномощника адвокат С. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като убедително са опровергани изложените и пред настоящата инстанция доводи от Симов за тяхната незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни), че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК, сочени от касатора. Установено е от фактическа страна, че малолетният М. Симов,[ЕГН], е дете, родено от брака между Ж. Саръиванова и Й. Симов, двамата от гр.София. Бракът между двамата е прекратен с решение 32135 от 05.02.2019 г. на СРС /обжалвано на втора съдебна инстанция/. Със същото решение родителските права върху детето са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения, като тя е осъдена да заплаща издръжка. Понастоящем бащата е ангажиран с непосредственото отглеждане и възпитание на детето въз основа на определените от СРС привременни мерки, а майката има привременен режим на лични контакти с детето. В посоченото по-горе решение е уточнено, че упражняването на родителските права следва да се концентрира върху личността на бащата, при когото детето живее към момента на произнасяне на решението. Уточнено е, че това не е основание за налагане на ограничения по отношение на майката. Напротив, нейното присъствие в живота на детето е също от толкова голямо значение, колкото присъствието на другия родител. На детето следва да бъде осигурена възможност за чести контакти с родителя, при когото детето не живее, с оглед необходимостта да общува и с двамата родители. Обърнато е внимание, че поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя напр. водене на кореспонденция, телефонни разговори, посещения на културни тържества, водене детето на училище и прочие. През месец май 2021 г. в ДСП Красно село село е постъпила жалба от майката Саръиванова, посредством която тя информира, че бившия й съпруг "осуетява" изпълнението на режимът й на лични контакти с детето. От друга страна бащата Симов твърди, че синът му М. се е завърнал тъжен, огорчен и разстроен след 5-дневно гостуване в дома на майка си, осъществено в началото на месец април 2021 г. Впоследствие той е отказал да се среща с майка си по режим на контакти. На 07.06.2021 г. били проведени срещи-разговори със Симов и детето, като бащата е депозирал същия ден в ОЗД Красно село, два броя заявления за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет /оформени по приложение 8/ЗД/. За детето е заявил социална услуга Психологическо консултиране към фондация Психологическа подкрепа , докато за себе си е избрал социални услуги по програма "Семейно консултиране", предоставяни от ЦОП "Щастливо детство" към Фондация "За Нашите Деца". Желанието на Симов е, ако е възможно, в рамките на заявените от него социални услуги по програма "Семейно консултиране", предоставяни от ЦОП "Щастливо детство" към Фондация "За Нашите Деца", да бъдат организирани медиирани срещи на детето с майката. Майката е била информирана писмено относно възможността и тя да се включи доброволно във въпросната социална услуга, като и за ползите от нея. На 29.06.2021 г. в ДСП-Красно село е постъпило писмо от РДСП София -град във връзка с нарушените контакти между майката и детето. В тази връзка на 30.06.2021 г., около 10 ч., социални работници от ОЗД Красно село са осъществили посещение в дома на Симов и детето, в [жк]. Социалните работници са провели паралелни отделни разговори с бащата и детето. Малолетният М. е помолил социалните работници да предадат следните негови думи на майка му тя да положи усилия за постигане на някакво разбирателство с баща му, да спре да говори "лъжи срещу семейството му", детето очаква майка му да започне да му обръща повече внимание по време на срещите му с нея /да се забавляват и играят заедно/. Детето е изявило нежелание "да вижда Н., настоящият партньор на майка му. Детето споделило, че родителите му са разделени от дълго време, "откакто се помни", а за него към момента се грижат "тати и баба". Детето не си спомня кога за последно се е видял с майка си, може би преди "2-3 седмици". Спомня си, че тя се е появила пред тяхната жилищна сграда, но не е пожелала да се качи пред апартамента им. Признава, че много му харесва да живее с баща си, тъй като двамата се разбират отлично, баща му отделя достатъчно време за да се занимава и играе с него /строят с лего, редят пъзели/, разговарят свободно по всякакви теми. Баба му им готви у дома. През учебната 2020/2021 г. е завършил [номер] клас на [учебно заведение]; записан е в немска паралелка; баща му го придружава до училище. Отделно от учебните занимания посещава уроци по фехтовка. Малолетният М. споделил още, че майка му "му се кара и го плаши". В присъствието на детето майката си е позволявала да се изразява негативно по адрес на бащата и роднините му, наричайки го "побойник", "оса", "дивак". Детето е споделило, че не харесва жилището, в което майка му живее с баба му по майчина линия, определя апартамента им като прекалено тъмен, трудно заспива, когато гостува там, в жилището не прониква достатъчно слънчева светлина и в него е прекалено шумно, поради идващият от улицата непрестанен шум. Когато гостува в дома на майка си му е много скучно; майка му не му обръща никакво внимание, поради което той е принуден да се разсейва, занимавайки се с таблета си и гледайки телевизия /от което го заболяват очите/. М. определя баща си като "забавен" и поради това се чувства по-добре при него. Детето споделя своето раздразнение от настоящия партньор на майка си, "Н.", който постоянно се самоизтъквал колко е умен. Надява се, че майка му ще положи усилия да коригира поведението си в положителна посока. Във връзка с работата по сигнала на 06.07.2021г. на територията на ДСП-Красно село е проведена среща между родителите и детето. били акцентирани следните проблемни зони, които да бъдат обсъдени: Уточнения за спазване на режима на лични срещи, определен от съда; Постигане на напредък в комуникацията между родителите; Договорка за ползване на социални услуги. Майката е консултирана за възможността да бъде включена в социалната услуга към ЦОП "Щастливо детство" с цел да се работи и с двамата родители. Във връзка с проведена среща, на 09.07.2021 г. по повод подадена жалба от майката, с детето М. в ОЗД при ДСП-Красно село, детето заявило желание да стартират срещи между него и майка му в контактен център след 20.07.2021 г. На този етап, то е споделило, че с страхува да осъществява режим на лични срещи с нея, че нуждае се от малко време, за да се почувства по-спокоен с нея. На 09.07.2021 г. бащата е депозирал заявление в ДСП-Красно село за насочване на детето за ползване на социална услуга: "Провеждане на наблюдавани срещи между детето и майката в контактен център". Последвала е размяна на кореспонденция между родителите с ДСП Лозенец и ДСП-Красно село, подаден е последващ сигнал от майката, направени са няколко срещи с родителите и детето. На 02.08.2021 г. в ДСП е отворен случай за работа с детето поради установени рискови фактори, които биха благоприятствали отчуждението на детето от единия родител. На 05.08.2021 г. родителите и ДСП-Лозенец са официално уведомени за решението работа по сигнала да бъде прекратена и да се продължи работа по случай за детето, като превенция от родителско отчуждение, съвместно с доставчик на социални услуги. Изпратен им е план за действие, който те да съгласуват. На 05.08.2021 г. двамата родители са уведомили ДСП, че социалната услуга ще стартира на 16.08.2021 г. в ЦОП "Св. София", където ще се извърши среща между майката и детето в присъствието на госпожа П. Яначкова. Двамата родители са потвърдили присъствието си и това на детето. Изготвен е заключителен доклад за оценяване на случая, който отразява работата в периода август септември 2021 г. Установени са сериозни родителски разногласия и липсата на съдействие от едната страна. В него се посочва, че работата по случая е започнала със сключването на договор с майката на 04.08.2021 г. Посочва се, че с нея не е имало трудност при договарянето, както и че съпротивите на отглеждащия детето били нескончаеми, формални и под различен предтекст. Става ясно, че договор за реална услуга е сключен само с майката на детето, а бащата е отказал съдействие, поради което била реализирана само една среща с детето и двамата му родители. На 25.08.2021 г. е била проведена спешна служебна среща по инициатива на ЦОП "Св. София , на която бащата не се е отзовал на поканата, тъй като твърде късно я е видял. На 10.09.2021 г. била проведена организирана нова екипна среща с участието на СРП, ДСП Л., АСП, ДАЗД, ЦОП "Св. София" и служебно ангажираните представители на ДСП-Красно село. На срещата е взето решение детето и родителите да бъдат насочени към друг доставчик в лицето на Фондация "Асоциация Анимус", които имат реално капацитет да се справят с този случай. На 29.09.2021 г. е била проведена среща в ДСП Красно село, като бащата е изразил съгласие да посещава Фондация "Асоциация Анимус". На 28.10.2021 г. била проведена среща в ДСП Красно село между майката и детето в присъствието на психолог от ДСП Лозенец и социален работник. На тази среща детето е казало, че си губи времето и не си е написало домашните. Детето казва на майка си, че тя не му показва да го обича. Казва, че социалните са му казали, че тя "пуска жалби", като когато му е зададен въпрос, кога точно се е случило това, то поискало веднага да излезе от стаята и да отиде при баща си. След тази среща на Симов е предложено да попълни заявление за насочване към социална услуга, като същият отказал, въпреки, че в предварителната среща в ДСП Красно село е заявил съгласие за работа със специалистите на Фондация "Асоциация Анимус . От приетия по делото доклад за извършена социална услуга по ЗСУ от фондация "Психологическа подкрепа" се установява, че детето не е развило синдром на родителско отчуждаване. От него става ясно, че контактите между детето и майка му могат да се възстановят. Съвет на медицинския психолог е предварително да бъде проведен курс по медиация за съгласуване и коопериране на родителските подходи към общуване с детето. После постъпково да се възстанови контактът. Необходимо е според заключението в доклада майката да разбере чувствата, преживяванията и мотивацията на детето, за което е необходимо терапевтично-консултативна работа с нея отделно от бащата. От приетите по делото доказателства се установява, че за детето са предоставяни следните социални услуги:С предварителна оценка на потребностите, издадена от ДСП Красно село по желание на бащата детето е насочено за ползване на социална услуга "Психологическо консултиране" към Фондация "Психологическа подкрепа"; С предварителна оценка на потребностите, издадена от ДСП Красно село, изготвена въз основа на заявление бащата е заявил желанието си да бъде насочен за ползване на социални услуги по програма "Семейно консултиране", предоставяни от ЦОП "Щастливо детство" към Фондация "За нашите деца", като в рамките на въпросната услуга той е заявил желание ако е възможно да се организират и медиирани срещи с другия родител;С предварителна оценка на потребностите, изготвена от ДСП Красно село, изготвена въз основа на заявление, подадено от бащата, за насочване на детето за ползване на социална услуга "Провеждане на наблюдавани срещи между детето и майката в конкретен център". За осъществяване на срещи с детето си майката многократно е търсила съдействие от страна на ДСП. Приложен по делото е план за действие, изготвен от ДСП Красно село. По случая е изготвен Социален доклад от ДСП Красно село СЛ/Д-С-КС/764-061/02.11.2021г. относно необходимостта от издаване на заповед за задължително посещение на социална услуга за детето. Необходимостта от предприемане на такава мярка е обоснована с оглед да се предотврати в бъдеще задълбочаване на родителското отчуждение спрямо неотглеждащия родител и възстановяване на регулярни срещи между детето и майката в присъствие на специалист. Като мотиви за издаване на доклада е посочено, че не е осъществено посещение на социални услуги към ЦОП "Св. София" посредством издадени предварителни оценки на Директора на ДСП Красно село за ползването на социални услуги /чрез които да се постигне диалог между родителите; възстановяване на контакти между детето и другия родител и предотвратяване на последиците от родителското отчуждение/; липса на сътрудничество и ангажираност на бащата за реализиране на заложените в плана за действие цели /това поведение на бащата задълбочава родителското отчуждение у детето и засилва рисковете от правилното му развитие/. В социалния доклад е посочено, че към момента режима на контакти не се спазва и че правото на детето да осъществява контакт с неотглеждащия родител не се спазва. Посочено е, че в съдебното решение на СРС през м. февруари 2019 г. не се коментира родителско отчуждение, но при стартиране на работа в ЦОП "Св. София" през м. август 2021 г. при детето е било констатирано специфично поведение на отчуждено и програмирано дете, както и целенасочено препятстване на директен контакт с майката от страна на бащата от м. април 2021 г. Описани са трудовата ангажираност на родителите и жилищните условия, възпитанието и обучението на детето, дейността, която е осъществена от социалните работници. На основание изготвения Социален доклад, със Заповед 3Д/Д-С-КС-198/02.11.2021 г., изменена със Заповед 3Д/Д-С-КС-200/03.11.2021 г., издадени от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село е било наредено да бъде предоставена социална услуга "Провеждане на медиирани срещи на детето с майката в защитена среда" и "Психологическа подкрепа" в ЦОП към КСУДС, град София, за срок от шест месеца на малолетния М. Симов. Констатирано е, че от м. май 2021 г. детето не ходи при майка си и режима на контакти не се осъществява. Диалогът между родителите е нарушен и те не общуват по между си по въпроси, свързани с детето. Бащата отказва да попълни заявление за социална услуга в ЦОП към КСУДС, за да се възстановят срещите между детето и майката с помощта на специалисти. Допуснато е и предварително изпълнение на заповедта. Въз основа на изложеното правилно първоинстанционинят съд е приел, че са осъществени предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДт за издаване на оспорената заповед - невъзможност да се постигне контакт или липса на заявено желание от страна на родителите, относно необходимостта от ползване на социални услуги. Налице е категорично заявено от страна на бащата нежелание за попълване на заявление за ползване на социална услуга в ЦОП към КСУДС, за да се възстановят срещите между детето и майката с помощта на специалисти. Посочената разпоредба предвижда, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Предпоставка за издаване на актове от категорията на оспорения е липсата на съгласие между родителите на детето и невъзможността за постигане на такова относно необходимостта от ползване на социални услуги. В случая безспорно е установена невъзможността за постигането му, същевременно необходимостта от ползване на социални услуги от детето. Безспорно е, че майката на детето не може да осъществи пълноценен и нормален контакт с него, въпреки че е налице съдебно решение, което определя режима на лични отношения на детето с майката. Предвид наличието на многократно търсено съдействие от страна на майката с ДСП за осъществяване на срещи между нея и детето, както и предвид негативното отношение на детето спрямо майка му, се налага извода, че такива срещи не могат да се осъществят, поради нежеланието на бащата да окаже съдействие. Безспорно е, че бащата е водил детето на част от срещите в ЦОП, но от една страна довеждането представлява само и единствено физическото осигуряване на детето за срещата, без да му е оказал предварителна психологическа подготовка и подкрепа за положителна настройка на тази среща. Видно от заключителния доклад за оценяване на случая и плана за ползване на услуги в ЦОП "Св. София", детето е лишено от спонтанно общуване с майка си, която е определена като достатъчно добър родител, с умерено, ненатрапчиво и толерантно присъствие и поведение. Констатирано е, че емоционалната връзка с майката е поставена на изпитание, че детето е превърнато в инструмент срещу майката, че напрежението подчертано идва от отглеждащия родител. Забелязано е, че от страна на бащата настоящото му поведение е съвсем целенасочено в посока отчуждаване. От изготвения доклад се установява още, че детето използва наизустени реплики, установява се усещане за него като с досег с инструктирано и дресирано дете, което реагира по предварително зададен сценарий, изглежда категорично отчуждено от майката, вероятно програмирано предварително наплашено и подготвено да реагира по начин угоден на отчуждителя. От друга страна, с оглед дадените от ДСП препоръки бащата реално не съдейства по никакъв начин за преодоляване емоционалната дистанция с майката. Бащата саботира усилията на специалистите, като и при детето вече е налице разширяване на враждебното отношение към други хора. Бащата многократно е консултиран за необходимостта да ползва социални услуги с цел подобряване комуникациите с майката, за ролята на майката в живота на детето, за последиците, които ще понесе детето при въвличането в конфликт между възрастните. Констатирано е, че социалната услуга "Психологическо консултиране" във Фондация "Психологическа подкрепа", предоставяща се на детето повече от 3 години не е дала позитивен резултат с оглед възстановяване на контакта между майката и детето, и поради тази причина ДСП е предложила други варианти на социална подкрепа. Наведените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция счита, че не са налице отменителни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответниците по касационната жалба за заплащане на разноски. В полза на ДСП-Красно село следва да се присъди сумата от 100,00/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. В полза на Ж. Саръиванова следва да се присъди сумата от 600,00/шестстотин/лева заплатено адвокатско възнаграждение. За посочената сума са представени доказателства за заплащането, както и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,