Решение № 6248 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2017 г.

Решение № 6248 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, от Б. Д. С., от гр. С., чрез пълномощника си адв. Е. П., срещу Решение № 841 от 14.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11105/2016 г. от Административен съд С.-град. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответната страна - Кметът на район "Л.", Столична община (СО), чрез пълномощника си юрк. К. К., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Б. Д. С. срещу Заповед № РЛН-16-РД48-35 от 14.10.2016 г. на кмета на район "Л.", Столична община, с която е наредено да бъде иззета, обитавана от същия къща, представляваща частна общинска собственост (съгласно АЧОбС № 642 от 4.01.1997 г., л. 21 от делото), находяща се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "О." №..., тъй като е отменена заповедта, с която е настанен в имота. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Не е спорно между страните, че процесният имот е частна общинска собственост, съгласно приложения по делото АЧОбС № 642 от 4.01.1997 г. Не е спорно също, че по силата на сключения на 26.08.2013 г. между страните договор за наем Б. Д. С. е наел процесния имот, като в договора изрично е посочено, че същият е сключен за неопределено време, т. е. е безсрочен. Безспорно е също, че със Заповед № РЛН16-РД09-562 от 27.07.2016 г., издадена от кмета на СО - Район "Л." е наредено да се отмени Заповед № ЖН-04-71 от 15.07.2013 г. за настаняване на касатора в общинския имот и да се прекрати сключения въз основа на нея договор за наем от 26.08.2013 г. Същата е връчена на жалбоподателя на 29.07.2016 г. срещу подпис, не е била обжалвана в законоустановения срок и е влязла в сила. Установено е също, че след изтичане на този срок, касаторът е продължил да обитава имота без валидно правно основание. При тези данни обосновано съдът е приел, че са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС - процесният имот е общинска собственост, владее се и се държи без основание, което дава основание на кмета на общината да издаде заповед за неговото изземване. В тази заповед е изразена волята на собственика, който се противопоставя на владението и държането на този имот от страна на касатора. Неоснователно е възражението в касационната жалба, за нарушение на материалния закон. По делото са установени фактите, относими към конкретния спор, от съда е извършена и дължимата преценка относно приложението на закона към установените факти. Даден е ясен отговор кои доказателства основават възприетата фактическа обстановка, обсъдени са доводите на касационния жалбоподател, относими към нея. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени единствено възможните изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не основава твърдяната необоснованост на съдебното решение. Неоснователно се твърди, че не са налице доказателства, обосноваващи извода на административния орган за нарушение на правилата за съвместно съжителство и добрите нрави. По делото са приложени сигнали от съседи и проверки на място извършени от администрацията, обективирани в констативни протоколи от 27.08.2016 г., 5.09.2016 г. и 18.09.2016 г., които не са оспорени и оборени с допустимите по закон доказателства и доказателствени средства. Доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на обжалваното решение не се споделят от настоящата инстанция. То съдържа необходимите и изискуеми от закона фактически и правни съображения. С обжалваното решение административният съд, въз основа на извършената преценка на събраните по делото доказателства, е извел единствено правилният извод за законосъобразност на оспореният пред него административен акт. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение