Решение № 6934 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4508/2013 г.

Решение № 6934 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4508/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на службата по геодезия, картография и кадастър и на Павлина Методиева Стоименова чрез техните пълномощници срещу решение № 513/24.01.213 г. по адм. д. № 10625/2012 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Йордан Стефанов Калчев и Атанас Стефанов Калчев, Иван Стефанов Калчев чрез техния процесуален представител намират касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за касиране, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Йордан Стефанов Калчев и Атанас Стефанов Калчев, Иван Стефанов Калчев срещу заповед № КД-14-22-528/8.06.2012 г. на първия касатор, с която на основание чл. 51 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, чл. 57, т. 8, чл. 58, ал. 3 и 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и регистър е одобрено изменение в кадастралната карта и регистри на гр. София, като се регистрира Павлина Стоименова като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1970.329 с площ от 993 кв. м. съобразно нотариален акт от 1990 г. и се заличават данни за Стефан Иванов Калчев като собственик на същия имот въз основа на нотариален акт 179/2004 г. нот. дело № 39254. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Установената фактическа обстановка отговаря на правната квалификация на чл. 53 ЗКИР, тъй като касае изменение на КК и КРНИ, който текст не е посочен като правна квалификация за издаване на оспорената заповед. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за извършено изменение в кадастралния регистър. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. В случая не се оправдава от фактическа страна осъществяването на фактите, визирани в хипотезиса на посочените в оспорената заповед правни норми. Тези правни основания не обосновават изменение в кадастралната карта и регистър, а сочат на промяна в данните за правото на собственост и другите вещни права, тоест сочат на отразяване на изменения при поддържането на кадастралната карта, но не и на нейното изменение. То може да се осъществи само при наличието на някоя от предпоставките на чл. 53, ал. 1 ЗКИР. В случая изменение не е настъпило, тъй като легитимацията за собственост на вписания и отписания от кадастралния регистър собственик е от преди одобряването на кадастралната карта и регистър. Поради това изменението в същите следва да е по някоя от хипотезите на чл. 53, ал. 1 ЗКИР, при конкретно описани фактически обстоятелства на избраната хипотеза. В обжалваната заповед липсват както правни, така и фактически основания за извършеното по същността си изменение. Поради това постановената отмяна на обжалвания административен акт е при правилното съобразяване на материалния и процесуалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Претенцията на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски не следва да се уважава, тъй като не са представени доказателства за извършени такива пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение